|
Край високите стени на манастира "Трите престола" една весела компания шумно се радваше на божията благодат. Ако има рай, знайте, че не е на небето, а край този манастир. Високи борове пробождат облаците, разцъфтели поляни омайват душата, а пенливата планинска река може да успокои и най-грешния от грешните. И каква глухота, боже каква глухота!
Манастирските камбани възвестиха утринната молитва, а първите слънчеви лъчи пронизаха плътната гора.
-Ехо-о-о-о! Елате тука. Има цяла поляна от изтравничета..Поляната не беше осеяна с изтравничета, а с прецъфтял див джоджен, но човек вече е толкова откъснат от природата, че когато случайно попадне сред нея ги взима за изтравничета.
- Много обичам да спя край морето, обясняваше друг от компанията - но едва снощи разбрах колко е несравнимо хубаво тук. реката така бълбука, така те унася, ей богу, по едно време усещах пъстървите как играят между пръските на водопада..
Другите от компанията не коментираха. Изкачваха се на горния край, лягаха по гръб и се обръщаха и преобръщаха, за да стигнат до реката и се върнат отново, премалели.
Само един от компанията не се поддаваше на чувствата си. Вървеше отмерено в такт -щрих- сам сред поляната. От време на време поспираше, вдишваше интензивно един, два пъти, сякаш да се увери дали наистина е чист планински въздуха или само му го пробутват за такъв.
Интересно, много интересно си мърмореше той. Беше около 40 годишен и се казваше Върбан Върбанов.
Отиде до реката и се плисна едва-едва по лицето. Хм! Планинска ли е реката или е канал от престоял язовир?!По-късно си откъсна планинско цвете. помириса го и промърмори обичайно - та това е див джоджен.
Той изглежда имаше сериозни ботанически познания и не можеше да сбърка джоджена с изтравничето. Вечерта, когато компанията започна да прибира багажа каза :Пожелавам приятна работа през седмицата. Аз оставам тук, да ревизирам монастира.
-Ти си луд! Намерил кого да ревизираш- му възразиха
-И-ха откликна друг-как само ще ти завидят колегите, когато им кажем,че си останал да ревизираш. "Върбан Върбанов с острия си нюх пак е подушил нещо невероятно"
- Не ме интересува какво ще кажат другите, както знаете аз преди всичко съм човек на дълга.
И сдържаният мъж си взе сака и се скри зад дебелите манастирски стени.
През нощта ревизорът спа спокойно, а на сутринта официално се представи на Негово преподобие епископ Павел, игумен на манастира.
-Цялата обител е на ваше разположение - но дали не трябва да предупредим Светият синод?-се замисли игуменът
- Надявам се, че колегите ми вече са го предупредили - смънка Върбанов
подир малко телефонът извъння. Обаждаха се от Светия синод да посрещнат както трябва ревизорът.
Отец Лаврий му даде специална стая и всички манастирски книжа, а епископ Павел събра около себе си светите отци и тревожно им съобщи неочакваната новина.
- Да не би някой да се е оплакал на Синода?
Отците поклатиха отрицателно глава
- Може би някой е подшушнал, че угояваме прасета за "Родопа"?!
- Да не би да е заради виното?
Някога манастира "Трите престола" беше пребогат. Сега много от имотите му бяха дадени за вечно ползване на селскостопанските предприятия, с което монастира обедня но само външно. Преподобния игумен макар и да се занимаваше в основата си с небесни работи, всъщност беше твърде земен. Преди монастира се беше прочул с износ на вина. Който е пил прочутия "Манастирски шепот" вярвам още му лепне по устните. Сега манастира нямаше лозя, но продаваше много повече вино. Прекупуваше го от стопанствата и го препродаваше със славата на стара манастирска марка. както говореха злите езици, продаваше много повече вино в целия район, а преподобния Павел беше много вещ в тези неща, за което мнозина с право му завиждаха.
В това време телефонът иззвъня. Петрунов от ловното - каза игуменът- по звъненето го познавам. кажете му, че не ми е до гости, трябва да поограничим посещенията докато е тук ревизора, да заприличаме на манастир..
Брат Герман вдигна слушалката. Наистина беше петрунов. Убили няколко прасета и искат да дойдат в монастира да правят луканки, но игуменът не давал куцото му магаре.
