Как ви се струва? Възможно ли е?

Да ви призная бях в пристъп на умопомръчение и стигнах до извода, че всичко ми е криво защото нямам мечти.
Обхванала ме е една скучна рационалност в съчетание с реализъм от песимистично естество.Седя и си мисля: Да имам всичко което искам - нямам, но и нужда нямам (малко скромност). Всъщност имам или нямам няма значение.
Правя каквото поискам - май съм престарял "калпазанин".

А в мен вали в очите ми вали и не си признавам НЕ, не са сълзи! Празно.Едно криво такова.познато ли ви е? Да не е от времето? Или защото не ми се е случвало от миналият век да се влюбя?

И отново се замислям за мечтите - колко хубаво е да си летиш в облаците, да си мечтаеш.Докато се усетиш и живота ти минал в твоя въображаем свят.

За някаква измама искам да се хвана, искам да повярвам и на явните мечти - Но не мога!

Вие за какво мечтаете?

Ох, и аз като теб вече нямам мечти.Тъпо, сиво, скучно ежедневие.Каквото и да ми се предостави вече и от Бога и от хората, едва ли би ме зарадвало, едва ли би ме учудило.Някога вярвях/т.е.това беше доскоро/,че мога да зарадвам един, единствен човек за когото мечтаех и когото срещнах твърде късно,да му бъде истински приятел, но и там сбърках.Оказа се,че не прецених правилно "почвата" на която стъпих и това за доста дълга време ме съсипа.Сега вече всичко ми е абсолютно безразлично, някак си както казваш ти, нещо като апатия или как там му казваха -"емоционална дупка".Е,дано да излезем скоро от това положение.А може би е и криза на възрастта- знае ли се?Цял живот даваш, даваш и пак даваш и накрая оставаш сам като дърво без корен.Подминават те като непознат, усмихват ти се лукаво а ти се правиш,че не разбираш, защото така изисква етиката.И продължаваш да вървиш напред............колкото и да ти е трудно.Падаш, ставаш и пак вървиш..........

Ей,хора какво е тази апатия дето ви е обзела,я по спокойно ,какви години са ви нужни за да усетите тръпка ,обич .Май от това имате нужда ?
Аз съм в една възраст .............тайна...........и още не се давам.Като ходя по улиците виждам палави мъжки очи и ми става приятно , казвам си ,ето още ме бива,а вие за възраст ще ми говорите.
Не ,е и от времето ,че на него какво му е?
Търсете причината в себе си!
Вижте колко хубави момичета,жени има и престанете да се жалвате!

Когато бях по-малка мечтаех да променя света и да го направя по-добър, такъв какъвто ми харесва на мен! Задавах си непрекъснато въпроса защо е така? А защо не може да бъде иначе? Търсех причини и начини... Сега като по-голяма :)) успях да намеря добрината в света, който може би все пак съм успяла да променя, колкото и малка, почти незабележима да е била тази промана. Сега остават защотата и мечтите във вид на въпроси от рода на "какво бих направила, ако..."

В момента мечтая за един или поне половин ден за нищоправене! Надявам се скоро да се сбъдне мечтата ми.

А може и да си влюбен....

Привет и усмивки..Дейти

Определено не съм влюбен. То това незнам към хубавите неща ли да го причисля или към лошите?

Ден почивка? До там ли си я докарала? Ужас.

Пожелавам ти повече дни безделие.

И край няма.

Това е. Ти виждаш палави мъжки очи, аз женски интереси.Това предполага друг тип взаимоотношения.

Приеми го като споделяне, а не като жалване

Мерси за пожеланието! Не просто почивка, а нищо, ама съвсем нищо да правиш - това рядко ми се случва, затова му се радвам :))) Не ме съжалявай - днес се изпълни мечтата ми... частично!

И аз не знам в коя графа да го сложиш. А дали като се влюбиш, мечтите ще се върнат в живота ти? Или те нямат връзка с влюбването?

Аз мисля, че и едното и другото се дължи на хормонален дисбаланс. Подчиниш ли хормоните си, желанието си минаваш в моита фаза.

