Имам нужда от съвет поради приятелската ревност която изпитах днес.Видях се днес с най-добрия ми приятел и се оказа че той се е здобрил или не точно здобрил понеже не е бил скаран с един друг мои приятел а са си оправили отношенията горе доло.Незнам защо ревнувам ,но несъм го и крил от него и му го казах дори му казах и предполагаемата причина заради която мисля че ревнувам.Аз лично мисля че е от страх този друг мои приятел да не земе да ме замести в живота на най-добрия ми приятел.Казах му го и той каза дабе да .Незнам защо продалжавам да ревнувам като знам че най-добрия ми приятел ме обича като брат както и аз него,че ми споделя всичко и то само на мен.Моля някой да ми каже как да преодолея тази си ревност и какво да правя

Пич ти да не си гей?без да знаеш.

Ми не несъм гей харесвам момичета дори обичам едно но това не е тема на искания ми съвет.Несмятам че съм длъжен да давам обеснения по причините да съм така привързан към този приятел,а и дори да го обесня ти явно си с до някаква степен ксеновобски разбирания.

Да,има такъв момент при приятели,но трябва да го преодолееш,твоя приятел не може да общува само с тебе,все пак трябва да приказва и с други хора,така човек се развива.Когато преодолееш тази ревност,ще видиш че той все така ти е най-добър приятел,че нищо не се е променило!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би било странно ако си над 25 години и изпитваш такава ревност към твои приятели от същия пол.Но ако не си-е съвсем нормално.Всеки може би е изпитвал такива чувства.Аз лично винаги съм ревнувала моите приятелки.На тази възраст приятелите са най-важното нещо.Никой не иска да остане сам и да бъде предпочетен друг човек пред него.Случвало ми се е да загубя приятелка.Чувствах се засегната,наранена,а може най-голямата болка да е била,че няма с кого да излизам постоянно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Slushai sega - parvo na parvo edin priatel nikoga ne moje da bade zamesten s drug, zashtoto vseki 4ovek e unikalen sam po sebe si ( i ti samiat triabva da poviarvash v tova)i tova koeto ti doprinasiash za tova prietelstvo nikoi drug ne moje da doprinese. Vaprosat e tvoita priatel dali te oceniava po dostoinstvo i dali ima sashtoto otnoshenie kam teb kakvoto i ti imash kam nego.
Misli taka - ako tvoiat priatel te zagubi, toi ne e znael kakvo e gubel, no spored men niama da se stigne do tam. Ti niama da zagubish, zashtoto ti niamash nujda ot xora pokrai sebe si, koito ne mogat da te oceniat. Sveta niama da svarshi s tova a i jivota shte prodalji kato ti donese oshte po-dobar i istinski priatel.

Mejduvremenno se opitai da se otarvesh ot misalta 4e shte go zagubish, zashtoto kolkoto po-ve4e mislish za neshto tolkova po-ve4e moje da predizvikash sbadvaneto mu. Osven tova nesigurnosta ti shte se otrazi i v na4ina po koito komunikirash s priatelia si i tozi na4in moje da ne e nai-pozitivnia poniakoga i tova moje da go otblasne.

Moiat savet e da se opitash da se zaobikolish s po-ve4e priateli i poznati, ta de ne izglejda 4e si se vkop4il v nego i da ne raz4itash samo na nego za izlizania i razvle4enia.

Мими благодаря много за съвета звучи ми най-разумно и чесно казано днес го прочитам ,а точно това което ти казваш осъзнах вчера както и днес.Но има един съществен проблем с това да се заобиколя с повече приятели.И това е че загубих вяра в живота дори и в това че може да има повече от едно истинско приятелсто.Всичко стана защото в резултат на четири години ме предадоха всичките ми най-близки хора по много жесток и болезнен начин което ме накара да загубя и вярата в себе си.А и сега осъзнавам че сам съм си виновен като сам се заобикалял само с лицемери.А точно това е и една от причините да ценя така това приятелство за мен този човек е моито по малко братче което нямам.Единствения на който споделям всичко и досега неме е предал.Но най-интересното при нас е че се знаем от няколко години а съвсем скоро станахме приятели и за мн бързо време достигнахме до това равнище на приятелството ни.Но проблема е там че аз вече невярвам в нищо и знам че понякой път му преча с тази моя обезвереност и съмнения,но търпи защото ме цени и разбира

много си сладък

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

nqma smisal da se habite tova priqtelstvo svur6i makar i ne po moe jelanie

Както е свършило така пак ще се оправите. На тази възраст е нормално и да се карате и да се ревнувате от други приятели и пак да сте заедно. Човек забравя колко е трудно понякога да си млад :))))))))