истинското такова, безкористното се създава в ддетските, учлищни до студентски години? Извинявма се,ако темата е обсъждана, но ми е сефте тук и като посещение. Понеже съм на 23, и вече не спадам към нито от горепосочените категории, а и нямам такива приятели, се запитвам дали може да се създаде истинско приятелство тепърва? Или ще си заобиколен от множество познати. За иху-аху. Факт е че, едно пшриятелсвто се гради, преминава през изпитания,най-вече на времето, и ...? Но кога имаме най-много време,когато сме по-свободни. В едно работно ежедневие ми се струва все по-непосилно създаването на каквито и да е Приятелкси отношения,по-скоро липсва време за опознаване , преминаване границата на 'просто познати'.....
Ще се радвам да видя вашата гледна точка и мотив.
Поздрави

Слово на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

Идеята е в това, че в ученическите години имаш много повече време за контакт с приятелите си. По този начин си ставате много по-близки а и няма чак какви ползи да извличат от теб, че да ти се преструват на приятели. Докато в един свят след 25-тата година навлизаш в шибания забързан и объркан свят в който нищо не е такова каквото изглежда... 7.59%ната лихва върху ипотечния заем не е такава каквато изглежда, колата която се опитват да ти продадат е прецакана и т.н. Всеки лъже и маже и естествено почваш да си издигаш една стена за хората около теб... Абе прецакана работа ако питаш мен, но трябва да се оправяме някак си

П.П. Да не забравяме, че и ти си погълнат от собствените си проблеми по оцеляването и не ти е до чуждите проблеми а на тази възраст май те са основната тема

You can have anything you want
But you better not take it from me

Това не зависи от възрастта и момента.Зависи от хората,
които се сприятеляват.Много е важно да попаднеш на под-
ходящият човек/хора.Можеш да го срещнеш в училище(аз
така и не успях там),може в университета(е,тук щастието ми
се усмихна),може и след като завършиш обуче-
нието си и започнеш работа.

Да ти кажа,подобно на любовта,приятелството(това към ко-
ето се стремиш ти) също идва изневиделица,хей така,без да
го очакваш.

Хората,които са ми станали приятели съм ги познавал от мно-
го време,минало е през какви ли не фази.Бил съм безразличен,
пренебрежителен,понякога дори и враждебно настроен...докато
просто един ден това се случи.

Така че не се безпокой,ще те намери:))).Стига да не се откажеш.

Редактирано от Voyageur на 28.11.04 13:16.

в края на краищата НаКойМуПука?!?!


иначе не е задължително да е така според мене

Не мисля, че само през тези години. Аз например не мога да кажа, че през тях срещнах такъв. При мен съм забелязал, че отначало съм им интересен, обикновено докато имат полза от мен . Има такива, които просто ги е страх да останат сами. Преди работех в зала и няколко добри хлапета идват у нас, едно от които наистина е привързано много към мен, едно идваше да играе, а трето заради другите две . Сега като израстват и "помъдряват", като че ли отношенията ни отиват към такова безкористно приятелство, но докато не станат самостоятелни хора не мога да очаквам истинско приятелство-това което аз правя за тях, да правят и те за мен.Просто нямат възможност, нито материална, нито психическа. Е това приятели ли са? Абе всеки гледа да задоволи някакъв интерес, пък бил той и нематериален. Така, че "безкористно", аз разбирам да си дадеш живота за приятеля и той е способен да направи същото за теб. Май съм много претенциозен еми такъв съм. Затова нямам "приятели". Обаче като гледам и повечето хора си нямат истински и това ме успокоява . Има си поговорка - "по вкус и цвят приятели няма". Е може би на оня свят. Който вярва е добре, защото Бог е истински приятел. Но ние искаме да е като нас човек, нали? Е, тогава четох в една книга, че трябва да заприличаме на човека който искаме, за да го намерим. Аз и вярвам. Ето тук една хубава песен горе-долу по темата Борис Поцков - Звезди http://mp3-bg.com/1/2499/12139. Обаче я чуйте със бас поддържащи слушалки

mi,spored men moze vse oshte da namerish priateli.Potarsi gi sred poznatite...

няма....

Слово на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

според мен пък идеята е в това, че на млади/детски и училищни/ години човек е по-искрен, по-открит, може би по-чист/естествено не в буквалния смисъл на думата/, по-справедлив, по-неегоистичен
с натрупването на опита, когато е преживял вече доста разочарования и изял много "шамари" от "приятели" започва много да внимава с кого ще се държи приятелски, открито, сърдечно, всеотдайно
за това и хората предпочитат повърхностните/временните/ контакти защото всеки има нужда от тях и най-вече от приятел, на който да се довери, на който да помогне, но и да му помогнат когато има нужда,
но все по-малко намира такива, за това и много хора предпочитат само да "вземат", да използват един контакт и след това да го зарежат когато вече няма какво да вземат
за това вече много често виждам и чувам хора да казват, че "човек винаги е сам" и някои се гордеят, че не им пука от това, и че го могат
това аз не го споделям, или поне не споделям това, че ни е хубаво да сме сами
просто са подменени ценностите
сега лоялен можеш да бъдеш към фирмата в която работиш, но не и към хората
можеш да мислиш само за собственото си удобство и справедливост и да пренебрегваш интересите на всички останали пр., но трябва да си готов да преглътнеш и чуждата нелоялност, несправедливост и некоректност

когато егоизма е издигнат в култ трудно можеш да търсиш приятелство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятелството, за да е такова, не трябваше ли да бъде осъзнато, а не просто стихийно като в детските години?

Аз съм на 24. Имам една "най-добра" приятелка.

Хванаха ни за ръце на първия учебен ден в първи клас и така си и останахме. Вярно е, много по-лесно намираш приятели в тези години, просто не си моделиран от разни външни фактори, не си обременен и определено не мислиш за разните му там изгоди. Освен това, при условие че израснахме заедно, имаме много общи спомени, това е важно за едно приятелство. Знаем си и кътните зъби, всички недостатъци, всички качества. Много сме различни като темперамент, но по този начин се балансират нещата, си мисля. Естествено се караме понякога, но всеки е готов на компромиси.

След основното училище вече всеки си пое по своя си път, всеки си създава и друга среда и приятели, но "нашето" приятелство остана. До известна степен това е и защото караме лятото заедно, негласно споразумение ни е. И пак имаме общи случки и ситуации, които ни свързват. Има и разни, наричам ги "прехвърчащи", приятели, които ни се появяват в орбитата. Интересното е, а и показателно според мен, че след известно време те пак изчезват- след месец, два, година и т.н.

Но не съм съгласна , че едно здраво приятелство не може тепърва да се създаде. Е, аз съм жена, не знам как стоят нещата при мъжете, въпреки че съм питала двама-трима, но съм свидетел как трима мои бивши колеги от университета, от момента в който заживяха преди 2 години в една стая в Студ. град станаха изведнъж най-близки приятели. И след като приключи ученето, а те не са от София, т.е. не бяха , си взеха обща квартира. Е, при тях доброто приятелството се получи може би защото средите им остават по родните места, но фактите са си факти.



На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.