Влюбването е илюзия с верижни последствия наречени мечти и очаквания. Явно отговора е Да.


Коя е другата ти мечта? Да я усъществим и нея.

Охо, ти май си имаш лекарско обяснение на всичко, както и готова рецепта за лекуване на "болестните" състояния, като влюбването, например?

Аз не мога да кажа, че разбирам какво точно е влюбването. То се случва като магия... и не подлежи на логично обяснения, според нем.

Другата ми мечта и да искаш не можеш да ми помогнеш да я осъществя /не че сими помогнал и за тази, ако държиш да сме честни :))/, затова предпочитам да не я споделям.

По-добре кажи как мислиш да я караш така без мечти и без любов?! Това ми интересно да разбера.

Така е. Всяка болка си има лек.


Заместваш мечтите с цели. Не влагаш емоция. Така пропускаш възможността да придобиеш рак на нервната система. Живота придобива административни форми. Хубавото е, че е спокойно и истинско. Лошото, че е малко скучновато.
Приемаш живота като пазар.Търсене - предлагане. Защо да търся, като това което ми трябва не се произвежда? Защо да предлагам когато купувача, който очаквам го няма? А не можеш да намериш стока която не се произвежда, нали? Тогава какво правиш?Търсиш заместители.

В крайна сметка кого обичаме най-силно? Този който ни лъже най-добре! И ни създава предпоставки на основата на тези лъжи да мечтаем.Да разпознаем себе си в неговите лъжи - наши мечти.


И тъй като трудно вече вярвам в лъжи, не градя мечти. Въпросът е до кога?!

Май прекалено много имунизиращи инжекции съм си сложил или наистина е възможно да жевееш без мечти?

възможно е,но не за дълго

И аз така мисля. А също е възможно пътят му да се пресече с някой, който коренно да промени възгледа му за живота без мечти. Дано да е късметлия и да му се случи случката.

Редактирано от d8a на 19.01.04 18:17.

Какво да ти кажа? Три години са достатъчно време да ти стане начин на живот.
Пък и аз не се давам лесно. Трябва да е "осеян от доста цветя" за да реша да сменя посоката/пътя/.

Това ми заприлича малко на стила на Шрек, от едноименния анимационен филм! Поздравявам те с хубавата песничка "I'm a believer"

До скоро..Дейти

да възможен е! такъв живот има мирето например.

Не съм сам значи.

Докторе, за жалост не си сам, но пък като сме повече, може и да си помогнем с нещо. И аз изпадам в такива състояния. Даже в детайлите, които си описал чак стряскащи съвпадения има. Това, че много имунизации сме си сложили е повече от ясно. Страха да не бъда наранена от нещо ме спира дори и елементарни контакти да създавам, а камо ли да се влюбвам. Предпочитам рутината и до болка познатите пътища, отколкото риска и стреса от грешки. Говоря изобщо, а не само за интимния си живот. Това обаче бавно убива. Погребва ни под пепелта от апатия и самота.
Мисля, че проблема е в самите нас, както някой каза. Май решението е в това, пак нищо да не търсим, нищо да не искаме, нищо да не очакваме, но да се оставим свободни и открити на течението, а не да стоим затворени. Все си мисля, че ненадейно ще ни споходи някоя приятна изненада. Това не е ли една дреееебна, съвсееееем мъничка мечта? ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последното хич не е мъничка мечта.Ограмна е. То е като да си карфица в купа със сено и да се надяваш да те намерят.
Животът учи, че не си ли го направиш сам никой няма да ти го направи.Да вярваш в това, че някой ще те открие и цветята ще цъфтят е лекомислено.
Като се замисля сред всичките ми "пациентки" само една доведе пролетта и то с цената на големи компромиси от моя страна. Накрая и сметката си платих здравата.
Права си.В самите нас е. Обаче аз съм имал жени до себе си и пак съм се чувствал сам, НО НЕ САМОТЕН!

Май това ни е от зодията? Черупката си не мога да разчупя - много здрава съм я направил!

Ти ще разкриеш ли скритата си същност?

П.П. Харесвам жени, които могат да усещат........

