Прав си! От това, което прочетих и доколкото успях да вникна в написаното - тази жена просто не те е обичала. Заблуждавала се е. Несъмнено е имала чувства, но те са се оказали слаби, пред това, с което се е сблъскала. Това не е онаи истинската, чистата любов, за която аз говоря. Онази любов малцина могат да я дават, защото за да я даваю трябва да си постигнал определено ниво в духовното си развитие и да искаш, да чувстваш необходимост да го правиш. Тогава си готов на всикчо за човека, колкото и да боли. Запомни това! И за теб се отнася - дали вярваш в любовта, дали си способен наистина да обичаш - ако е така, когато срещнеш истинската, несъмнено ще попедиш страха.

Ето малко за моя случай:

Стана малко неочаквано. Обичах много един мъж - с тази чистата любов. Получиха се доста недоразумения. Каза ми, че ме обича, след доста перипетии. Обаче нещата така се развиха, че му хрумна да ми отмъщава. Така и не разбрах, с какво заслужих това.

И така този, за който бях готова на всичко, не съумя да получи тази любов. Обърна гръб на щастието и реши да ми го връща (така и не разбрах какъв му беше проблема).

Появи се той (със здравните проблеми), оръжието на отмъщението. Задачата му беше да ме проучи, да ми "влезе под кожата", после да ме кара да страдам. Да ама не, оказах се по-хитра, по-предвидлива, а и тъпо се издаваше още в началото, пък взе и да хлътва по мен.

Да отмъстителят, който имаше проблеми със здравето, които си ми бяха ясно на мен изведнъж получи подарък от съдбата и шанс да живее щастливо и да бъде обичан - срещна се с любовта, такава каквато той не я познаваше.

Никой не бе правил това за него. Оказа се неподготвен. Та нали трябваше да отмъщава и да ми дава урок, пък му се наложи да позволи на някой да го обича. Изведнъж - о я чудо, кучката се оказа човек - и то какъв!!!

И докато той разсъждаваше да отмъщава ли, да вярва ли, иска ли тази любов - птичето взе, че отлетя. Так атой изгуби щастие, което едва ли друга ще бъде готова да му дари, а птичето ще кацне при друг, който е готов да го посрещтне.

Един ден поиска прошка. Но за какво? Та може ли да виниш някой за това, че не знае какво иска, не знае какво е любов, че се лута като призрак. Той сам си е наказание за своите действия!

Дано си ме разбрал. Просто се опитах да ти обясня защо грешиш според мен!

Извини ме, че се намесвам в темата на Доктора. Моля и него да ме извини. Ако не се лъжа ти си жена нали? Питам, защото на въпроса, който ще ти задам мъж не би могъл да ми отговори. Нещо в думите ти и в това за решението ме накара да попитам.
Кажи ми как трябва да се постъпи с жена, която усеща че имаш по-особено отношение към нея, но те държи настрана. Все пак, ако се отдръпнеш без да си и казал нищо, по този начин не и ли отнемаш правото на решение? Имам предвид правото да реши дали те иска или не.
Как би трябвало да постъпи един мъж в такава ситуация?

Big, stupid, green orge...

Като зачетох мненията ти в началото ми направи добро впечатление. Накрая с последния си постинг ме караш да си задавам въпроси. Да питам или да замълча?

Big, stupid, green orge...

Разбира се, че можеш да ме питаш, каквото те интересува

Въпроса няма да ти хареса но ще попитам:
В началото ми звучиш като жената-мечта, която може да даде любовта си и на човек, който е белязан по някакъв начин от живота. В края на историята, там където говориш (пишеш) за това, че човека, който си обичала е бил изпратен от твоят мъж за да ти отмъщава в един момент пишеш това Да ама не, оказах се по-хитра, по-предвидлива, а и тъпо се издаваше още в началото, пък взе и да хлътва по мен.
Кажи ми няма ли тук противоречие, или само на мен ми се струва че има. Нима в любовта има хитрост и предвидливост? А ако ги има тогава какво е за теб любовта? Изрично и дебело подчертавам, че не говоря за плътската любов.

Big, stupid, green orge...

Здравей!

Разбрах въпроса ти и в него няма нищо, което да не ми харесва.

Наистина мога да дам любовта си на такъв човек ( на онзи, за който бях писала). Не ти е станало съвсем ясно какво искам да кажа. В резюмиран вид се опитах да обясня на Доктора, че има и жени, които могат да го обичат истински, без здравословните му проблеми да са им в тежест. За целта му обясних какво ми се е случило, за да разбере, че дори и в ситуацията, в която бях - аз бях готова и исках да дам любивта си на онзи мъж. Да, но той не ми позволи.

