"Ти не можеш да ме разбереш! Представа си нямаш какво значи да си на мое място!" ?

Как мислите - необходимо ли е да разбираш някого, за да му бъдеш приятел?

-------------------
*Homo Ludens е жив и е добре.
(вж. Huizinga и Constant)

Това ме дразни също колкото 'О, ама прекрасно знам как се чувстваш'. Или не, май първото ме дразни малко повече- хората, които вечно никой, нищо не ги разбира, онеправданите и в този ред на мисли- вечно страдащи...
Та, 'разбирането' така или иначе е бая спорно, за сметка на това има хора, с които ти е приятно да общуваш, и такива, с които не ти е. Най-лесното- общувай с тези, с които искаш- пък ги наричай както ти е най-удобно. И ако на тях също им е приятно да общуват с теб, не би било проблем ако ти ги наричаш 'приятели', а те теб- 'познат', или обратното.

_________________
The Cold war has just gotten hot.
Courtesy of navlek

...ами има няколко варианта
можеш ако искаш да не го разбираш и за това да му бъдеш приятел,
можеш да го разбираш и да му бъдеш приятел,
а може като го разбереш да не искаш да му бъдеш вече приятел,но пък като си го почувствал вече приятел...как ли може да не искаш вече
...мисля,че приятелството е чувство и няма много общо с разбирането ,а както казва Нийл Доналд Уолш(или Господ,чрез него)..."Чувството е езикът на душата"
...мога и Лисицата от "Малкия принц" да цитирам: "...най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите"
...е това е,...романтична ми е представата за приятелството......какво да се правя сега...
...а иначе не е лошо понякога да правим опит да погледнем света през очите на някой друг...
...ако някой е поискал това от теб,то той е искал... по-лесно да разбереш защо постъпва така или иначе,защо не се съгласява с теб,защо се държи лошо,защо страда...и т.н...и може би е очаквал помощ...

...е това си е самодостатъчност в действие...
...само ,че аз приятелите си обичам повече от познатите си...и много ми се иска приятелите ми, да са ми приятели,а не познати...
...иначе проблема за избора отпада...познати са ми хиляди хора,но това не означава,че са ми приятели,въпреки че се държа приятелски с тях...

въпросът ми беше по-скоро такъв - може ли да има приятелство между богати и бедни ("сит на гладен не вярва"), здрави и болни, красиви и грозни, умни и глупави, културни и прости?

или трябва да си приличаме с приятелите?


-------------------
*Homo Ludens е жив и е добре.
(вж. Huizinga и Constant)

А защо си мислиш, че за другия човек 'приятел' е също толкова силно, колкото за теб? Пък и никаква гаранция няма, че човек, когото ти считаш за 'приятел', също те има за такава (по твоята дефиниция). :)
Това са само понятия и точно казвам, че чувството и комуникацията е важна- думата си е дума и е за лична употреба, т.е. ти си класифицирай както си искаш, придавай си каквито искаш характеристики на различните класове, за твое улеснение :)

_________________
The Cold war has just gotten hot.
Courtesy of navlek

Случвало ми се е, но не мисля че е необходимо да "разбираш" някого, за да си му приятел. Има много ситуации, в които " да разбираш" нещо означава да си го преживял. Нима трябва да си минал през всички възможни трудни ситуации, за да подкрепиш приятел изпаднал в такава?!

Че зависи на какво се гради това 'приятелство'. Ако богатият ще съветва бедния как да забогатее, що да не :)
А за приликите- от моя личен опит- всякакви варианти има.

_________________
The Cold war has just gotten hot.
Courtesy of navlek

Въпросът за мен е, не само дали разбираме, а и дали приемаме приятелите си такива, каквито са.
Имам приятелка. Страшно дълго време сме заедно. Разбирам мотивите за постъпките и, но не винаги приемам начина на действие. Направо не си го приемам.:)))) И се караме, и се случва с месеци да не си говорим. Обаче случи ли се нещо сериозно, тя е насреща. И аз съм насреща. То си е нещо неотменно.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

сетих се за приказката на Оскар Уайлд " Верният приятел ".
" - Няма смисъл да посещавам малкия Ханс, докато има сняг - казвал често мелничарят на съпругата си. По-добре е когато хората са в беда, да ги оставиш и да не ги безпокоиш с никакви посещения. Поне това е моята представа за приятелството и съм сигурен, че съм прав. Затова ще чакам до пролетта и тогава ще го посетя, а той ще може да ми даде голяма кошница с иглика, и това ще го направи щастлив.
- Ти определено си много загрижен за другите - отговаряла жена му, докато седяла в удобното си кресло до големия огън. - Ама наистина много загрижен. Голямо удоволствие е да те слуша човек как говориш за приятелството. "

Вярно е това, в което вярваш !