възможно е

poznato useshtane :/

naskoro slu4aino gledah edna tv reklama, koqto zavyrshi s nadpis: "Koga za posledno ste pravili neshto novo?" :)

sega mislq da se nau4a da letq :) v istinskia smisal na dumata
posle she vidim

ne sym hodil v Australia naprimer :)))

...

И моята е много здрава уж, но се оказа, че само така си мисля :).
Случи ми се за малко преди година и аз да виждам, чувам, усещам как цъфтят цветята, и както казаш и "сметката си платих здравата".
На всичкото отгоре, от тогава всеки, който знае за това ми вика: "Ти си си виновна(отговорна). Защо се подведе? МНого искаш?". Или пък с приятелско намигане: "Карай де, на всеки може да се случи. Забрави." Сякаш тези, които ми го казват нищо не искат милинките, или пък забравят веднага щом им се случи.
Това е нещо като тези съвети дето в горния постинг ти ги дават. Да направиш нещо ново. Аз сега например реших да прекося с яхта Тихи океан. Не съм го прекосявала, а и чакам да открият туристическите полети към Марс. И там не съм ходила ;). Ще дойдеш ли с мен? Ще се разнообразим, ще забравим.

Докторе, ти си доктор, на теб разчитам :). Кажи, имали начин(рецепта) да се забравя по поръчка.

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Кефиш ме максимално....всичко,което описваш ми е толкова позанто,че чак боли като го чета...

Да ти призная тези в горните постинги ги слушам и на живо.Даже първо ти казват: "направи това, онова...." След това:"А защо направи това? А другото?" "Ти си си виновен". В следствие на което придобих постоянна глухото. Чувам само себе си, което от една страна е добре.Вече трудно мога да се самоизлъжа, а другите просто не ги чувам. От друга страна сивият реализъм някак си ми доскучава.

Предложението за Тихият океан го приемам с охота.Само ще взема няколко каси шампанско.
За Марс, как да ти кажа.Както говарят, че билета ще е еднопосочен започвам да си мисля, че това е мястото за размечтаване.Най-малкото за Земята ще си мечтая.Е, то като ще съм с някой като мене едвали ще мечтая......


Има начин. За всяка болка има лек, стига болеста да бъде открита на време.

Всеки спомен може да избледнее на фона на новия.Въпроса е да не е по-лош.Това изисква намеса на специалист.


П.П. Скритата ти същност ми допада.

Кое те боли? Очите ли?

става това? На мен ми прилича на дилемата за яйцето и кокошката.

И знаеш ли кое предрешава нещата? Факта, че не всяко яйце е кокошка! Има и петли!

Сподели все пак.

незнам дали знаеш, но в момента мечтаеш...
***
а аз мечтая постоянно за да избягам от прозата на деня, която ме затиска и се опитва да ме качи на една въртележка от която да не мога да сляза.Днес чуждите съвети за щастие сгъвах в лястовички и пусках да летят през прозореца.Мисля,че им дадох повече свобода отколкото те на мен.Подарих на един приятел късче небе, а един досаден коравосърдечен клинт наказах да се усмихва сто пъти на гладно.
Много мечтая, но се научих, че мечтите имат годност и трябва да бъдат много конкретни за да намериш пътя към тях.
В последно време мечтая да направя нещо, което искам отдавна и съм на път с малки стъпки, търсейки равновесие.А понякога си мечтая и да намеря любов пътуване, в което да искам да остана, но знам че или ще успея или ще се науча да живея със себе си завръщащо се.


Скорпион захапал опашката си!

