Наистина ми се иска ако някой знае да ми каже защо така се получава. Водя все по-скучен и еднообразен живот, който все повече ме смазва, а нямам човек до себе си (нямам предвид приятели). Всеки ден е едно и също - ставам, баня, градски транспорт, работа и след това или 1 бързо кафе с няколкото малко, но верни приятели за обсъждане на вече изтъркани теми или директно се прибирам в къщи и на следващия ден пак така. Единствено в неделя си почивам, но нямам сили да изляза от вкъщи в повечето случаи. Рядко се случва в събота да мога да си позволя свобода.
Все по-често си задавам въпроса къде да се запозная с някое момиче? Как ли го правят другите хора? Как ли съм го правел и аз на времето? Толкова време мина, че вече не помня.
Почти всеки ден си задавам тези въпроси и никога не намирам отговор.
Днес дори и работата ми се струва някак скучна и безинтересна, а напоследък само тя ме крепеше и ми доставяше положителни емоции.
Твърде често вече си мисля, че за мен е късно и нищо повече не може да се направи, макар да съм само на 24.
Сега когато се запозная (колкото и рядко да се случва това) с дадено момиче, зпознанството ми бързо и почти неусетно минава в приятелство, но в такъв дълбок стадий, от който не може вече да се мине в другия тип познанство - гаджета.
Предполагам, че почти никой няма да ме разбере и никой няма да може да ми даде отговор на въпросите, но ако има и други, които се чувстват така, то поне няма да се чувствам толкова различен от нормалните хора.

Абеее,казах ли ти аз да се стегнеш,ммм?Има като теб,не един и двама.Има и с много по-големи проблеми от твоите даже.Търсят изход хората,или просто стоят и чакат.Ми,недей да си от тези дето стоят и чакат,де.Не ти отива.

Като за начало ти предлагам да си смениш този тъп ник kle4o (който не отива на сериозната тема, която подхващаш; четящите тук е възможно да не те възприемат по начина, по който би искал). Надявам се, да не те засегна с тази забележка. Ако все пак това се случи, предварително се извинявам.
Мисълта ми е, че маалко повече самочувствие няма да ти е излишно. Щом работиш и работата ти те удовлетворява, млад си и симпатичен (с положителност), разсъждаваш, тревожиш се за бъдещето, стремиш се към промяна - това не е малко. Помисли си, че на никого не му е лесно да де оправя в този нелек живат, не си само ти. Не се самосъжалявай, а гледай по-смело напред.
Приятели/-ка ще си намериш - само не унивай, винаги гледай на нещата и откъм веселата им страна! ;) Животът не е толкова лош, колкото ни се вижда понякога. Той просто е такъв, какъвто е! И трябва да го живеем...
Успех! :)

Малко е трудно за човек с тежко детство да има високо самочувствие. Все пак се гордея със себе си, че последните няколко години имам доста голям напредък. Всеки ден си повтарям, че има и по-зле от мен и точно тогава виждам някой, който изглежда доста по-зле от мен и се сещам за някой, който е доста по-скапан по характер от мен и как и двамата са обградени с приятели и вероятно гаджета. Знам, че проблемът е в мен, но не знам какво да променя в себе си вече. Опитвам се, не съм се отказал още. Най-странното е, че работата ми е свързана с контактуване с хора и когато се отнася до бизнес контакти нямам проблеми. Оправям се и съм доста контактен, но когато става въпрос за лични контакти всичко е сякаш с главата надолу - трудно се запознавам, не мога да поддържам разговор, а бе нищо не се получава. Тъй че благодаря ти за окуражителните думи "Приятели/-ка ще си намериш", но наистина много се съмнявам.

Хмммм,точно когато си мислиш,че играта е загубена тя тепърва започва.Отнася с най-голяма сила за любовта.
В момента когато си кажеш:"Край,няма накъде повече...",нещо те преобръща...
Не е нужно да се променяш,просто прави нещата както трябва,другото ще си дойде само:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боже колко си млад! Започни да мислиш за себе си, намери си хоби. Не става като усилено търсиш. Помисли как да се развиваш- запиши се на курсове по езици или на нещо, което ти доставя удоволствие. Помисли си какво ти харесва да правиш и се награди с него. А любовта идва когато си поиска, не я търси и чакай. Престани да мислиш за нея, тя ще дойде- а времето което сега имаш- не пропилявай. Много е важно позитивното отношение към живота- усмихни му се и той ще ти се усмихне.

В живота нищо случайно няма.Твърде млад си за да се отчайваш.Това, което ти се случва е урок.Помисли къде грешиш и не повтаряй грешката.Опитай се да разбереш,че не всички хора мислят и расъждават като теб.Не всички са откровенни като теб.Има много хора с твоята съдба, но те няма да ти помогнат. Могат само да те изслушат и разберат.Промени нещо в себе си и ще ти потръгне от раз.Желая ти успех!

А бе вземи се разходи до клуб "Говорим си за секс" - те ще ти изяснят някои неща.

леле Клечо....
че ти си ми близнак по съдба, само дето аз съм на 31 и още не съм открила начин да променя личния си живот. Работата ми е по цял ден да си говоря с хора , които не познавам и общуването с тях си е съвсем нормално, даже се чудя на себе си как една стеснитлна особа като мен успява да говори толкова много на ден, а когато иде реч за личен живот... няма какво да кажа, не знам какво да си говоря с хората. ИСКАМ ПРОМЯНА ! Ако някои ти подскаже умна и приложима идея моля те сподели я!!!

Разшири кръга си от познанства, като имаш щастието да си намериш хоби, но извън работата!