Преподобния Павел се поколеба. Луканката го примамваше.
-Добре, де но да се качат горе при свинете, там закарайте и магарето.
Брат Лаврий занесе всички манастирски книжа на ревизора, но върбанов изобщо не ги погледна. Той не обичаше да започва изведнъж. Уж се се пипкаше, уж се моткаше, а през това време на някого нервите няма да издържат, ще изтърве някоя приказка и без да иска ще насочи разговорът точно където нетрябва.
Върбанов взе една мрежичка и хукна по баирите. вечерта я донесе издута с гъби. Помоли в магерницата за малко вино, а игуменът заръча да му дадът от истинското вино, а не от това, което продават.
В манастирските книжа нямаше нищо привлекателно- книга за приходите, книга за разходите, книга за посещенията в манастира, книгата за дарения беше съвсем празна. Свършиха ли се набожните люде, скъперници ли останаха и един бог не можеше да каже..
Върбанов спокойно преглеждаше книжата, а през това време нещо чоплеше отвътре игуменът, та повика при себе си Лаврий.
-Не ти ли се струва, че ревизора почна много да се рови?Да е заради прасетата не вярвам, само ти и аз знаем, че ги угояваме. Абе, Лаврий, оная дето брат Наум приема всяка събота и неделя, да не се е раздрънкала нещо?
-Тя не е такава отче-Ха, много я знаеш ква е тя на тебе ще каже каква е!
На вечеря игумена прикани монасите, ако някой изпусне думица, да се изповяда. Но тъй като от практика знаеше, че изповедта почти не дава резултати, нареди да извикат главният счетоводител на "Родопа". Уж да дойде случайно, да попадне така на вечерята до ревизора и разбира, се случайно да му въздейства ако има за какво като на колега.
Върбанов помириса вечерята и тутакси разбра, че главния счетоводител на местния клон "Родопа" е подставено лице, но дори се зарадва на този факт, значи, започва се..
- Да ви се чуди човек на акъла, наоколо пълно с хайдуци, гъмжи от разбойници, а вие сте тръгнали на ревизия в монастира. И това, ако не е губи време, здраве му кажи - мрънка счетоводителя..
Върбанов съзнателно се замълча. нека му даде възможност да си каже всичко.
- не сте прав му каза по едно време - Добрият ревизор, в смисъл добрият професионал, ако отиде и в гробищата пак ще намери нередности..
-Така е , се съгласи счетоводителят и в манастирите ще намерите пропуски. Може някой да е нощувал, да са му взели пари, пък да не са го вписали в книгата.И сувенири незаконно могат да се произвеждат, но какво да правят като няма кой да им ги произведе?
- Вижте - каза Върбанов- смърт е за един ревизор ако се интересува само от детайлите, истинска смърт. Лично аз нямам нищо против, ако примерно на вас ви угояват прасета. що да не угояват! Стига това да е законно, стига да не се върши експлоатация на монашески труд. Няма само на господа-бога да се молят, я. Пък и той е казал : господ дава, ама в кошара не вкарва..Така, че ако аз съм дошъл на ревизия, то не е да спипам незаконната им търговия примерно със сувенирите...казах, че е смърт за един ревизор да се интересуева от детайлите, трябва преди всичко да се интересува от главното, колеги..Ще питаш кое е то? Ха, кажи ми го ,де! Няма да можеш .Тука вече е тънкостта..
Главният счетоводител остана слисан, но Върбанов му влезе в положението и взе да разказва някои весели случки из ревизорската си практика. на другияь ден Върбанов върна на отец лаврий манастирските книжики. задържа само поименният списък на монасите.
ревизорът пообърка манастирските работи. пресече се луканката. Тя пак щеше да стане но не така трепетлия, както всяка година са я правили. Ревизорът цяла седмица стоя затворен в килията си, а игуменът разтревожен го надничаше през ключалката. На следващата седмица Върбанов помоли игумена да свика монастирската управа преди да си замине, щял да прочете ревизионният акт. Такава му била практиката.
