Представете си един добър приятел. Представете си как той изведнъж ви налита, но доста мило, доста секси... Поддавате се за момент, но не стигате далеч, защото осъзнавате, че това не е момчето, което искате. Той ви е просто добрия приятел, който ви е обърнал повече внимание в подходящия момент. но моментът вече си е отишъл. Отрязвате го. Възможно най-мило, а и той самия ви е казал, че иска само секс. Той обаче прави още един опит. Отново му обяснявате. Отново опит от негова страта. Казвате му, че не искате повече да го виждате и че държите на него като на приятел, но не на нещо повече. Казвате му, че съжалявате за всичко и то съвсем искрено. Той обаче не се отказва и ви обяснява колко много ви обича и как не може без да ви има. Вие казвате не, но той продължава да настоява. Отново го отрязвате, не го виждате, не го чувате, докато в един хубав ден той започва да ви обяснява, колко съжалява, колко държи на вас, колко му е гадно. И вие повярвате. И в следващия момент отново гадните му ръце са по вас, без позволение и без това да ви харесва. А той стои и ви гледа настоятелно и ви повтаря, че го искате, че е невероятен и че "ТРЯБВА ДА ВИ ИМА". Този човек знае животът ви, защото ви е бил добър приятел. Вие знаете неговия. Спомняте си хубавите моменти заедно и в един хубав ден ви предава ей така и ви казва, че сте "ДЛЪЖНИ" да спите с него, само защото ви е пожелал. Не се съгласявате отново. Възмутени сте. Разплакани сте. И без това ви се е насъбрало много тези дни. Вкарвате му един на едно доста болезнено място, защото ви е казал недвусмислено, че ще ви има на всяка цена и в следващия момент си плачете в банята, чудейки се какво толкова сте казали и направили, за да си навлечете това. И не стига това, но в следващите дни се подхваща невероятен тормоз по телефона, интернета и къде ли още не с особено "приятни" думички, чието главо съдържание е "курва". На въпросът "Защо постъпваш така?" ти отговарят чисто и просто..."Ами защото не ми пусна!". И ти си плачеш тихичко и си съжаляваш за стария си приятел, който много добре те познаваше и който и ти познаваше. И се чудиш какво стана? Защо стана? И какво съм направила, за да се стигне до тук?

И ще ви помоля обидните коментари да се спестят. Въпросния човек ми е достатъчен, повярвайте ми. Той обижда за десетина.

Ако плачеш "тихичко", едва ли ще те чуе.
Развилней се, щом като е невъзможно по цивилизован начин да игнорираш грубите му атаки.
...Нали не си забравила поизтърканата мъдрост, че нападението е най-добрата защита?!

Deeply

Редактирано от Tree_of_Hearts на 12.08.02 11:52.

Може би не го познаваш толкова добре, колкото си мислиш.

Не претендирам да го познавам изцяло, но ... за девет години бих казала доста добре...

Проблема е мисля, в повторното повярване. Не е трябвало, щом веднъж си казала "не". Отсрещната страна, съзнателно или не, приема подобно поведение като слабост и започва да се налага. Щом веднъж си намерила основания са разкараш някого значи не бива да остъпваш от себе си дори да виждаш, че може би не си била права. С времето аргументите избледняват и понякога точно дистанцията на времето ни изиграва лоша шега.
Но било каквото било. Сега можеш да минеш в леко настъпление, но все ми се струва в такива случаи, че е малко по-разумно преди това малко да се оттеглиш, да си събереш редиците и да се приготвиш за атаката. Но което е по важно - живей си живота! Не позволявай поведението на ... господина да ти повлияе или да се обсебиш от мисълта за него и това как да се пребориш. И един съвет - хвани си гадже...

ако беше му пуснала:)) немаше да има сълзи:))
шегувам се

и му кажи ти ще ми пуснеш - атакаааааа

И двата пъти си имах гадже. С първото беше добър приятел, когато прещрака. Просто ми е гадно, че губя някой, който ми бе приятел! Или поне съм и мислила, че ми е приятел!

Абе би било забавно. Ама понякога и аз това си мисля докато и плача и това ме ужасява. Защото за мен е важно да бъда просто вярна на себе си!

първа а,,:))) по лесно ще ше да е:)) представяш ли си ако ти беше отказал.... драмааа