Тези каси шампанско направо ме зашеметиха :))). Виж колко рано съм станала за да отплаваме ;).
Докторе, май "романтизъм" ни се нарича болестта ;). А ти ми разправяш, че нямаш мечти.
Не е толкова често срещана вече тази болест. Противоотровата и се нарича хладен прагматизъм. Тогава токувиж, че и мечтите станали реалност, но във всички случаи ще са може би по-различни мечти.
Май в това също се крие някакво лекарство. Да си мечтаеш за неща, които можеш да имаш. Или ако не друго, поне да помечтаеш с някого :). Както ние с теб сега. Ето че и мечти си намерихме ;))).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Много ми харесва и твоето мнение. Права си, мечтаем си с Доктора :).
И за това с "конкретните мечти" си много права. Ама то тогава май не са мечти а се превръщат в цели. И когато става дума за образование, кариера, бит - става. Но ако говорим за отношения? Някак не ми иде да си поставя за цел да бъда разбрана, да бъда приемана и обичана такава каквато съм. Това не зависи май само от мен. Тогава се сблъскват ценностни системи, личности, характери, възпитание и какво ли не още. Сблъскваш се с желанието на другите да те променят за собствено удобство и полза. Колкото и компромиси да правиш се уморяваш. Иска ти се всичко да е спонтанно, да не е преднамерено, да не е насилствено, да извира от душата на хората, и да е продиктувано от любов, а не от егоизъм.
А ти колко хора си срещала, които контактуват с теб чрез душата си? Срещаш маски, брони, бодли и желание ти да направиш компромиса. Една вечна битка - манипулация, която мен ме огорчава, изморява и отегчава.
Нямам време и желание за такива "битки".
Бих се радвала появяването ти да не е епизодично, и да си довършим разговора :).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Реално погледнато това е фантазия, тъй като е непостижимо - което е различно от мечтите.Мечтите имат реални шансове, макар и минимални, да се усъществят.
За "романтизма" си права.Той обаче не е диагноза, а нещо което си го имаш.Като цвета на очите.Те са ти кафяви или сини и е невъзможно да станат друг цвят.

Е, Crony - покрив на моите мечти,
съгласна ли си с моито мнение кажи?

Това, че си роб на навиците си подсказва рационалната ти същност.По-добре отколкото да си роб на мечтите си?Поне аз така мисля.

Просто не можах да се стърпя да не си сложа тези две "муцунки". Драго ми стана , че мислиш че същността ми е разционална. Друго си е, дори и да не си, да те мислят хората за много рационален ;).
Вече в един друг клуб ми се наложи да обяснявам, че става дума за много елементарно нещо. С тази сигнатура се опитвам да се поощтрявам сама в отказването от цигарите :)). Толкова е прозаично и дребно, а толкова генерални изводи се правят от него ;)).
А за "романтизма" и ти си прав :))). Не ми беше идвало на ум, че е по рождение. Но защо тогава неромантичните толкова се дразнят от романтизма(така поне ми се струва), че и хората, които го притежават го крият, сякаш е някакъв срамен недъг, а не "сини или кафяви очи" ;)?

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Dokato 4etiah va6ite pisania se zamislih i za svoia givot.Kak giveia az ,me4taia li.Otgovorat e stra6en.Ne znam kak se slu4va no me4tite umirat ,prosto se paztvariat vav sku4niia ni givot.

Животът сами си правим скучен .А що се отнася до мечтите сега ще ти кажа ,че миналата година ми се случи нещо невероятно ........сбъднаха ми се и най -невероятните мечти,дори неща за които не си позволявах и да си помисля
станаха реалност.
Извода е да не губиш надежда!

Аз цигарите въобще не съм ги и почвал и не знам какво е да не можеш да ги откажеш. Но като гледам цените скоро много хора ще спрете да пушите.:)
Дразнят се защото не умеят да бъдат романтични.Другите го крият за да не дразнят първите и да предизвикват завист.

А твоите очи какъв цвят са?

каква е била мечтата ти? Аз като се замисля съм си постигал целите, но мечтите ми не са станали реалност.
Мечтата е нещо, което не зависи само от теб.Иска се и голяма доза късмет. А моя нещо хич го няма след като всичко става с кански усилия.Вярно, че пак става.Но с много нерви и усилия.
А мечтата ти идва ей така.......

Ще ти кажа ,че мечтаех да отида на море ,не бях ходила много години и дори не мислих ,че ще имам такава възможност,но стана за 4 дни в най хубавия сезон -началото на есента ми се случи да отида.
Там се срещнах с познат с който си пишехме от доста време не съм си и помислила ,че може да се срещнем някога ,но стана и така ,сбънаха се и други малки мечти.

