След дълго отсъствие пак съм на линия.. и след разни случки напоследък, ми дойде наум да ти попитам:
Подмазвате ли се ?
Правили ли сте го ? Често ли се налага да пускате мазни усмивчици и думички, за да постигнете/ получите нещо ?
Бихте ли се подмазвали на човек, от когото зависи нещо важно за вас /да кажем някой в работата; шеф; учител и т.н.../ ? Дори и за момента да няма какво да искате от/ чрез него, ами просто ей така- подсигуряване за в бъдеще ?
Смятате ли подмазването за вид изневяра на собствените принципи ?
Какво мислите за хората, които главно по този начин постигат целите си.. ?

Ай драскайте.

-------
Заето давам...

Ама слънчице любимо защо си ми се скрило..?
Откъде се ти завръщаш и защо си толко патило, и толкова изплашило??

/досеща се/:
А-а по небето си вървяло и всичко то видяло:
А Конфуций ти не срещна ли, не чули ?
Който казва ни отдавна, че уважението към човека, не ни струва нищо, а пък порти то отваря!!
Тогава ти кажи ни: откъде ще почва туй "мазнене"..?

Естествено, че всеки му се случвало да се подмазни тук-таме. Естествено т'ва се прави с цел да си оправиш положението, казано най-общо. Това може да има ред причини (и основателни и не толкова): или за омилостивяване, или сдобряване, преживяване и т.н.

Дали е користно или не? - ти беше май въпроса!
Важна за това е според мен причината: има глезотии, но има и неща важни !!
Другото което ни подсказва е: искренността. Ако преиграваме е кофти, смешно се получава, автоголско, нали разбирате?!
Но ако е вложена неподправена истина в комплимента, тогава това е израз на любов (!!!), а това го искаме всички по дяволите подсъзнателно или не. Искаме истински преживявания, нали бе драги Уотсън,

Ай сиктир сега, за да не ме вземете за Шекспир

Подмазването е относително нещо, според мен. Можеш да вложиш искреност в комплимент към някого, а той да го изтълкува различно. И обратно.
На ласкателството всеки е податлив - кой повече, кой - по-малко, но никой не е безчувствен. Ласкателите на това се надяват - на човешката суетност, ниско самочувствие, комплекси.
Най-гадно е да се мазниш на шефа си, който подчертано търси похвала и възхищение отсреща. На такъв му личи и то много. Служителите му мазници знаят на кои струни да свирят, за да му се харесат.

Е..все си мисля, че ясно искреният комлимент и оня другия, мазния ясно се различават..

Просто ми писна от гадните подмазвачи, на чието държание ставам свидетел всеки ден, писна ми !
Баси слабите /м?/ и противни хора !
И по дяволите, не е като да не успяват..

-------
Заето давам...

Ами слънчо какво да се прави в такъв свят живеем всички.
Ще е добре да свикнеш и да приемаш нещата такива к'вито са. Тогава ще бъдеш силна/силен.
И на мен ми е криво и неприятно от доста неща в ежедневието, но освен да контролирам себе си и да бъда пример за околните ( т.е. това си е опит за превъзпитание),(за което смятам за правилно ), друго не мога засега.

Не се притеснявай , нищо не може да бъде скрито вечно, всичко се вижда и всичко си има цена. Тези хора, които се мазнат, са прозрачни за всички, освен за слушащия комплиментите, и получават заслуженото отношение. Сами са си го изпросили впрочем.

Не, но ми се е случвало да си трайкам, т.е. да си прехапя еzика.

Не zнам дали е иzневяра, не държа толкова на това, да каzвам моментално каквото ми е в устата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има една мъдрост - "Нищо не струва по-евтино и не се цени по-скъпо от...вежливостта".
Приела съм я за верую в живота си. Не се мазня никому, просто се държа вежливо и с усмивка постигам това, което и "мазньо"-вците не могат.


Ах!

какво за Мазньо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали е точно така а ? Много от колегите ми мислят че се мазня на шефа а аз истински му се възхищавам - това ме прави мазник в тяхните очи :) Свикнали сме да мислим че всичи около нас са подли и мазни и това ни пречи да различим искрената почит и уважение когато ги има. Предпочитам да съм глупак и да вярвам на комплименти отколкото умник виждащ в околните само зло що миг удобен чака и захапва !

Малко хора могат да разберат равноправното приятелство, защото повечето мечтаят за надмощие