Здравейте, реших да споделя моя проблем с вас - по-добре да споделиш с непознати, отколкото да не споделяш с никого, и да таиш болката в себе си..Аз съм на 26 години, работя в пресижна фирма, студентските години са зад мен, а с тях и приятелите от студентския живот - всеки го грабна живота в различни краища на света...чатя с приятелите, пишем си по интернет, но някак си не е същото като живия контакт - да пиеш кафе с близък човек, да поклюкарстваш, да споделиш какво те тормози, да се смееш, да обсъждате общи интереси, да споделяте хобита......С колегите на моята възраст контактуваме само в рамките на фирмата, и все си казваме 'трябва да излезнем на кино, на кафе',ама все не става, всеки е зает....Мисля си, че на тази възраст вече няма приятели....Пия сутрин кафе сама, а си спомням колко сладък беше вкусът на кафето в любимото ми кафене в Студентски Град, с моите приятели от този период на живота ми....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

във всяка възраст има приятели
отърси се от спомените, не живей с миналото, колкото и да е хубаво то и се огледай наоколо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти ! Само ще ти кажа , че точно сега ще разбереш кои са ти приятели и то в истинския смисъл на тази думичка . Аз съм го решил лесно този проблем за себе си , като сутрин не пия кафе - шегувам се ! Ще откриеш и нови хора , но вече много по-трудно се създават приятелства на тези години .Много ми е познато , почти съм на твоята възръст .

В какъв смисъл да разбера кои са ми приятели?
Вече получих подобни уроци, имах проблеми, и разни хора, на които разчитах, не им пукаше за мен, и почти ми казаха "Обадис е, като се оправиш"..

Темата е хубава,как да гледаме в бъдештето ако не виждаме миналото?

Приятелството е отговорност изградена с много доверие във времето , а не просто дума за обобщаване на личните ни контакти !
Само в трудностите човек разбира кои са му приятели и кои не !И още нещо съвсем не ти преподавам уроци , а само си позволих да споделя виждането си по тази тема поставена от теб ! Извинявай , че пиша на ти !

Има ги приятелите. След студентските години се получава едно "отсяване" може би и остават истинските приятели. Малко са (поне при мен), но пък са хора на които наистина мога да разчитам на 100%

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За приятелството няма възраст, както ти каза някой по-горе.
Единствената разлика е в това, че като си по-млад имаш повече време за приятелите си, а после ангажиментите те ограничават.
Като се замисля - в личен план аз също на твоята възраст бях останала без приятели. Но след 30-те , поради смяна на професията, внезапно ми се разшири кръгът на познанствата и натрупах доста на брой проятели. Някои по-близки, други по-далечни. Сега съм на 42. Винаги съм отворена за нови познанства. Научих се да преценявам бързо хората и отдавна не ми се е случвало да се излъжа в някого.
Е, в чест на истината съм се лъгала в мъжа да себе си, но там като се намесят любовта и оргазмите и ти се замътва разсъдъка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Липсва ми жизнен опит, признавам си, трудно преценявам хората.
Вярно е, на тази възраст имаме и повече ангажименти, например сега работя и уча магистратура, често отказвам уговорки, понеже съм заета...

Мелони, трудно е да се приеме. Но му хвърли една сериозна мисъл на това дето ще кажа. Няма приятели според мен. Всичко е въпрос на обстоятелства и интереси. Хората се сдушват с моментно близките (разбирай тези около тях) защото не могат да понасят самотата. Плаши ги. Страх ги е да останат сами със себе си дълго време. Пък и знае се, човекът е социално животно. Другото е банката за услуги - трябва си.

Аз съм на мнение че на никой не му пука истински за никой. Всичко се базира на инстинкти, които се обличат в красиви думи. Идваш сама на тоя свят - сама ще си и идеш. Даже и майките и татковците те обичат по скоро заради себе си - егоисти са - правят секс (тяхна нужда), имат нужда да обучават и промиват мозъка на децата си (пак нужда, на която викат майчинско/бащинско чувство), да се продължат и т.н. За гаджета/партньори няма да говоря. Усещаш накъде бия. Но няма причина за депресия. Ако минеш през кофти Периода на осъзнаване, ще се преродиш. А самотата и самовглъбяването е дар, невероятно ценен дар. Открий себе си. Мисли. Чети. Развивай се. Осъзнавай. Отхвърли и преоцени всичко отначало. Абсолютно всичко. Изследвай в дълбочина собствената си вселена. Има я - не се страхувай и не я игнорирай. Реално си мисля че това остава накрая...

Толкова с поученията :) Надявам се преминеш през Периода скоро...Мен ми отне година-две, много алкохол, депресии, книги разни и т.н. Хубавото е, че от другата страна е супер. Успех.