Пак го направих.


Имам проблем с обвързванията.Емоционалните обвързвания с жени.Всеки път всичко започва със секс и преминава в емоционално обвързване.Точно тогава аз бягам.Бягам бързо.Не че не го искам.Искам го, но не го мога.
Причината за да не го мога е, че само 6% от моята физическа същност са трудоспособни.Как се казва такова нещо? Аз не мога да го кажа.

Всъщност външно не ми личи.Няма никакви видими белези.Проблема е, че се изморявам по-бързо от другите на моята възраст, а това прави впечатление.Винаги се оправдавам с натоварването в работата и малкото време за почивка, което си е чиста лъжа.Така се появяват съмненията за изневяра и т.н.
Напълно разбирам, че връзката с човек със здравословни проблеми е ангажираща.Натоварваща.А аз не мога да причиня това на жена която обичам.Случи ми се няколко пъти и разделите бяха много тежки.
Така след една поредица от сексуални връзки отново срещнах жена с която имах огромното желание да се обвържа и емоционално.Отнова не преодолях себе си.
Въпреки, че и тези 6% с течение на годините се топят не мога да се оплача по отношение на доходите.Смятам годишният си доход за добър за България.

Чувствам се сякаш съм в кома.Понякога ми става гадно за момичетата, но все си мисля, че това за тях самите е по-малкото зло.

Прав ли съм?

Не си прав. Позволи на жената сама да вземе решение, може ли или не да приеме проблема ти.
Така нараняваш и жените, но и себе си.
Раздялата боли, вярно е, но не те ли боли повече сега?
Мисля че проблемът ти се дължи на липса на самочувствие. Нямаш основание според мен.
Опитай. Ако не се получи, значи това просто не е била жената за теб. Не спирай, да търсиш.

The love that I need to recque the state of my heart

Редактирано от pokahontas на 10.05.04 00:02.

Дори и да не вярваш, пак опитай. Откъде знаеш, може пък да се получи.
Който не рискува, не печели, беше казал някой .
Аз вярвам, че всеки рано или късно среща половинката си. Стига да иска, да я търси и да вярва, че ще я открие.
А ти май нито вярваш, нито я търсиш.
Не бива така.
Отпусни се, допусни я до себе си и бъди искрен с момичето .
Само така ще разбереш дали това е Тя.Не за друго, а просто защото Тя трябва да те обича заради самия теб... какъвто и да си.
Не я лъжи и ще намериш отговора... ще разбереш.
Вярвам, че ще се справиш... тук съм чела толкова оптимистични твои постинги, я недей се предава така .

Успех и горе главата!


If You Wake Up And Don't See The Sun, So You Are Dead Or You Are The Sun!

Редактирано от *cлънчицe на 10.05.04 01:05.

Сега не боли, само тежи.Не мисля, че имам липса на самочувствие.Съгласи се че не се живее лесно с такава тежест.Още повече, че преди 6 години ми даваха 6 месеца.
Вярно е, че не оставям възможност на жената да избира. То е ясно, че никоя няма да побегне още в началото, но с времето започват да се тормозят вътрешно.А аз не мога да го гледам това.Става ми още по-тежко.
Дори и да я намеря се чудя що за човек трябва да е за да сподели такова бъдеще? Освен парите друга причина не виждам. Но това живот ли е?

Ненормална работа.Уф.

На кого е нужна китара без струни?

Вярно е, че съм оптимист по природа и постингите ми го доказват. Сигурно съм в сатурнова дупка - вече....

Ти си позволил този проблем да вземе надмощие.Той-проблемът- те е обсебил ,загнездил се е в теб и не ти дава възможност да го отхвърлиш ,да се оттървеш от него.
При всяка връзка ти не мислиш за нищо друго освен това ,че отново ще се провалиш.
Ако наистина искаш да задържиш една жена и тя има същите желания към теб ,съм сигурна ,че трябва да изгониш негативизма към себе си.
Както мъжът може да чака ,така и жената е способна на същото.
Всичко е в мислите ти!

До голяма степен си права.това определя основният ритъм на живота ми.Така както очите са ми кафяви като даденост и това се е превърнало в даденост за която обаче си знам само аз.
Ти ако си с мъж и виждаш, че той се пали все повече и повече, а в същото време не можеш да имаш деца /не ти го пожелавам/ или ако имаш то вероятността да са с вродени увреждания или въобще да нямат шанс са реални как би му го казала?
Не не казвам, че искам деца.казвам само, че се изморявам много повече от малките ежедневни неща и вече ми личи.Това определя определен начин на живот, който не искам да налагам на никой.
А може би достойнството ми е прекалено голямо?!

Да, всички проблеми идват от главата. Благодаря за разбирането.

Дори и да я намеря се чудя що за човек трябва да е за да сподели такова бъдеще? Освен парите друга причина не виждам. Но това живот ли е?

Дори да си здрав, пак не си застрахован от това. Има обаче много жени, за които парите не са причина, да споделят живота си с някого. Не подхождай с тази мисъл към всяка връзка. Ще пропуснеш момента.

The love that I need to recque the state of my heart

Обичал ли си истински?!
Не говоря за секс!
Бил ли си обичан истински и разбрал ли си го?!

Виждам в думите ти страдание.Това е защото си подтиснат ,притеснен от факта ,че не можеш да имаш онова което искаш.Търсиш и виждаш причината само и единственно в себе си.Това те смазва и те затваря.

Искам да ти кажа ,че лекарството е да отвориш душата и сърцето си и да повярваш в жената която те обича.Безрезервно да повярваш на чувствата и .Само тогава тя ще ти даде възможност да излезеш от черните си мисли и да загърбиш проблема.
Всеки проблем може да бъде решен.
Трябва да се пребориш със себе си!

Имала съм подобен случай.
Съпругът ми бише в твоето състояние .Напълно те разбирам и затова ти пиша и настоявам да не се отчайваш.Има решение!

Не си прав. Всекиму се пада неговия дял щастие. Ако сам си го отказваш, нали знаеш, че насила може да се вземе, но насила не може да се даде... Не се обича някой защото е Аполон или Афродита. Обича се защото е той самият, такъв какъвто е. Един има едно, друг -друго. Никому не правиш добро с този начин на поведение - нито на себе си, нито на тези, които биха искали да споделят живота ти, та макар и моментно. Не се давай - всеки има някакви проблеми - аз мисля, че не трябва да се крият от другия - и нека той да реши как да постъпи, не ти вместо него.