"- Какво още правиш с приятелите си,освен да им се доверяваш и да ги обичаш ?
- Предполагам,че се опитвам да върша разни неща заедно с тях.
- За да спечелиш приятелството им ли?
- Не,защото вече сме приятели.
- Прекрасно.Какво още?
- Хм...Не съм сигурен.
- Оставяш ли ги да направят нещо за теб ?
- Опитвам се да искам от приятелите си колкото може по-малко.
- Защо ?
- Защото искам да ги задържа като свои приятели.
- Мислиш,че да задържиш приятелите си значи да не искаш нищо от тях ?
- Да,така мисля.Поне така са ме учили.Най-прекия път да загубиш един приятел е да го използваш.
- Не,това е най-прекия път да разбереш кои са ти приятелите.
- Може би....
- Не може би.Точно така е.Приятел е някой,когото можеш да използваш.Всеки друг е просто познат.
- Брей,ти очерта сурово новите правила.
- Това са Моите правила.Това са и твоите собствени определения.Просто си ги забравил.Истинското приятелство е нещо,което трябва да бъде използвано.
То не е като скъп китайски порцелан,който никога не използваш от страх да не го счупиш.Истинското приятелство е като изделие на Корел*.Не можеш да го счупиш,независимо колко пъти го използваш."

* Корел - марка домакински съдове известни със здравината си.

...това е кратък цитат от "Приятелство с Бога" на Нийл Доналд Уолш

...какво мислите за това?...страхувате ли се да искате от приятелите си много,за да не се окаже,че не са ви приятели...?...или,че изобщо нямате приятели...
...с приятелите само когато сме в добро настроение и забавни ли трябва да се срещаме, и да не искаме нищо от тях,за да не им разваляме настроението и да не ги натоварваме ?...
...изобщо...кажете ми какво мислите за горния откъс...всеки коментар би ми бил интересен...

4oвека в черно наистина е забележимо 'дръпнат' и се нуждае/л от провокиране...

Ако мой приятел има нужда от мен, той винаги знае как и къде да ме намери и едва ли ще си помисля, че това е някакъв вид използване. Приятелството не е използване, то е умение.
Истинският приятел е скъп за сърцето човек, който никога няма да се опита да те измами или подведе по някакъв начин, доказателство за да разбереш дали е китайски или не порцелана..
Истинското приятелството е само по себе си такова, следвайки своят естествен ход, без да го задържаш насила. То или съществува или е просто познанство. Не говоря за спонтанните симпатични привличания, плод на някакво неудържимо възхищение или за тези, чиято язвителност откриваш едва след дълъг период от споделени мигове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз просто съм цитирала...и на мен не ми харесва "използване",ти си я заменил/а с по-подходяща ...
...винаги ли очакваш приятелите ти ,които имат нужда от теб да те намират? само когато ти искат нещо ли даваш?...не е ли прекрасно да усетиш,че някой има нужда от нещо,което сам не разбира какво е, и да му го дадеш, или поне да се опиташ да разбереш какъв е проблема?...няма ли такива моменти в живота на хората,когато не биха казали и дума...и когато се чувстват напълно сами ?...когато са загубили вярата си във всичко и най вече в себе си...и са забравили или си спомнят само с горчивина за хубавите мигове на споделено приятелство...
...твоята позиция е позицията на силните хора,на тези които не се притесняват да поискат помощ,и които обикновенно сами успяват да решат проблемите си,и да се изправят на крака...,за това и рядко споделят и търсят помощта на приятелите си...,но света за съжаление не е пълен само със силни и уверени в себе си хора...,които при всички обстоятелства биха се чувствали в състояние да потърсят помощ...даже мисля,че такива хора търсят обикновенно други,абсолютно грешни посоки...е не е ли редно тогава вместо да седиш и да чакаш да бъдеш потърсен/а...да предложиш помощта си...ей така..,без да са ти я поискали...
...оставам с впечатление,че такива слаби хора трудно биха били ощастливени с твоето уважение и приятелство...

"Истинското приятелството е само по себе си такова, следвайки своят естествен ход, без да го задържаш насила. То или съществува или е просто познанство. "
...абсолютно съм съгласна с теб,но приятелството за да не е познанство е споделяне,съпричасност,отъждествяване,разбиране,обич въпреки всичко и ... двустранен процес,ако ти не споделяш и не търсиш помощта на приятеля,а стоиш като Господ(сравнението ми е неудачно защото Той ни обича безусловно,но пък не му трябва помощтта ни...та друго не ми идва на ум) ...и чакаш някой да потърси винаги приятелството ти и помощта ти...сам/а му отреждаш ролята на познат...

...с последното ти изречение не мога да се съглася,защото всяко приятелство започва от възхищението...и както сам/а казваш "Истинското приятелството е само по себе си такова..."...то е безусловно...и никаква язвителност не би могла да му попречи ако миговете наистина са били споделени...и приятелството е приятелство

Редактирано от publika на 30.06.02 07:04.

изпреварила си ме

приятелството е обвързващо - взимност. то е да усещаш другия и да му предлагаш това, от което има нужда, а така също и готовност да примаш това, което той/тя ти дава

Как започваш ново приятелство? И склонна ли си да започнеш такова?
Та нали в началото, преди да се познавате добре, това е симпатията, привличането... лошо ли е ако възхищението е неудържимо? Или това теб те плаши? Опитваш ли да разбираш? Лъгала ли си се някога? Можеш ли да прощаваш?
Много въпроси станаха...

...понякога щастието ми се усмихва от най-неочаквано място(защо пък "неочаквано",нали ти написа любимия ми откъс от "Малкия принц")
...радвам се че има и хора,които мислят като мен...защото иначе започвам да се съмнявам в себе си...

и приятелите ни са хора, също като нас. Взаимност не означава да си на разположение 24 часа в денонощието, за да подадеш едно "аспиринче", образно казано. Обвързването не трябва да означава обезличаване.
Всъщност, ако усещаш другия, ще разбереш и кога прекаляваш с исканията си за взаимност. И ще уважиш и желанието за малко по-голяма дистанция.

Приятелите трябва да се "използват" само при крещяща нужда.

I wanna shut the door and open up my mind...

...много си права,но нуждите не са ли нещо много субективно...,е когато приятелството е дългогодишно,проверено вече...съвсем лесно се долавят тези неща...,но с новите какво да правим...,жертви ли да даваме...или да сме търпеливи...и от двете страни...

Ще се опитам да отговоря така- необичам да натоварвам приятелите си, бих споделила с тях много неща, но предпочитам да бъда насреща за техните проблеми и радости, успявам винаги да ги разбера и да ги подкрепя в търсенията и решенията. Не знам дали е само до характер, нагласа, възпитание, среда... толкова различни сме хората.


п.п. Извини ме искам да използвам да поздравя всички приятели с утрешният ден, почитан от хипарите като - Джулая, за който имаше песен на Бийтълс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите