Да обичал съм и то не веднъж. Смятам, че истински могат да те обичат само децата ти и не мисля, че съм бил обичан "истински".
Отваряйки душата си освен "пролетният вятър" в нея нахлуват и други неща.Те са много по-голяма тежест от тази.
Проблема не може да бъде решен и не може да бъде избегнат.Аз живея с него така като живея с косата на главата си.Той обаче е тежко бреме и малко жени могат да го споделят.
Никой не може да се пребори със себе си, както и да избяга от себе си.Може би мисля прекалено много за бъдещето и мисълта за "беше" направо ме разбива.

Животът е по-дълъг отколкото очакваме.


Благодаря за подкрепата.

Ти след колко време след запознанството би споделила подобен проблем? На каква фаза трябва да са отношенията ви според теб?

само така приемам лесно разделите.

Болен ли си? Тази болест по рождение ли е?
Нищо друго не виждам като причина за твоето отчеяние.
Не се измъчвай!

Животът е такъв какъвто си го направим.

По рождение е. Но при мен се е развила в пубертета.Аз го разбрах чак когато станах на 19.Обикновенно децата до една годишна възраст не стигат.
Явно всичко ми е подарък.

Всеки има право на избор, но избора на всеки зависи от решенията на другите./икономическа теория на игрита/

Съжалявам!
Такъв подарък не бих направила на никой .
Бъди оптимист и вярвай ,че и на твоята улица ще изгрее слънце.Вярвам в това и ти го пожелавам от сърце!

Аз съм сигурен, че не би направила такъв падарък. Принципно жените не сте толкова щедри, пък и инстинктите ти няма да ти го позволят.
Всъщност то няма как да разбереш дали правиш подарък или не.Не говоря в конкретния случай, а принципно.Ако не ти се каже няма как да разбереш - повярвай ми.
Тези които не са знае ли, никога не са достигали "до вътре в мен", което ми е позволявало много "своеволия" във връзките ни.


Благодаря за пожеланията. Да ти кажа обаче, че има и една особенна красота в нощното небе.Многото звезди.Вярно, че не топлят както слънцето, но какно да се прави.

Hodih s myz s podoben problem okolo 2 meseca.
Toj taka i ne useti, che sym razbrala kakvo go mychi.
Ne razbra i, che tova ne be prechka za men da mu dam liubovta si.

А защо се разделихте? Той ли го поиска?



Пак много сте изкарали.Аз отдавна нямам такова "задържане".

Мисля, че е редно да го споделя още в самото начало. Всеки има право да знае ако другия има сериозен проблем. Така и ти самият ще разбереш навреме, дали конкретната жена е склонна да го приеме. Макар, че едва ли ще бъде напълно наясно в какво точно се изразява проблема. Така смятам, че е редно, но не мога да кажа дали ако се случи на мен, ще имам сили да го направя. Особено, ако много харесвам дадения човек. Страхът да не те отблъснат е голям.
Но пък така или иначе това не е нещо, което може да криеш вечно. Ако решиш да го споделиш твърде късно, или ако тя сама го разбере, може да изтълкува погрешно мълчанието ти. Възможно е да реши, че й нямаш достатъчно доверие и да се отдръпне от теб, дори болестта ти да не е проблем за нея.
Знам, че не ти помогнах с това, което написах, но и аз съм доста объркана и не мога да кажа със сигурност, как ще реагирам в подобна ситуация.

The love that I need to recque the state of my heart