На деска нямам виолетки,
лилав е - виждам го сега
и стихове, пък и сонетки
спокойно там ще наредя

Ще чакам ги
със нетърпение
сонетите ти
в този час.
Бъди уверена ,
обичам сонети
да ми правиш, аз.

Отдавна си седят
където ги оставих
Не помниш ли-
аз също ги забравих

Ти пипала ли си,
ще помня.
Забравиш ли ги,
не и аз.

Изкарай миналите,
нови напиши ми.
Би радвала ме проза,
когато няма рими.

Как да пиша проза
като ми е трудно
и тъй непремерено,
че и много мудно.

Но...може би
в живота други
ще имам аз и тез "заслуги"

Не можеш ти във проза
Сега да изразяваш.
А искаш с малка доза
Света да поразяваш-
Поезия събрана
във напръсник едва
ти всичко да омайваш,
да врътваш вред ума ?

Прозата за други
е като игра.
Затуй най - обичам
и тях да чета.

Във прозата да търсиш
поезия сега
Най- важно е да бъдеш
над тая суета,
която ни обгражда
навсякъде в света.

Това стана прекрасно,
и кратичко, и ясно.
Благодаря!

"Това стана прекрасно,
и кратичко, и ясно."

Да става прекрасно- Да.Но по- добре да е бавно и умопомрачително.Не смяташ ли и ти включително?


Уф, хайде 4ао за сега.