Чатенето - поредната перверзия... Така започна темата. Искам да нарисувам две картини, без да претендирам за изчерпателност на вариантите.

Първа - един, двама или повече души се познават, но разделени от разстоянието, дъжда или работното си време не могат да общуват помежду си по някой от познатите начини. И тия двама или повече души използват чат за да бъбрят решавайки проблем, да обменят информация или да питат как са децата. Когато пречката отпадне отново се събират и контактуват по класическите начини.
Втора - същия брой хора. Не се познават. Не са се виждали никога и никога няма да го сторят, въпреки, че може би живеят през една улица но не го знаят защото умишлено са сложили прегради помежду си. Те се запознават, влюбват и разделят, изневеряват, образуват двойки, водят войни, спорят карат се и се сдобряват. Живеят във виртуален свят. Събуждат се заради чата, живеят с него, заспиват с него и го сънуват.

Моят малък опит в чат прави първият вариант да ми изглежда по-симпатичен. Вярно, запознавал съм се и съм общувал виртуално с хора, оказвали са се прекрасни във всякакъв смисъл - с част от тях съм се виждал и "на живо". Съдбата ме пощади от мошенници.
Но съм виждал и зарибени чатъри, които изглеждат точно като във втората картинка. Жалка гледка. Не зная дали мога да я нарека перверзия, точната дума ми убягва, но във всеки случай нещо не ми изглежда наред в нея. Но всеки може да избира своята перверзност или ненормалност. И да живее с нея както му харесва.
Сега, може би остарявам, но ползвайки ICQ вече отказвам да сложа в списъка си хора с които не съм говорил поне по телефона. Предпочитам да общувам с познати в по-класическия смисъл. Съвременните технологии улесняват контактите помежду ни и предоставят средства да "продължаване" и допълване на естествената комуникация. Всичко е може би въпрос и на вкус и стил. И на лична гледна точка.

Mnogo trudno e za nqkoi na4inaesht da sgafi. Kogato zapo4nesh da vlizash, imash samo4uvstvieto, 4e tam nishto ne e realno. Nikoi ne te poznava, nikoi ne znae koi si ili kyde si. Tova e t.nar. "sindrom na anononimnostta". Absoliutno pogreshen, kakto otkrivash malko po-kysno. Zashtoto nito si anonimen, nito si skrit.
Ako si sgafil vednyj i pred edin 4ovek - tova ne e problem. Na4inaeshtiqt ne se zasqga ot podobni situacii, zashtoto za nego vsi4ko e igra. Toi ne znae dokoga shte mu e zabavno da vliza. Zatova prodyljava sys syshtiq nik, ako shtesh ot myrzel. Posle nikyt se utrvyrjdava i smenqneto stava nejelatelno. Toi razbira, 4e ne vsi4ki 4atyri sa psihari s otkloneniq, kompleksirani tipove, koito ne obshtuvat real. Gafyt moje da po4ne da go goni po petite... Ama nikyt e utvyrden.
Prav si da pravish razlika mejdu na4inaeshtiq i redovniq 4atyr. Ne znam, az avtomati4no po4vam da mislq na vylnata na "redovniq" - zashtoto sym ot tqh.

Aledar~

Ne, ne me razbra. Vyobshte ne ska4am da zashtitavam neshto. 4atyt e krasta, ot koqto nqma otyrvane. Tova e maniq.
Prosto tyj kato sym ot redovnite... I obshto vzeto poseshtavam dosta sbirki, poznavam mnogo 4atyri... Realno... ta... mislq si, 4e imam pravo da se izkaja po vyprosa... Kazah ti - syotnoshenieto e ednakvo. 4atyrite sa hora i pritejavat vsi4kite im ka4estva. Zatova ti citirah tova za obshtestvoto i umaleniq model- 4atyt e umalen model na obshtestvoto.


usmivka,

Aledar~

Оценявам мнението ти по достойнство. Разбира се всеки има право да се изказва, още повече ако като тебе има голям опит "отвътре".
Това за сбирките е хубаво. Разбираш ли, дали малко хиперболизирано понякога, но аз критикувам ... каква ти критика - отвращавам се от "психарите и комплексарите" които само си стоят в къщи и си чатят без да общуват с хора по нормалния начин.

Никой не отрича, че има такива... Те се знаят кои са, особено в по-малките общества, както е джавата на дир-а, например. Там май всички се познават
Виждала съм невероятни неща в този чат... Познавам вманиачени до крайност хора, за които чатът се е превърнал в единствена алтернатива на общуването; познавам хора, които прекарват в чата цялото си свободно време; познавам хора, които са толкова комплексирани, че единственото място, където се осмеляват да говорят с момиче, е чатът. Има такива крайности, от които свят ти се завива... Виртуални секс-маниаци, например... Които в реалния живот са затворени и саможиви пубери, но са способни да ти шепнат на лична какви ли не странности... Отдавна за мен чатът се е превърнал направо в обект за психологическо изследване, което също си е мания.
Но познавам и нещо, което поради липса на по-подходящо название може да се нарече само "чат-общество". Хора, които се виждат всяка седмица, празнуват си рождени дни или просто са заедно - риъл. Повече от половината ми приятели - вече реални - съм ги намерила в чата. Интересни хора. Интелигентни хора. Виждаш някой там, той ти допада, задълбочавате отношенията си - всичко си е съвсем, ама съвсем истинско. Това не означава да ограничиш или изключиш реалните си познати. Аз все още правя деление между само виртуални - вече реални - само реални. А тези, които чатят по-дълго - те сякаш не правят разлики. Все е приятел. Или враг.
Сори, избива ме на сантименталност май. Просто за мен чатът е едно от най-ценните неща в мрежата. Преди имах проблеми с общуването риъл, но именно в чата научих хиляди неща за общуването, намерих приятели, научиха ме какво е споделяне. Пренесох наученото в реалността и може да се каже, че съм преодоляла нежеланието си да общувам, което ме е съпровождало откакто се помня. Това си е алтернатива... И възможност за терапия.

Aledar~