С по-хитра и по-предвидлива не исках да кажа, че само съм гледала да го надцакам. Напротив, опитах се да му покажа, че мог аи съм готова да го обичам, ако ми позволи. Ако се откаже от идеята просто да ме стъпче. Бях изживяла нещо отвратително, което на никоя жена не пожелавам ( дълго е да ти обяснявам). Това за хитростта ен съм го писала в контекста на темата на Доктора - това се отнася само за моя случай. исках да му покажа, че дори и в тези условия (целта да бъд асмачкана и т.н.) аз можех да обичам този човек и да го направя щастлив. Какво да ти кажа - обикновено надценявам хората, а те ме подценяват!

Не можех да постъпя по друг начин. Исках го, имах нужда д аго обичам, да ме допусне до себе си и да повярва, че мога да го направя щастлив - да ама той си имаш едруга задача тогава. Какво по дяволите можех да направя? Исках да дам всичко от себе си, за да направя щастлив този, който целеше просто да се изгаври с мен.

Предвидлива - ами да. Онази групичка ми ги внедряваше по няколко на седмица. Всичко можех да очаквам от тях. Той се издаваше.

Надявах се, че ще съумее да е с мен и да загърби тези глупави планчета. На ум се молех, да ме допусне да му дам любовта си.

Сигурна бях, че има здравословни проблеми. Наистина те не биха спрели. Щях да съм щастлива, че ми е позволил да съм с него и в добро и в лошо, и че е оценил любовта ми. В това време той ми разясняваше как влиза под кожата на жените (подбрани, в смисъл неверни - такава аз никога не съм била!) и после ги кара да страдат. Време, в което ми прилагаше разни тактики за побъркване, които на другите жени може и да действат, но аз не съм от тях.

Мислех, че ще се промени, че ще открие човешкото в мен. Но поведението му показваше други. Аз сама взимам решенията за личния си живот, а и за всичко друго. Не могат да ми влияят нито родители, нито приятели.

Оставих го и се отдръпнах, защото говорейки постоянно за жена плюла на любовта му преди време, която не може и на малкия ми пръст да се хване и казвайки ми, че му трябват няколко дни да реши какво иска в одговор на моето "Виж аз те обичам", той все едно ми каза - Разкарай се тъпа играчке, нямам нужда от твоята любов.

Исках да му дам любовта си. Бих преминала през какво ли не, за да съм с него. Той показа неспособност да оцени човешкото, искреното. Гледаше на мен като на някаква кукла, отдушник.

И какво - трябваше да моля някой да ми позволи да му дам всичко от себе си и да го направя щастлив ли? Не мисля! Аз също съм човек. И аз имам право на любов.

Явно начина, по който обичаме аз и ти е различен. По принцип нямам желание да навлизам в подробности. Все пак душата си е моя. Само ще кажа, че когато обичам залагам до дупка и неизменно ме нараняват, защото не умея да бъда предвидлив и хитър. Ето ти нещо, което видях на едно място и много ми хареса. За любовта е.

И не мога да бъда наранена, освен от хора на които държа и обичам...е, там плача с кървави сълзи....но го преживявам!Добре, че не е често
Прощавам, защото обичам, защото не съм идеална а и на мен прощават...даже се опитвам да забравям, и понякога успявам


Big, stupid, green orge...

Да разбрах какво искаш да кажеш.
Не си мисли, че обичам по много по-различен от теб начин, защото грешиш.
Аз и сега обичам този човек, но той не пожела да сме заедно. Когато му предложих любовта си той искаше време. На мен не ми трябва време, за да реша дали обичам някой или не. Мисля, че всеки може да прецени лесно дали обича. Ако аз кажа на някой това, което той ми наговори на мен - това ще означава, че не го обичам. А този го обичах и му го казах. Той знаеше, че съм готова да съм с него. Както ти казах няма да се моля на някой да ми даде да го обичам. Всичко си има някакви граници. Съдбата ни дава шансове и не може да ги проиграваме до безкрай не мислиш ли?

Знаех добре какво става. Въпреки това бях наранена отново. Само аз си знам как съм се съвзела. Когато му казах, че го обичам - това беше можеби най-искреното обичам те, което някога му е казвано!

Това, което си цитирал е много хубаво наистина. Отчасти се отнася и за мен. Но вече ми омръзна да плача. Относно прощаването - простила съм отдавна на всички, които съм обичала. Това, което преживях не се забравя лесно, но някак си успявам да се отърсвам постепенно. А колкото до тези двамата, за които пиша - обичам ги по мой си начин. Те винаги ще заемат определено място от сърцето и мислите ми, въпреки всичко, което са ми причинили.

Ако знаеш само колко позната ми е цялата тази история.

Изморява ме и още как. Но както казах по-горе се оправдавам с работата.А ротациите на жените са за да не се сетят.Разбира се това рано или късно косвено става, но не може да си го докажат.Тогава идва и смяната им.Все идно ще свърши света.Такъв панически ужас ме обхваща.