Направо ме засрами с това "не съм ги почвал". Аз не заради цените искам да ги спра, и май за сега успявам :). Ако ми стискаш палци за да знам,че не съм сама в борбата, и ще има от кого да се срамувам,може и още по-лесно да ми стане :).

Кафяви са очите ми, и винаги гледам много разсеяно(да не дразним сега неромантичните ;))).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Ти значи си един щастлив човек. Аз след вторият ден на море "полудявам".


П.П. Нека мечтите ти стигнат слънцето.

Как да не ти стискам палци? Та нали така ще има повече въздух и за мен?! Даже и на краката ще стискам. Ако не помогне ще минем към алтернативни методи.

Моите също са кафяви.
Сигурна ли си, че разсеяно е точната дума?

Ей, да не искаш да кажеш, че съм кривогледа ;))))))!?
Нееее, винаги мисля за хиляди неща едновремемно :))). Връзки, аналогии, асоциации. Не спира да работи въображението ми :). Това е онзи разконцентриран поглед........, който долавя други нюанси и детайли от света ;-Р ;))).

П. П. Благодаря ти за подкрепата :). Поне един път седмично ще ти докладвам дали пуша.
като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Редактирано от Crony на 14.02.04 16:08.

Най важното е да вярваш и тогава мечтите ти стават реалност

"Да вярваш" в какво? Или в кого? :)
Напоследък го чувам често. Понякога изречено само "така"/както ти сега/ ми звучи странно.
Всеки вярва в нещо. И надеждица винаги имаме. Иначе щяхме ли да сме тук/не в клуба ;)/ и сега. :)

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Когато казвам -Вярвай -имам точно това предвид,не казвам празни приказки ....вярата е нося винаги в себе си и знам ,че каквото поискам от живота ,го постигам. Плащам и цената ,но тя си заслужава

Това което прочетох ... като че ли са мой думи! Не знам твоята възраст, но предполагам, че си млад човек ... Аз съм на 25 и знаеш ли ... все по-рядко мечтая ... боли ме ... когато виждам, че нищо не зависи от мен ... и навсякъде трябва да спазвам догмите на обществото... И какво от това, че съм влюбена ... А може би любовта вече се е изпарила ... от ден на ден избледнява розовото от стъклата на очилата ми ... ???

Аз пък ще стана на 25 след 4 месеца. Нали сме плод на една и съща система - нормално е да мислим еднакво.Ако пък си завършила и икономическия в София всичко е ясно.

В спазването на догмите на обществото няма нищо лошо.Стига обществото ни да беше свястно. За съжаление не е.

Ти поне се влюбваш.Знаеш ли аз от кога не съм? И от кога всички ми се виждат еднакви?(с малки изключения)

Хехе, казах го защото и на мен често ми се случва да ходя замаян по улиците.Съзнанието ми да работи на различни теми и да не забелязвам реалността в момента.

Как вървят цигарите? Намали ли ги?


П.П. Като ще съм роб, нека съм ти роб......

Стоя и си мълча с моите истини за казване и не защото няма кой да ги чуе. Просто няма докъде да стигнат. Излишни са - затова си говорим измислици.

Определено си мисля, че ти е нужно едно истинско влюбване! Да си призная и аз изпадам в подобни настроения...писал си неща, които и аз чувствам, а и годините ти, а и казваш, че си бил в умопомрачение...абе да не съм го писал аз това?! И ти да си аз!? Или аз да съм ти....или...
както и да е...влюбвай се някъде бързо...светът е пълен с чровни момичета

любов и кашлица не се скриват

Какво ти направих ми кажи? Аз тъкмо съм се развихрил, а ти искаш да се спра?
Ако ме намери нещо което си заслужава - може, другото е загуба на нерви и ВРЕМЕ! А Времето знаеш на какво е равно.........

Трябва и ти да търсиш! Нищо не идва на готово в тоя живот, всичко е една жестока борба...участвай в нея достойно.

любов и кашлица не се скриват