мууахаха - сваляй гащите седефчо, все някаква компания ще намериш в хотела.... хайде - успех!

Ustata mi hubava, ochite mu zeleni :))

ti uj shteshe da izprobvash kolko goreshta texchnost mojesh da poemesh puk sega vikash niakoi druga da sum tursil,ei m che si gadna!obiden sum ti.Sega na zmeia shi mu e studeno zaradi teb,uj mi obeshta......................................da toplish zmeia s ustni a vij ko stana

Istinata e naikude mejdu botilkata i krakata na jenata

Да си вярвам... Ключова фраза.
Би ли повярвала на някой, който те е измамил? Излъгах се по всички възможни начини само и само за да се измъкна. Утешавах се, че ако много загазя, ще се унищожа. Утешавах се, че ако изчакам малко повече, ще спре да боли. Утешавах се, че може и да съществува човек, който да ме накара да се върна. Не говоря за любов; говоря за Тласкащия. За някой, който е минал по същия път и е оцелял, а помощта му може да се състои в една или две правилно подбрани думи. После разбрах, че трябва да се действа. Утешавах се, че стига да поискам, мога да се измъкна. Това беше ужасна лъжа, ужасна. Когато си се скапал изцяло, когато всички те смятат за луд и ти търсят психиатър, когато ти самият носиш съзнанието, че си абсолютно, ама абсолютно превъртял - как ще се измъкнеш сам? Повярвах си, че мога да се измъкна от мястото, където съм се тласнала сама - и толкова вярвах, и толкова исках, и такава голяма лъжа беше, че стана истина. Но не си вярвам вече.

И аз не знам защо го пиша това.

Редактирано от Diablo на 30.09.02 13:04.

Не си паднал. Ако беше паднал, сега щяха да ти идват на посещение с цветя и свещички.

И ти си цар на самовнушенията - нов живот, хах. И ти си се измъкнал. На каква цена - сам знаеш, но не е малка.

Може и да съм правила "тежки изстъпления"; сега рядко се връщам към тях. Нека кажем, че съм на лечение и от време на време пак искам да полетя надолу. Разбираш какво е сила, да... Не е необходимо да паднеш, за да разбереш. Паднеш ли, край на разбирането, Ветре.

благодаря и на двамата

Обичам хората, които с такава лекота дават оценки за непознати, за характери, за минало.


Мислиш ли, че има само една истина?

Няма правилни думи - не две, дори една няма. Думите могат да бъдат всичко, но не и правилни. Не разчитай на тях, ще те подведат. И път правилен няма - има твой си. И няма два еднакви. Много ми се щеше да можех да ти кажа на какво да разчиташ, но истината е, че... на нищо не можеш да разчиташ. И на никого.

Просто... това е положението.
Хуже губернаторское.


Само се успокой. И когато не можеш да измислиш никакво друго утешение, си спомни, че "и от най-лошото има по-лошо". Не че, нали, ама все пак...щото...

грешиш.

паднах. за да паднеш не е необходимо да се размажеш на дъното.
падаш тогава, когато вътре в себе си паднеш.

и аз паднах и ме извадиха, отвън ме извадиха и все пак вътре в мен.

и ти ако трябва ще паднеш и ще те извадят.

а междувременно стой около ръба. аз да речем мога да те махна от там, мога да поема болката, но това си е твой урок, твой живот. може пък да имаш шанса да запламтиш феникс от собствената си пепел.

на лечение, казваш... на лечение при болните... болните да лекуват здравите хехе :)))

никога няма край di-ablo. никога няма край. ако за момент почувстваш какво е да си цялостна ще разбереш. ако престанеш да бъдеш ди-абол ще разбереш. изборът е твой. ти решаваш за какво да се хванеш.

ne bih kazala, che tova beshe ocenka, nito opit za takava, a prosto mnenie, i gledna tochka. a po povod istinite...da, istinata triabva da e samo edna, inache niama da e istina. drug e vyprosa, che vseki edin ot nas namira svoiata istina, poniakoga tia preminava prez metamorfozi..no pak si ostava edna, v tozi daden moment ot syshtestvuvaneto ni.. kakto e i tvoiata istina v momenta. i kolkoto i drugite tuk da pishem neshto za da te okurajim, ili da te tlasnem nadolu kym propastta, ti shte napravish tova, koeto syotvetstva naj-dobre na tvoiata istina za tvoia jivot. pogledni na jivota po-realistichno, bez mnogo mnogo ideali. a priateli vsyshtnost niama. samo ti si. sama. kogato naj-nakraia osyznaesh tova, e po-lesno. i az edno vreme viarvah v razni bezumni neshta. sega samo tyrsia svoiata istina. za razlichnite neshta. i ne kazvam na nikoj kak da jivee. vseki sam si reshava. drugite mojem samo da davame syveti, a dali shte se priemat...tova veche e drug vypros. Mislia, che si vzela reshenie da se zadyrjish i da se izkachish otnovo. inache niamashe da pishesh tuk, a prosto shteshe da padnesh. v tozi red na misli, kakvoto i da napishem tuk, edva li shte povliaem. kakvo kazva belia viatyr, s koito sym syglasna po dosta vyprosi..poniakoga risuvame v syznanieto si ogniove i drakoni, koito ni goniat i tochat zybi gotveiki se da iziadat dushata ni...no vsyshtnost v jivota drakonite sa samo po knigite, i v fantaziite ni. i ima dosta po-strashni, istinski vojni ot tezi v syznanieto ni. no tova shte go razberesh kogato padnesh. ako padnesh. ne e neobhodimo da govorim za tragediite na vseki ot nas, zashtoto sym ubedena, che vseki si ima takava, i tia za nego e naj-strashnata..kakto smiatash ti. niama nujda da se systezavame koj go e bolialo poveche. no vseki v krajna smetka preminava prez tova sam. i taka triabva da byde. sled tova idvat drugi neshta. nauchavash se da se radvash na malkite neshta. na tova che mojesh da vijdash ekrana, kogato pishesh, na tova che imash s kakvo da pishesh...i kakvo da pishesh. potyrsi otgovora vytre v sebe si, toj e niakyde tam. posle shte bydesh malko po-mydra. i malko po-spokojna. i malko po-blagodarna.

P.S. obicham da letia

Редактирано от NightShade на 04.10.02 17:23.

potursi toplinata do sebe si, potursi polezninata ot tvoite sili i chystva...kakvo ot tova che xorata se smeqt, nali ti ne se smeesh. Budi silna i naivna, pokaji che si silna ne krexka kato roza. Pokaji im na xorata che mojesh da napravish jivota si takuv kakuvto iskash. Budi predpazliza s laska i toplina. Imai silata da se izskachish na vurxa na ruba i gordo da povdignesh glava nad nebeto i nad vsichki. Budi smela i jivei s usmivka! Ne se predavai!