poznato useshtane :/

naskoro slu4aino gledah edna tv reklama, koqto zavyrshi s nadpis: "Koga za posledno ste pravili neshto novo?" :)

sega mislq da se nau4a da letq :) v istinskia smisal na dumata
posle she vidim

ne sym hodil v Australia naprimer :)))

...

И моята е много здрава уж, но се оказа, че само така си мисля :).
Случи ми се за малко преди година и аз да виждам, чувам, усещам как цъфтят цветята, и както казаш и "сметката си платих здравата".
На всичкото отгоре, от тогава всеки, който знае за това ми вика: "Ти си си виновна(отговорна). Защо се подведе? МНого искаш?". Или пък с приятелско намигане: "Карай де, на всеки може да се случи. Забрави." Сякаш тези, които ми го казват нищо не искат милинките, или пък забравят веднага щом им се случи.
Това е нещо като тези съвети дето в горния постинг ти ги дават. Да направиш нещо ново. Аз сега например реших да прекося с яхта Тихи океан. Не съм го прекосявала, а и чакам да открият туристическите полети към Марс. И там не съм ходила ;). Ще дойдеш ли с мен? Ще се разнообразим, ще забравим.

Докторе, ти си доктор, на теб разчитам :). Кажи, имали начин(рецепта) да се забравя по поръчка.

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Кефиш ме максимално....всичко,което описваш ми е толкова позанто,че чак боли като го чета...

Да ти призная тези в горните постинги ги слушам и на живо.Даже първо ти казват: "направи това, онова...." След това:"А защо направи това? А другото?" "Ти си си виновен". В следствие на което придобих постоянна глухото. Чувам само себе си, което от една страна е добре.Вече трудно мога да се самоизлъжа, а другите просто не ги чувам. От друга страна сивият реализъм някак си ми доскучава.

Предложението за Тихият океан го приемам с охота.Само ще взема няколко каси шампанско.
За Марс, как да ти кажа.Както говарят, че билета ще е еднопосочен започвам да си мисля, че това е мястото за размечтаване.Най-малкото за Земята ще си мечтая.Е, то като ще съм с някой като мене едвали ще мечтая......


Има начин. За всяка болка има лек, стига болеста да бъде открита на време.

Всеки спомен може да избледнее на фона на новия.Въпроса е да не е по-лош.Това изисква намеса на специалист.


П.П. Скритата ти същност ми допада.

Кое те боли? Очите ли?

става това? На мен ми прилича на дилемата за яйцето и кокошката.

И знаеш ли кое предрешава нещата? Факта, че не всяко яйце е кокошка! Има и петли!

Сподели все пак.

незнам дали знаеш, но в момента мечтаеш...
***
а аз мечтая постоянно за да избягам от прозата на деня, която ме затиска и се опитва да ме качи на една въртележка от която да не мога да сляза.Днес чуждите съвети за щастие сгъвах в лястовички и пусках да летят през прозореца.Мисля,че им дадох повече свобода отколкото те на мен.Подарих на един приятел късче небе, а един досаден коравосърдечен клинт наказах да се усмихва сто пъти на гладно.
Много мечтая, но се научих, че мечтите имат годност и трябва да бъдат много конкретни за да намериш пътя към тях.
В последно време мечтая да направя нещо, което искам отдавна и съм на път с малки стъпки, търсейки равновесие.А понякога си мечтая и да намеря любов пътуване, в което да искам да остана, но знам че или ще успея или ще се науча да живея със себе си завръщащо се.


Скорпион захапал опашката си!

Тези каси шампанско направо ме зашеметиха :))). Виж колко рано съм станала за да отплаваме ;).
Докторе, май "романтизъм" ни се нарича болестта ;). А ти ми разправяш, че нямаш мечти.
Не е толкова често срещана вече тази болест. Противоотровата и се нарича хладен прагматизъм. Тогава токувиж, че и мечтите станали реалност, но във всички случаи ще са може би по-различни мечти.
Май в това също се крие някакво лекарство. Да си мечтаеш за неща, които можеш да имаш. Или ако не друго, поне да помечтаеш с някого :). Както ние с теб сега. Ето че и мечти си намерихме ;))).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Много ми харесва и твоето мнение. Права си, мечтаем си с Доктора :).
И за това с "конкретните мечти" си много права. Ама то тогава май не са мечти а се превръщат в цели. И когато става дума за образование, кариера, бит - става. Но ако говорим за отношения? Някак не ми иде да си поставя за цел да бъда разбрана, да бъда приемана и обичана такава каквато съм. Това не зависи май само от мен. Тогава се сблъскват ценностни системи, личности, характери, възпитание и какво ли не още. Сблъскваш се с желанието на другите да те променят за собствено удобство и полза. Колкото и компромиси да правиш се уморяваш. Иска ти се всичко да е спонтанно, да не е преднамерено, да не е насилствено, да извира от душата на хората, и да е продиктувано от любов, а не от егоизъм.
А ти колко хора си срещала, които контактуват с теб чрез душата си? Срещаш маски, брони, бодли и желание ти да направиш компромиса. Една вечна битка - манипулация, която мен ме огорчава, изморява и отегчава.
Нямам време и желание за такива "битки".
Бих се радвала появяването ти да не е епизодично, и да си довършим разговора :).

като ще съм роб, то нека да съм роб на добри навици

Реално погледнато това е фантазия, тъй като е непостижимо - което е различно от мечтите.Мечтите имат реални шансове, макар и минимални, да се усъществят.
За "романтизма" си права.Той обаче не е диагноза, а нещо което си го имаш.Като цвета на очите.Те са ти кафяви или сини и е невъзможно да станат друг цвят.

Е, Crony - покрив на моите мечти,
съгласна ли си с моито мнение кажи?

Това, че си роб на навиците си подсказва рационалната ти същност.По-добре отколкото да си роб на мечтите си?Поне аз така мисля.