Така е. Всяка болка си има лек.


Заместваш мечтите с цели. Не влагаш емоция. Така пропускаш възможността да придобиеш рак на нервната система. Живота придобива административни форми. Хубавото е, че е спокойно и истинско. Лошото, че е малко скучновато.
Приемаш живота като пазар.Търсене - предлагане. Защо да търся, като това което ми трябва не се произвежда? Защо да предлагам когато купувача, който очаквам го няма? А не можеш да намериш стока която не се произвежда, нали? Тогава какво правиш?Търсиш заместители.

В крайна сметка кого обичаме най-силно? Този който ни лъже най-добре! И ни създава предпоставки на основата на тези лъжи да мечтаем.Да разпознаем себе си в неговите лъжи - наши мечти.


И тъй като трудно вече вярвам в лъжи, не градя мечти. Въпросът е до кога?!

Май прекалено много имунизиращи инжекции съм си сложил или наистина е възможно да жевееш без мечти?

възможно е,но не за дълго

И аз така мисля. А също е възможно пътят му да се пресече с някой, който коренно да промени възгледа му за живота без мечти. Дано да е късметлия и да му се случи случката.

Редактирано от d8a на 19.01.04 18:17.

Какво да ти кажа? Три години са достатъчно време да ти стане начин на живот.
Пък и аз не се давам лесно. Трябва да е "осеян от доста цветя" за да реша да сменя посоката/пътя/.

Това ми заприлича малко на стила на Шрек, от едноименния анимационен филм! Поздравявам те с хубавата песничка "I'm a believer"

До скоро..Дейти

да възможен е! такъв живот има мирето например.

Не съм сам значи.

Докторе, за жалост не си сам, но пък като сме повече, може и да си помогнем с нещо. И аз изпадам в такива състояния. Даже в детайлите, които си описал чак стряскащи съвпадения има. Това, че много имунизации сме си сложили е повече от ясно. Страха да не бъда наранена от нещо ме спира дори и елементарни контакти да създавам, а камо ли да се влюбвам. Предпочитам рутината и до болка познатите пътища, отколкото риска и стреса от грешки. Говоря изобщо, а не само за интимния си живот. Това обаче бавно убива. Погребва ни под пепелта от апатия и самота.
Мисля, че проблема е в самите нас, както някой каза. Май решението е в това, пак нищо да не търсим, нищо да не искаме, нищо да не очакваме, но да се оставим свободни и открити на течението, а не да стоим затворени. Все си мисля, че ненадейно ще ни споходи някоя приятна изненада. Това не е ли една дреееебна, съвсееееем мъничка мечта? ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последното хич не е мъничка мечта.Ограмна е. То е като да си карфица в купа със сено и да се надяваш да те намерят.
Животът учи, че не си ли го направиш сам никой няма да ти го направи.Да вярваш в това, че някой ще те открие и цветята ще цъфтят е лекомислено.
Като се замисля сред всичките ми "пациентки" само една доведе пролетта и то с цената на големи компромиси от моя страна. Накрая и сметката си платих здравата.
Права си.В самите нас е. Обаче аз съм имал жени до себе си и пак съм се чувствал сам, НО НЕ САМОТЕН!

Май това ни е от зодията? Черупката си не мога да разчупя - много здрава съм я направил!

Ти ще разкриеш ли скритата си същност?

П.П. Харесвам жени, които могат да усещат........

възможно е