Лека нощ, усмивки

Лека нощ, усмивки, верни и добри,
лека нощ, усмивки, уморени от деня!
Нека във съня ви тихо да гори
огъня на този ден, щастлив от светлина.

Ден голям, ден на обич и мечти,
аз вървя, аз вървя, понесъл топлина
от искрени усмивки на майки и любими.
Какво си без усмивки, земен ден!

Цял живот ще вървя към две слънца,
усмивките им вечно аз ще търся, знам.
Денят грее засмян, богат и замечтан,
усмивки, спете кротко своя сън.

Лека нощ, усмивки, идващи звезди
в небосклона ласкав на света ни откровен.
Утре ви очакват хора и бразди,
утре ви очаква пак забързан труден ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веднъж се живее

Господи, колко е хубаво
в този единствен час,
в който до тебе сгушена
аз пак горя от страст....

Неземен оркестър в душата ми пее-
веднъж се обича, веднъж се живее.....
Сякаш през пръсти тече този живот
първия сняг, в наш'те коси вали.....
Щастие търсихме с теб все надалеч,
а то е било, тук и в нас, нали?!

Зная, приятелю, трудно е
всеки си има път.
Други до болка влюбени
може би тук ще спрат
и друго момиче след мен ще запее:
Веднъж се обича, веднъж се живее!!!!!


Не питай старило, а патило.

Хареса ми.

Сянка на птица
над късните плажове слиза.
Бяга подобно на палав хлапак бриза.
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак -
слънцето бавно загръща се
в облачна риза.
Все по студена е всяка вълна,
ала надежда има една…
Ах, морето, в мен остава…
То, навярно е което ме спасява.
Сянка на птица от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк - скитник…
Кой ще опита сега да я спре -
нейно е силното синьо море,
нейния път ще чертаят
отгоре звездите.
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой си ти?

Кой си ти,
този ли който моя сън отне
и думите и техния смисъл?!
Кой си ти,
този ли който даде ми криле
и луди дни и вятър в косите?!

Къде си днес, къде си,
Мой летен мираж?!
Сега навън, навън е есен,
ням и син пейзаж........

Кой си ти,
този ли който върна ми цвета
на лятото и морския изгрев?!
Но кой си ти,
този ли който тръгна в мига
преди до мен, до мен да стигне.........

Благодаря ти. Хубаво е да знаеш, че някой те смята за приятел, а.....не те познава.

АМАЗОНКА

Вее утринна прохлада
В моето лице -
Аз съм млада, млада, млада
С огнено сърце.

Моя вихрен кон лети
Бодро и безспир -
Пред очите ми цъфти
Неогледен мир.

Искрометните копита
Кой ще последи?
Песен светла се разплите
В моите следи:

Ний ще стигнем Хеликон
В изгревния час -
Смело, мой крилати кон,
Жребият е с нас.

Там под твоята подкова
Извора лъчист
Ще избликне в струя нова -
Животворен, чист.

И когато стигнат там
Моите сестри,
Вдъхновение и плам
В тях ще разгори.

А над нашата победа
В трудния ни път
И Персей, и Андромеда
Трепетно ще бдят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да зарадваш един човек! - Една добра дума, една усмивка, нищо, че не виждаш лицето, само да усещаш положителната енергия.....Това му е хубавото на нета.
И на мен ми харесват текстовете ти, ето още един, който е израз на моментното ми настроение.


Да те жадувам....


Да те жадувам аз,
да те жадувам,
а ти все по-вече да се отдалечаваш,
а аз все повече
да съм виновен...
Това е толкова не допустимо!

Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ти падне на гърдите ми...
Ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя,
като ключе от пощенска кутия
не съм готов, не съм готов!

Да те жадувам аз, да те жадувам.....

Живей, така че нищо да не те убива,
живей от болка, обич и тъга...
Живей дори да имаш много рани,
живей не утре, а сега!

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен.
Живей и късай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!

Живей, когато от тревата
откъснеш първата роса
и търсиш в утрото приятел...
приятел на детските си небеса!

Живей и всяка адска жега с каучокова вода полей!
Дори да ти коват ковчега-
Живей, приятелю, Живей!


...за времето, което отминaва, Свят аз за теб ще построя...

На мен наистина ми е нужно малко.
"Една добра дума, една усмивка, нищо, че не виждаш лицето, само да усещаш положителната енергия....." - Толкова хубаво си го казала!


Ако те има теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб...
Ако те има теб...
Ако те има теб...

Любовта е страшна проверка.
Любовта е твойта душа.
Този свят е нежен за двама.
Този свят е тесен за сам.

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма теб...
Ако те няма теб...
Ако те няма теб...

Верността е солта на живота.
Подлостта е черния срам.
Този свят е нежен за двама.
Този свят е тесен за сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Животът дързостта ни ще отнеме...

Животът дързостта ни ще отнеме.
Ще я замести с мъдрост и умора.
И някой ден спокойно ще приемем,
че може би напразно сме се борили.

Но съвестта дали ще ни прости,
че като бреме времето си носим,
щом някой се опитвал да лети
към своята мечта с криле от восък...
и изгорял в лъчите й, щастлив,
че диша свободата си отблизо...

Заменям мъдрост срещу оптимизъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сърцето ми се разтуптя от тоя текст, бях го позабравила.

НАДЕЖДА
Б.Т.Р.

Върви деня към залеза си вечен
А тук боли, където пулса е сърдечен.
Няма как, все някога е ден последен
И ще боли, когато пътят е далечен.

Ти мълчиш, със поглед
всичко казваш
Раздялата е между нас.
Ти молиш мен, в нощта последна
да сме двама
Но знаеш, че ако не тръгна, ще остана.

Във мрака тихо едно момиче плаче.
А аз оставам сам с вятъра в нощта.

Не зная кога, не зная къде,
Аз искам само пак да срещна теб
Почувствай сама
Как обича едно сърце

Не зная кога, не зная къде
Аз вярвам, че ще дойде този ден.
Спомни си за мен,
Когато в дъжда студен...

Но ще се обадя непременно