Ami dosta e glupavo tova, za koeto se razdelihme
Okaza se, che tova, che obicham da izqsnqvam vsichko bez igri i
nedomlyvki ne mu e prisyrce. Iskah da izqsnime vsichko, no toj se izplashi.
Sled vreme si dadoh smetka, che podozreniqta mu za negovite zdravoslovni
problemi sa mu precheli (vse beshe mnogo izmoren, imashe nuzda ot spokojstvie, vse go boleshe q kryst, q kolene i t.n. opravdavashe se s rabotata, no znaeh, che e bolen). Nqmah vyzmoznost da mu pokaza, che za men tova ne e prechka. Iskah i mozeh mnogo da dam, no nego go beshe strah.

Nikoj ne poiska realno razdqla. Stana nqak si glupavo.
Az bqh iniciatora. Pritisnah go mnogo, iskah izqsnqvane - a toj bqgashe ot tova.

Никой не може да каже със сигурност как ше реагира, в която и да било ситуация. Ако започнеш със същността на нещата още в началото вероятността за успех е по-малка. Едва ли за един или два месеца можеш да опознаеш един човек и да решиш дали си заслужава "въпреки факта".От друга страна, колкото повече задържаш толкова по-неприятно става, когато нещата излезнат на яве.Разбира се те може и никога да не излезнат на яве.Но в случаите когато това стане обикновенно връзката се променя.Отношението се променя.Дори и да вземеш повечето внимание което ти отдават води до постоянно покачване на напрежението, което се проявява в други области на социалното ни съществуване и в отношението ни спрямо околните във връзка с нас.
Ситуацията е много "деликатна" и с голям емоционален заряд, които не се знае в коя посока може да избухне.
Признавам си, че най-дългата връзка която съм имал беше с жена, която знаеше за проблема и в един по-късен етап приятелството ни премина в нещо прекрасно.За съжаление обаче нейният път не бе моя и живота ни раздели.От тогава мина много време в което аз не успявам да създам нещо устойчиво.
А виждам, че понякога си заслужава......


Благодаря ти за разбирането.

Наистина е хубаво да се говори за тези неща, обаче понякога е адски трудно.Когато те натиснат да го направиш без да си подготвен психически и много тежко.Все едно да си диабетик и да ядеш сладко.Адски ти се яде, а знаеш, че като го изядеш ще ти стане зле.

Единственото от което ме е страх е, че ще гледам как "тя" се мъчи заради мен, съобразявайки се с моя ритам на живот. А аз това не мога да го причиня на жена която обичам.Явно и за това все излизам с жени които са ми чужди.

Така като те чета и ми напомняш адски много за жана която ми е била на сърцето.С разликата, че всичко между нас беше ясно, а раздялата стана глупава и независеща от нас.

Да знам, че не е лесно да се говори за тези неща! Съгласна съм, че трябва да си подготвен психически. Но страха е лош съветник и не може винаги той да те води.

Съдбата ти поднася възможност да си с жена, за която твоя ритъм на живот не би бил проблем. За нея не би било мъчение да е с теб.

Ако обичаш жена, която е готова да ти даде любовта си и я изпуснеш - това ще е най-голямата ти грешка. Няма да имаш тази възможност постоянно.

Каква е тази жена, която ти е била на сърцето. И как всичко е било ясно - искаш да кажеш имали сте си разяснителен разговор ли? Защо раздялата не е зависела от вас?! И за мен са си мислели, че раздялата не е зависела от нас. От какво е зависела поред теб?

Оличам нощното небе изпълнено със звезди.
Знам ,че те са далечни ,черни ,светят с отразена и чужда светлина.Но са звезди.

Ето какво ще ти подаря сегаНе искам да съм сълза

изстрадана много горчива.

Не искам да съм мираж

в пустуш гореща пустиня

Не искам да съм звезда

От чужда искра

в черния Космос да светя

Не искам да съм черна Земя

човешката смет

да събирам.

Не искам да съм трева

да ме газят копита

Аз съм ……. ДУША

Невидима ,нежна ,

Вечна ,нетленна

Искам да остана така.

Аз не съм убеден, че моят ритъм на живот няма да и е проблем. Всички в началото така казват или поне го показват, но след известно време започват да се изморяват.Започват да споделят с приятелки и роднини.В един момент вече имаш връзка с приятелките и,но не и с човека с когото спиш.Направо ужасно.
Съгласен съм, че живота е такъв какъвто си го напровите и щом не сте заедно то значи и двамата не сте го искали така силно.
Искам да кажа, че първо бяхме приятели дълго време.Тя беше свидетел на много моменти от живота ми както и аз на нейния.Просто бяхме много добри приятели.То и сега сме си. Тя беше наясно с проблема още в началото когато и аз разбрах.Тогава точно беше емоционално обвързана.Имаше си друг.Може би
година по-късно всичко започна със "случаен секс".Той прерасна в нещо много красиво, но предрешено. Яз имах огромни амбиции за "израстване", а на нея и бе трудно да ме следва.За една година си смених 4 пъти статуса в посока нагоре.Това предизвикваше завист в приятелките и и "амбиции в родителите и".Започнаха да и говорят, говорят, говорят......Всякакви глупости.От това, че и изневерявам /а даже и мисъл не ми е минавала през главата/ до това, че тя не може да работи каквото и да било защото разликата в работата ни говори лошо за нея.Т.е. аз трябва да я издържам.Бавно,но постепенно проблемите на роднините и приятелите и станаха и мои проблеми.Това ни се отразяваше на секса. Той започваше да става все по нередовен и не така искрен.Аз започнах да пътувам.Тя започна да се среща с други мъже./на мен това не ми пречеше/ Никога не съм я спирал.Но при нередовен секс и среща с други мъже знаеш какви мисли минават през женската глава.И понеже тя знаеше, че спи ли с друг аз ще разбера със сигурност няма да се разделим, но и аз също ще го направя.Започнахме да се отдалечаваме един от друг.Аз исках да живеем заедно, но гордостта не и позволи да приеме мисълта, че друг ще плаща всичко.И така.......

Сигурно ти е много познато.То не нещо нова под слънцето.Но задачата ми изглежда нерешима.
Всички казват "ще дам", но когато стане време за даване.......А единственото което мога да дам аз е любовтта си.....защото времето ми е спряло.

А не искаш ли да срещнеш друга някаква душа
и да се слеете в една?
Да живеете така и да не свършва никога това?




Хубаво беше.

Би било вълшебно,но вече не вярвам в чудеса.
Изпих много горчиви чаши.

Явно не съм само аз.....

пробвай не се излагай