навремето като ученичка още имах един съученик с който след завършването почти не поддържахме връзка...аз се изтърсих тук, той си остана в БГ...казарма, после уни в София и така...само чат пат си разменяхме мейли..и от два дни ми е кацнал на Кюто....ами не можем да се надприказваме спомняме си разни случки и дивотии дето сме ги правили заедно...а не сме се виждали фейс ту фейс две и повече години...странно....това приятелство още е живо...все едно вчера за последно сме се видели...правят се уговорките вече като се прибера в коя кръчма ще се забием...какви нови места имало....колко много имал да ми разказва...
вие имате ли такива приятели? с които колкото и време да не сте се виждали пак ще си започнете разговора където е свършил предния път? или ще се чувствате обидени че толкова време никакъв го е нямало и сега очаква всичко да си е както преди? говоря за приятелство, никога не е имало нещо повече от това между нас освен да си разменяме пищови, да пишем фалшиви извинителни бележки и да бягаме от клас

...абе как ще се чувствам обидена...ще си умирам от кеф естествено....това е великолепно.......в такива случаи разбираш относителността на времето и пространството......и разбираш,че за доброто приятелство те не съществуват...

така е права си....но то май си зависи до колко държиш на това приятелство и искаш да го има..трябва да се полагат грижи като за всичко друго...иначе да си е отишло
защото съм имала и случаи да се прибера в БГ и да завъртя телефон на стари познати, приятели...ами само с половината успявам да се видя...другите все си намират работа и т.н... един куп причини ( като искаш намираш начин, а като не искаш намираш причина) и аз вече не ги и търся...ако се срещнем си казваме по едно Здравей, как си....и това е..

и такива работи се случват понекога

Just Do It

не се цупи, ше ти
излезнат бръчки

Just Do It

ти ще ми ги изгладиш после

...ами то пък и по това можеш да разбереш ,кое е било истинското и кое не...

keine problem

Just Do It

усмихнато ми е сега.. ама истински усмихнато дано имам още такива приятелства
сега си спомнихме каква шестица му завъртях по икономика в дневника, оная заблудената даскалка нямаше бележник и ние като набарахме дневника и ..и... него го беше страх, не че мен не ме беше ама после имаше 6 за годината, нали пък аз не се отървах от черпене..ехх, спомени, спомени

da - men me nameri syvsem sluchajno na Q edin syuchenik ot 5-ti klas, skojto ne sme se vijdali ottogava,i kogato az imah vyzmojnost da se pribera v BЄ se razpoznahme vednaga,i vse eno che tezi 15 i poveche godini nikoga ne sa iztichali....ideshe mi da revna ot kef