Re: Защо? / Контакти / Приятели

Защо хората постоянно те нараняват? Без да ги интересуваш ти и твоите чувства..... Трябвало да прощаваме......да бе! Вече не. Когато ти дойде гуша спираш да прощаваш. Когато са те наранявали многократно спираш да прощаваш. Когато търсиш доброто, но не го откриваш, спираш да прощаваш. И искаш да си го върнеш. Както теб те нараниха. За да ги боли и тях, така, както теб. Сега е мой ред да не ме интересуват чувствата им. Защото сега АЗ страдам, а не те.
И ми е кофти- днес, и вчера, и онзи ден, и в четсъртък, и миналата седмица .....
И искам да говоря.......да кажа всичко, което мисля. Но в момента мога да говоря само на себе си. Както винаги. Аз ли съм виновна затова? Може би. Появи се един човек, който пожела да ме изслуша. Обичам да говоря с него, но сега той неможе. Разбирам го и не му се сърдя. Неможе всеки по всяко време да ти е на разположение да те изслуша, само защото на теб ти е кофти. Днес съм по- зле от вчера. И така искам да поговоря с него и пак да ми каже, че всичко ще се оправи.....Каза ми, че след лошото идва страшното, а после хубавото. Вие как мислите? Това, което изживявам сега, лошото или страшното е? Той казва, че е страшното, а лошото не съм го усетила. А ако не успея да премина през това, каквото и да е то? Тогава какво? Никой не предвижда този вариант, нали? ''Ще издържиш''. Съмнявам се. Всеки следващ път боли повече от предишния. Всъщност на кого му пука, че теб те боли? Май накрая и на самия теб не ти пука. Няма значение.
А когато дойде хубавото.....с кого ще го споделя? Ако си загубил приятелите, какъв е смисълът? Ако мен питате, няма такъв. Никога не е имало. А защо не искаме да го признаем? За да не ни помислят за слаби ли?

Незнам......объркана съм и на намирам нито смисъла, нито начина, нито искам вече да ги търся. Май това правим- постоянно ги търсим. И дори да не ги намираме, пак продължаваме, и пак, и пак...... и въпреки че ни боли, не спираме. Аз вече не желая да ме боли. Твърде много беше. И нито имам сили, нито имам желание да продължавам да се боря.
Това е.
Съжалявам, че ви занимах с моите неща и ви благодаря, ако някой въобще е прочел това....

Мечтай, все едно ще живееш вечно.
Живей, все едно, ще умреш утре!