ако някой ви кефи, защо не се срещнете офлайн да си поговорите, ами чатите до припадък по айсикюто и така с месеци?!!! през това време оставяте червило по телевизора, а някои и други работи... не е ли това извратено? мисля, че когато някой(независимо мъж или жена) ти харесва, нормалното е да поискаш да го видиш пък ако ти допада и ин риъл - добре, ако не - всеки по пътя си и си спестяваш доста загуба на време от чатене с някой иначе неприятен човек.

И на мен ще ми е интересно да прочета мненията на хората.
Веднъж по Дарик радио слушах някакво предаване за чат. Там питаха едно момиче би ли се срещнало с виртуален приятел или приятелка. Тя отговори нещо в смисъл, че не би искала да се разочарова и затова никога не се среща с никого от чата. Тогава не и повярвах съвсем, докато лично не се сблъсках с едно такова момиче. Тя казваше, че във виртуалния свят нещата са прекрасни. И колко жалко е, че реалния не предлага такова съвършенство. Е, по-късно почти изплю камъчето, че се е влюбила жестоко в някого, а той я е разочаровал при срещата на живо. Не съм говорил с момчета и мъже по въпроса, но съм сигурен, че и сред тях има много такива случаи - причините едва ли са чак толкова хормонални и физиологически.
Та според мен една причина е тази - преживяно разочарование. Едно или няколко.
Дори и да не е точно разочарование. Хората си създават някаква представа за човека, дори да знаят, че е гърбав, плешив, кривоглед и т. н. И се оказва, че той не е точно същия. Нещо като радиожурналистите, които познавате само по гласа им. И си казваме: "Този глас е собственост на мъж с брада или къдрокоса зеленоока жена или ...", а се оказва, че сте познали само пола.
Всъщност това да не срещат с хората е една от чертите на онези чатър(к)и за които се приказват страхотии. Нали сте ги чували - истории за комплексирани брадати и космати грозници, които не се къпят по два месеца, не излизат от къщи, само спят и ядат толкова колкото да имат сили да шават пръстчета по клавиатурата. Разбира се обратното не е вярно - не всеки който не иска да се среща с виртуалните си познати отговаря на това описание.
Не бива да се залъгваме - пристрастени към интернет и този тип общуване има. Но нито мрежата е виновна, нито всички които я използват са такива. Причината е другаде.

е така е .. ;-) чата те запознава .. после се срещате .. и .. така ;-) обаче виждането става трудно ако човекът е на стотици или хиляди километри разстояние ..

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило

Мнение: Колкото и да си създаваме илюзии взаимоотношениятя в чата също могат да бъдат точно като в реалния живот.........просто е нагласа чисто индивидуална. И понеже за всеки тя е различна едни са очаровани други разочаровани трети любопитни и т.н. Аз лично не виждам никакви причини да не се срещаш с хората .........та има ли значение от каде ги познаваш????.... те или ти харесват или не. И друго когато се запознаваш на реал първото ти мнение е винаги субективно в много случаи по вярно или пак пристрастно в зависимост от излъчването, та там също ти трябва време да опознаеш човека отсреща в чата е същото само, че в обратен ред.
Влюбването -- там е същото зависи от личната ти нагласа ако искаш винаги можеш до го направиш независимо къде и кога и в кого и винаги рискуваш да се разочароваш, ако ли не..........

Не само, че няма нищо лошо да се срещаш с хората, ами е и интригуващо, любопитно и полезно. Наистина не е важно от къде ги познаваш, щом ти е приятно на "говориш" с тях, трябва и да ги видиш.

Аз лично не мога да се телепортирам едновременно на 200 и 500 км от точката си на гъзонаместване :))) и в същото време да си седя и в къщи при семейството... ако някой може да го прави това, нека си говори винаги f2f с чат приятелите си... и да ме светне и мен как го прави :)
Естествено, че се виждаме и на живо... 2-3 пъти в годината, когато успеем да си съгласуваме отпуските. И разбира се, че е готино... по-пълно някак си. Но реалността е друга... просто не живеем на едно и също място :(
А... с чатерите от Сф се виждам по-често. Ама... абе колко от вас, които ходят на работа, имат време непрекъснато да се срещат с приятели на живо? А ако имате нет на работа или в къщи? Е защо да изминаваш разстоянието от Люлин до Младост 4 само за да пиеш бира с приятел и да си кажете 5 сладки приказки?! То не че не може, ама повече от веднъж в месеца...

Та кой сега се отказва от социални контакти?

I wanna shut the door and open up my mind...

Редактирано от Hell на 16.07.02 22:08.

Blagodarq za otgovora ti i me izvini za latinicata:)))) molq , no mi se iska da te popitam neshto??
Znaesh li kakvo horata mogat da si kajat v chata, na realna steshta ne ......i zashto se poluchava taka?? Interesno mi e tvoeto mnenie po vaprosa......

и аз това съм го забелязала - споделянето - тук в нет е някак си по-лесно, особено ако е непознат. Воъбще не ти пука какво ще си мислят за теб - изливаш си душата без субективно мислене - ама той/тя какво ще си помисли, чакай пък това няма да го кажа, защото ... и т.н. А тук в нет го няма този момент. Но интересно е и друго: примерно аз познавам един човек, който като се срещнем на живо си приказваме общи неща - работа, дом, дете. А тук като се засечем - изпадаме малко в лични споделяния. И все се чудя /за сега/ защо там на кафето нещо ни смущава. Това не е ли така и при други хора? Или има някакъв имунитет - това е лично и не се казва на всеки, а пък същевременно не намираш на кого да го кажеш ... т.е. май ни липсва човешкото - реалния свят е изграден от лъжи, измами, интриги и т.н. А тук - не е така. Но защо? Нали виртуалния свят е изграден от реални хора. Или е изграден от "представата на реалните хора за по-добър свят". Май ей тук е цялата истина. Представата за един по-добър свят. Пълен с човеци, а не с използвачи, измамници, лъжци и т.н. Тук всеки отключва доброто в себе си. Затова са и тези привързвания/влюбвания/пристрастявания и т.н.

Има и нещо друго...освен това, което казаха, за хората на далечно разстояние ( всъщност моите чат събеседници са главно от София:)...че когато си на работа или си вкъщи, няма как да си навън на кафе :)
Освен това по този начин може да си говориш с няколко души, които не се познават помежду си, не се ангажираш с един човек.
Значи една моя колежка ми каза, че като отиде в съседната стая и е на кю..й обръщам повече внимание...защото като е при мен, си чатя с други хора и трудно си разпределям вниманието, но когато ми е на кю-то, тогава става..говоря и с нея

Понякога съм бяла и добра...
понякога съм си е***а майката...

и при офлайн контакт още в първите минути си изграждаш някаква представа за човека отсреща, колкото и да се пазиш от това. при офлайн среща обаче получаваш по-комплексна информация, една голяма част от която въздейства на подсъзнателно ниво. ако си даваш сметка за всичко това, риска от разочарованията, които споменаваш намалява до минимум.
чувствата са прекрасно нещо, но не е зле да бъдем и малко реалисти.