Спорихме с гаджето ми дали човек може да се влюби в някого само от постингите - без снимка, без лични данни. Вие как мислите:
1. що за идиотщина
2. жена - може, мъж - не може
3. мъж - може, жена - не може
4. ооо, разбира се
Е?

Твърдо 1. Макар че бих се изразила по-снизходително...

Че защо, каква е логиката? Любовта от пръв поглед какво е - влюбваш се само в някаква комбинация от черти, всичко друго известно време остава скрито, тоест неизвестно. За постингите е същото, само че неизвестното е външния вид.

В цялостното излъчване се влюбваш от пръв поглед - това е нещо доста повече от някаква комбинация от черти. Това е нещо, което няма как да бъде прозряно предварително, то може само да се усети. И всичко друго, което ти е важно, можеш да го откриеш много бързо, зависи само от теб.
При постингите можеш да опознаеш когото и да било само фрагментарно, като при това фрагментът е селективно поднесен. Преднамерен, тоест.
Можеш да добиеш представа за някои качества, за някои умения - толкоз.
За характера - това би отнело доста време и завидна последователност в четенето на постингите на един и същи човек... Да не говорим пък за същността - тя обикновено е скрита твърде добре.

Всичко зависи от това доколко човек си позволява да вярва на догадки и предположения, че и да прави изводи от тях - на мен поне това не ми е достатъчно.
Такава ми е логиката.:)

Ноо... може пък да изникне и нова терминология, кой знае - любов от първи контакт, или от първи постинг, кой знае?!
Светът е шарен...

1-4,
всеки може,
ама никой не го прави, за да се (не) мине...

абсурдно звучи...защо ли....ами все едно да се влюбиш в някой журналист....какво могат да ти покажат няколко хиляди буквички за характера на даден човек?! това че отговаря като теб на въпросите зададени в клубовете може само да означава че имате допирни точки, но чак любов....ама тя на мен все ми се изплъзва така че може и да не съм права ..

Хе, не си подготвила подходящите капани май.

За да чуеш трябва да мълчиш!

торбата с хитрините си я нося винаги ама се пазя аз самата..до кога не знам

В цялостно излъчване казваш... да, но пак през твоите очи, което означава субективно, разбира се. Влюбваш се в представата си за отсрещния човек... а и при визуален контакт представата ти може да е доста изкривена. Моментно състояние, алкохол, лошо осветление :))... цялостното излъчване казваш... ами какво значение има в този случай ще виждаш ли другия или не. Човек прекалено много се опира на сетивата си, а те често заблуждават...

Идиотско е да се влюбиш в някой само от постинги, в това имаш право. Постингите във форум човек си ги обмисля, редактира... рядко са напълно спонтанни. При чата е различно... там имаш истински разговор, без време за обмисляне как да се направиш по-привлекателен за събеседника си. Естествен си... особено при спор или оживен разговор, когато се надпреварвате да натискате Enter-а. Такъв разговор понякога има предимство пред разговорите f2f... можеш да си го изчетеш отново в последствие и да си кажеш... "Тук съм разбрал погрешно май... в тази реплика няма нищо особено, що се вързах толкова снощи... тук съм се държал като идиот... баси, трябва да се извиня..." И можеш да надникнеш в характера на един човек много по-лесно и бързо, отколкото ако се виждате някъде на кафе и си говорите същото. Колко % от разговора на живо можеш да си спомниш... точните думи, които са използвани... повода, настроението..? Единственото, което ми липсва при чата са очите на събеседника. Тях не можеш да замениш с нищо :)

Не е много трудно да се влюбиш във виртуалния си събеседник... май на много хора тук им се е случвало, нищо че не си признават :)) Аз си признавам... само че и бързо ми минава. Ако остане само виртуално. Всъщност минава само влюбването, харесването остава... както и удоволствието от комуникацията с човек, чийто начин на мислене харесваш.
За мен май това е важното... другото е хормони и подлежи на (само)контрол

I wanna shut the door and open up my mind...

Не знам на този свят да има нещо по-субективно от влюбването, а ти?:)))

Товаа... нека го наречем "моментно състояние" си е terra incognita - и като механизъм, и като причинно-следствени връзки:))) А и като времетраене, честота, интензитет, волтаж и прочие - някакви закономерности да има доказани?:)))

Можеш да се опиташ да му направиш дисекция - ако е умряло - само че тогава резултатите ще са пак субективни - ще анализираш своя собствен спомен за него, при това във времето той ще варира; можеш да опиташ да му направиш и... вивисекция - ако е живо - тогава... болезнена работа е това, пък и рискована - можеш без да искаш да го убиеш...

Сетивата понякога заблуждават, вярно е, разумът понякога също подвежда...
Няма гаранция, а ако има правило, то не ми е познато.:)
Сетивата човешки не са едно и две, с времето те може да се притъпяват, но може и обратното, зависи си от човека, зависи от това доколко е съхранил своята чувствителност... Иначе всичко си е в главата, разбира се, но достига дотам - как? - през сетивата... Тези ... окончания най-разни, които пораждат начала на безброй усещания и дават храна на разума пак... на кого другиго...:)))

Знам вече, че хич не ги обичаш тия думи, Хел, ама хайде ми разтълкувай думата "порив" - колко разум има вложен в един порив? И как да го изчислиш - в проценти ли? И кога - това също е важен въпрос - преди, след или по време? И по чия скала? И най-вече - защо?:))) Ужас... Обаче нали преди да почнеш да ги изчисляваш всичките тия невъзможности, трябва да си го усетила порива, да си го почувствала - иначе какво ще изчисляваш?:)))
А с какво се чувства - със сърцето?! Та всички знаем, че това е само една метафора...

Чата, казваш. Права си - можеш да опознаеш някого бързо. И надълбоко даже. Може да ти се окаже сродна душа, да ти стане близък, дори приятел. Истински, който ти оказва подкрепа, когато имаш нужда, който те разбира от половин дума, който ти липсва. Това е изключтелна рядкост, разбира се. И за мен не означава влюбване. Това би било илюзия, балон, който или много бързо ще се пукне или ще се развие - в нещо реално.
В природата статукво няма:)))

Да, и за очите само искам да добавя... В мрежата те са издигнати почти в ранг на фетиш, значението им е абсолютизирано... Те казват всичко, те решават всичко. Това не е така... Според мен очите имат значение само ако са нечии, това е. Или защото са нечии, това е по-точно. Тоест имат значение не очите въобще, а как точно тези очи гледат точно мен. Или теб.:)
Мнооого субективна работа, вярно:)))

Веднъж бях написала нещо и не мога да го напиша цялото тук, но завършваше така:

И обективно, и субективно погледнато,
и когато съм влюбена, и когато не съм,
със своя разум, и с безразсъдството,
аз вярвам точно във този... СЪН!:)))


Сънят обаче е тайна, Хел...