Днес скапах настроението на двама мои приятели...много близки приятели...скапах го с това, че им казах по една истина. Истини, която не можеха да бъдат отминати, не временни...истини, които се отнасят до мен, макар и свързани и с тях по някакъв начин. Уверена съм, че след ден-два истините ще бъдат приети и настроението на приятелите ми няма да е скапано...и все пак ми е малко тъжно...

а защо беше необходимо да им казваш тези истини?

не ме разбирай, че те упрекнвам, просто питам дали наистина е имало необходимост от тав.

IMAGINE...

Трябваше. Ако бях скрила, всъщност щях да постъпя с тях, както с всички други, които не са ми приятели. Можеш ли да бъдеш истински приятел с някого, ако трябва почти при всеки разговор да премълчаваш нещо, което има връзка и с него? В същото време тези истини даваха отговор на много въпроси, които ми бяха задавани и на които не отговарях и тези въпроси щяха да продължават да бъдат задавани.

Това много ми хареса:))))

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

Bravo ..mnogo pravilno..mislia che tochno taka shte razberesh kolko istinski sa ti tezi priateli ....

Истински е този приятел, който казва истината в очите..............


Постъпила си много правилно, поне аз така си мисля

Харченето на $ е удоволствие, но за кратко,
а печеленето им - предизвикателство