Какво мислите за човек, който ви е приятел и който пренебрегва ваш празник или повод за празнуване с обяснението, че не обича да поздравява (въпреки че знае, че има поводи, които са особено важни за приятеля му)

e какво? като не обича ще му се откъсне устата ли да поздрави

има такива хора, просто не знаят как, чувстват се неловко.
Ако сте достатъчно близки, ще знаеш, че иска да те поздрави, не е забравил.

познавам един такъв, той даже не обича собствения си рожден ден...

ами помисли си доколко ти е приятел и колко държи на теб

простак! Още в детската градина се учи на това

в списъка ми с приятели. Просто е

There are some days when I think I'm going to die from an overdose of satisfaction. - Salvador Dali

Не можах да разбера това мило определение към мен ли беше или към приятеля на искащия мнение? Щото ако е към мен не виждам какво лошо съм казала, а и според мен тези неща се учат в семейството, не в детската градина. Родителите са тези, които най-напред трябва да възпитат и създадат някакъв мироглед.

Съгласна съм със jojo-mojo. Пък и всеки си има трески за дялане, приеми този човек, какъвто е. Нали сте приятели?!

Ами,че толкова ли е трудно да каже едно:Честит празник!,за да ти покаже,че поне помни,че знае колко е важен за тебе празника!Ами според мен тоя "приятел" е простанга,но това не значи,че не може да сте приятели.
Просто поговорете по този въпрос.Все някак ще се разберете,и дори тоя човек може да се промени и да не наранява чувствата на хората.Повярвай ми,и аз съм имала подобeн случаx с една приятелка,но като поговорихме всичко се оправи!Опитай и ти!
And let the forse be with you!

Хората сме различни. Аз също имам такива приятели, въпреки, че са ми Приятели и са го доказвали стотици пъти са забравяли мои празници. Ми такива са, и аз ги обичам и държа на тях въпреки недостатъците им. Голяма работа като не са ми честитили рождения ден, след като знам, че винаги когато имам нужда от тях са до мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз съм от този тип приятели, които не обичат да поздравяват за празниците, обаче си обичам приятелите и те винаги могат да разчитат на мен.
Май на тези хора им се вика темерути, обаче те не са лоши, дори може да им имаш повече доверие на тези, които много приказват и са много отворени.

Какво да мисля - случва се! Чаках едни поздрав цял ден, дори говорих с човека през деня и той не ме поздрави... мина повече от седмица, друг повод стана да се говори за моя празник и тогава се оказа, че просто от разсеяност е забравил, ама много е забравил... и ми се извини и после наистина получих най-милото поздравление - десет дни по-късно...

И какво от това, ако някой красиво, многословно с подходящ нищо незначещ подарък Ви честити празника?
Ценете приятелите си по това дали са до вас в труден момент, а не по това дали умеят красиво да говорят!

Имам едно съвсем малко питане-ти как си избираш приятелите?Защото на моите аз им знам и силните, и слабите страни и отдавна вече съм спряла да им се сърдя. Просто ги обичам, защото са самите себе си- с всичко хубаво и лошо, което може да ни сервира живота.....

ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!!

"И какво от това, ако някой красиво, многословно с подходящ нищо незначещ подарък Ви честити празника?
Ценете приятелите си по това дали са до вас в труден момент, а не по това дали умеят красиво да говорят!"

Мдааа, хората са по-важни от дните. Не корете хората, които не се сещат за раожденните си дни, често животът ни изглежда достатъчно неприятен, за да празнуваме появата си на този свят.

Бих си помислила, че е достоен за съжаление, понеже е лишен от способността да усеща и дарява обич.