Границата е много тънка. Когато се опиташ да спестиш истината на едни хора, за сметка на други? Или когато не искаш да бъдеш груб? Или от "благородна лъжа" ? Когато говориш зад гърба на хората? Или просто за да си намираш приказка?
Сравнително скоро попаднах в адски интригантска среда. Хората просто не са себе си. Когато ти не си себе си какво да очакваш от другите?

Push the limits!

Подбудите на хората са толкова сложни...пазя се от назоваване.

"Любовта може да се роди от една- единствена метафора."

и аз също никого.

не е въпроса само в подбудите,
ами и подбудителя е важен -

за да е двуличен някой, трябва да се среща с две личности, и също и двете личности с които се среща да очакват от него много неща. но тези очаквания, почти винаги се пресичат по такъв начин, че да изискват от човека да направи и това, и противоположното. ако всеки път избира единия за сметка на другия, няма да изглежда като двуличен. ако един път избере да последва едно от очакванията, а друг път друго, но не заради баланс, а защото следва всъщност собствените си очаквания, които само съвпадат и с нечии други, тогава има шанса да изглежда двуличник. за да не изглежда двуличник, е най-добре да стане такъв - да се информира за очакванията на другите, и да прави така, че хем да следва своите желания, да демонстрира на този който има големи очаквания за демонстриране (на думи), и да прави това което трябва като действие за този който има очаквания, но не държи на отчетност пред него...

осъзнаното поведение, много лесно може да се сбърка с двуличие. вероятно защото няма понятие осъзнато двуличие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първото, което ми идва наум за двуличник е човек, който представя две различни позиции ( обикновено противоположни) като свои пред двама (или повече) различни души и целта е да бъде измамен единия/едните, да му бъде притъпено вниманието за известно време, да бъде спечелено доверие, за да се достигне до някаква информация..а може да се цели измама в тази насока и на двамата

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...

A kak togava da narechem chovek, kojto se predstavja razlichno pred razlichnite hora, spodelja korenno protivopolojni mnenia i poddurja razlichni idei, samo, che.... si VJARVA?

ами не, не смятам че спазването на подходяща дистанция и премерената любезност са израз на двуличничество, когато обстоятелствата налагат да контактуваш с някоя неприятна за теб персона.
двуличник за мен е човек, който симулира положителни чувства(което превишава етикетната любезност), а зад гърба ти говори и върши гадости или поне си мечтае да го прави. такива гадинки винаги биват разконспирирани, просто сами се издават и то не с думи... лошото е, че някой път се налага да бъдат изтърпяни

ей, как го качи тоя жълт симпатяга?

Първо, има вариант това да не са коренно различни мнения по начина по който ти казваш, понякога съвсем малък нюанс, съвсем малка подробност може да измени една позиция наистина в противоположна и тогава човекът просто споделя мнението си за точно определена ситуация.
Втори вариант - някои неща се възприемат различно според човека, който имаме насреща. Аз твърдя, че много внимавам , докато преценя с кого да се видя реално, имам си причини..но ми се е случвало с даден човек да постъпя неразумно, да не изчакам и т.н. Т.е. постъпила съм по противоположни начини с различни хора, човекът предопределя мнението и действието.
И последно...възможно е човекът да не е ориентиран в мнението си...когато говори с теб и ти му даваш силни аргументи за една позиция, той да се чувства убеден...когато говори с друг и той му дава пак силни аргументи, пак да се почувства убеден...А понякога различните идеи може да са различни само за теб, но не и за него..
Дай ми пример и ще помислим , защото така наизуст не става

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...

Prav/a si, vsichki tezi varianti sa vuzmojni razbira se, no az imah predvid nehsto drugo. Imam edna priatelka, mnogo prikazliva, mnogo obshtitelna, vinagi e dushata na kompaniata. Poneje chesto se dvija s neja sum imala vuzmojnost da ja nabljudavam kogato govori s razlichni hora i sum stavala svidetel na strahotni protivorechia. Za da ne izpadam v mnogo podrobnosti moga da dam edin suvsem elementaren primer. Govori s dvama dushi v ramkite na dva dni. Na edinia kazva "Suglasna sum s tebe. I az ne obicham da hodja na more. Mrazja da se izlejavam na plaja, tolkova e dosadno da ne pravish nishto!" Suotvetno choveka e mnogo shastliv,che taka si pasvat. Na drugia den reakciata e korenno razlichna "Oh, taka mi se hodi na more! Zajadnjala sum za slunce! Taka mi se iska da se izlegna na plaja i nishto da ne pravja!". Tova razbira se poneje subesednika i v tozi sluchaj beshe "morski" tip!
Celta javno beshe da se haresa i na dvata subesednika. I suvsem opredeleno si vjarvashe! Kogato se opitah da ja popitam kakvo vse pak misli za hodeneto na plaj tja mi otgovori,che po princip ne obichala, ama tochno sega mnogo i se hodilo!
Tova razbira se e neshto suvsem elementarno i ne e prichina da narechesh choveka dvulichnik! Puk i nikoj njama da postrada ot tova,che si menish mnenieto otnosno hodeneto na more . Vuprosa e po-skoro principen... Do kolko edna takava malka promenja v mneniata i takova naglasjane kum subesednika i chestno sprjamo horata s koito obshtuvash!

Аз го наричам - ИГРАЧ, това е изкуство - поне на думи, де

Ей,
Едно е да можеш,
Съвсем друго е да имаш мераци.