Как ви се струва? Възможно ли е?

Да ви призная бях в пристъп на умопомръчение и стигнах до извода, че всичко ми е криво защото нямам мечти.
Обхванала ме е една скучна рационалност в съчетание с реализъм от песимистично естество.Седя и си мисля: Да имам всичко което искам - нямам, но и нужда нямам (малко скромност). Всъщност имам или нямам няма значение.
Правя каквото поискам - май съм престарял "калпазанин".

А в мен вали в очите ми вали и не си признавам НЕ, не са сълзи! Празно.Едно криво такова.познато ли ви е? Да не е от времето? Или защото не ми се е случвало от миналият век да се влюбя?

И отново се замислям за мечтите - колко хубаво е да си летиш в облаците, да си мечтаеш.Докато се усетиш и живота ти минал в твоя въображаем свят.

За някаква измама искам да се хвана, искам да повярвам и на явните мечти - Но не мога!

Вие за какво мечтаете?

Ох, и аз като теб вече нямам мечти.Тъпо, сиво, скучно ежедневие.Каквото и да ми се предостави вече и от Бога и от хората, едва ли би ме зарадвало, едва ли би ме учудило.Някога вярвях/т.е.това беше доскоро/,че мога да зарадвам един, единствен човек за когото мечтаех и когото срещнах твърде късно,да му бъде истински приятел, но и там сбърках.Оказа се,че не прецених правилно "почвата" на която стъпих и това за доста дълга време ме съсипа.Сега вече всичко ми е абсолютно безразлично, някак си както казваш ти, нещо като апатия или как там му казваха -"емоционална дупка".Е,дано да излезем скоро от това положение.А може би е и криза на възрастта- знае ли се?Цял живот даваш, даваш и пак даваш и накрая оставаш сам като дърво без корен.Подминават те като непознат, усмихват ти се лукаво а ти се правиш,че не разбираш, защото така изисква етиката.И продължаваш да вървиш напред............колкото и да ти е трудно.Падаш, ставаш и пак вървиш..........

Ей,хора какво е тази апатия дето ви е обзела,я по спокойно ,какви години са ви нужни за да усетите тръпка ,обич .Май от това имате нужда ?
Аз съм в една възраст .............тайна...........и още не се давам.Като ходя по улиците виждам палави мъжки очи и ми става приятно , казвам си ,ето още ме бива,а вие за възраст ще ми говорите.
Не ,е и от времето ,че на него какво му е?
Търсете причината в себе си!
Вижте колко хубави момичета,жени има и престанете да се жалвате!

Когато бях по-малка мечтаех да променя света и да го направя по-добър, такъв какъвто ми харесва на мен! Задавах си непрекъснато въпроса защо е така? А защо не може да бъде иначе? Търсех причини и начини... Сега като по-голяма :)) успях да намеря добрината в света, който може би все пак съм успяла да променя, колкото и малка, почти незабележима да е била тази промана. Сега остават защотата и мечтите във вид на въпроси от рода на "какво бих направила, ако..."

В момента мечтая за един или поне половин ден за нищоправене! Надявам се скоро да се сбъдне мечтата ми.

А може и да си влюбен....

Привет и усмивки..Дейти

Определено не съм влюбен. То това незнам към хубавите неща ли да го причисля или към лошите?

Ден почивка? До там ли си я докарала? Ужас.

Пожелавам ти повече дни безделие.

И край няма.

Това е. Ти виждаш палави мъжки очи, аз женски интереси.Това предполага друг тип взаимоотношения.

Приеми го като споделяне, а не като жалване

Мерси за пожеланието! Не просто почивка, а нищо, ама съвсем нищо да правиш - това рядко ми се случва, затова му се радвам :))) Не ме съжалявай - днес се изпълни мечтата ми... частично!

И аз не знам в коя графа да го сложиш. А дали като се влюбиш, мечтите ще се върнат в живота ти? Или те нямат връзка с влюбването?

Аз мисля, че и едното и другото се дължи на хормонален дисбаланс. Подчиниш ли хормоните си, желанието си минаваш в моита фаза.

Влюбването е илюзия с верижни последствия наречени мечти и очаквания. Явно отговора е Да.


Коя е другата ти мечта? Да я усъществим и нея.

Охо, ти май си имаш лекарско обяснение на всичко, както и готова рецепта за лекуване на "болестните" състояния, като влюбването, например?

Аз не мога да кажа, че разбирам какво точно е влюбването. То се случва като магия... и не подлежи на логично обяснения, според нем.

Другата ми мечта и да искаш не можеш да ми помогнеш да я осъществя /не че сими помогнал и за тази, ако държиш да сме честни :))/, затова предпочитам да не я споделям.

По-добре кажи как мислиш да я караш така без мечти и без любов?! Това ми интересно да разбера.