В началото ревизорът подчертваваше положителното в манастирсктата дейност, изтъкваше нейната дивна природа и нейното невероятно опазване от страна на манастира и гостите. Обръщаше внимание и на манастирската библиотека като споменаваше редките заглавияй, които се срещуха тук-там - принос в националната ни културна съкровищница. насърчаваше привличането на туристи и отбелязваше дейността на работилницата за сувенири. В областта на туризма препоръчваше една бъдеща интеграцияю с "Балкантур" като изрично правеше уговорката че туристическтата дейност не бива да бъде в ущърб на старините и природни дадености. И тъкмо, когато светите отци въздъхнаха облекчително, върбанов отпи от чашата с вода и каза
- Вярно е че сте монаси и сте подчинени на духовната, а не на мирската власт, но трябва да се обложат с данък тези суми, които получавате от разностранната манастирска дейност.
това естествено разбуни всички духове и най-вече притесни преподобния Павел, който не само протестираше, но нареди да донесат и от другото вино.
Малко след полунощ когато поради неточния манастирски часовник клепалото почна да бие, на килията на ревизора тихо се почука.
Бат Манасий искаше да изповяда задявките с жената на околийския, и то от скука.Ангелина не можела да слуша вечните им простотий и затова се разхождала покрай манастирските стени, а той все се намирал наоколо..
След него клепалото пак се обади. Беше бат Лаврий. Трябвало да контролира брането на гроздето по манастирските ливадии му било жал за момичетата които работели там, защото стиснатия, строг и крадлив Драгни Драгоман не им плащал достатъчно, че даже и да си зобнат грозденце не можело. непрекъснато ги карал да пеят, за да не ядат. И те берели и пеели. Мъка. бедни момичета. А на Лаврий му се къса сърцето, гневял се , ма що да стори?! И една вечер хубавата му жена на Драгоман му се присторила измежду лозята, та грях му сега ама същински женски дявол била.
И след тази изповед ревизорът не могъл да си легне. Почукал отец Герасим.Когато ходели по празници да събират подаяния той препускал с моторетка с кош и тъй като това било нещо много-о ново, а народът неграмотен така замотал кметицата в коша..
След него бил Наум.Към греха не проявявал любопитство. Много добре го познавал и преди. В манастира се скрил от закона. На последния празник изповядал една жена, нямал право, ама тя сама дошла. направила му впечатление с живия си образен език. Сладкодумци са обикновено писателите или криминалистите. И като я загледал установил че тя се занимава с инография, била млада интелектуалка, която съпругът и въвел в това изкуство иконографийското.та след това тази жена взела че написала една много пубава статия та я взели за композиторка. Грамотна била статията. Владиката я харесал! тогава на наум му дошло на ум да утеши жената и я посъветвал да идва в монастира за утешение. тук природата е хубава и човек лесно се отморява.Та сега него нямало кой да утеши..
Най после почукал и игуменът Павел.
Той още от дете бил готвен за духовен сан пък и бил много ученолюбив младеж и съзнателно изучавал в софийската духовна академия - светото писание и се пазел от греха. Но колкото повече задълбочавал в богословието, толкова повече чувствал, че го владее и това проличало, когато го избрали за епископ и същевременно игумен на монастира. От сърце се молел да му потръгне духовната кариера. Господ като, че ли все оставал глух за молбите му, но най-накрая се смилил над него и му казал" Не ти върви чедо, защото се бориш против греха, а не го познаваш!"
На негово преподобие не липсвало мъжество та решил да го опознае. Купил си медицински книжки и започнал да изучава анатомията на жената. След време отишъл при една госпожа Фанка, дето обичала да кокетничи с духовните лица. Решил да я покани в покоите си, на разговор. Градчето било клюкарско, а и от баба си Фанка знаела, че отецът е богат се зарадвала и се съгласила да я изучават. Негово преподобие, още нямал опит. След вдреме като разбрал какво бил сторил отстранил от себе си Фанка за да не се компроментира. Фанка обаче била много наперена и хич не се бояла от напълняването си, нито от хорските приказки. Дръзка била тя и даже от бога не се бояла и го дала на съд, макар че не бил подвластен на мирските съдилища. Ама скандалът бил неизбежен. И той без присъда се съгласил на издръжка.
Така всички излизайки от килията на ревизора се питаха - Е, обеща ли? ще помогне ли?!
Никой не беше сигурен в евентуалната помощ. Тревожеха се светите братя, а ревизорът мълчеше неясно.
Камбаната прикани за утринна молитва, а на Върбанов тихо някой почука на вратата.
- Синко, треперливо се примоли най-благородния отец Сисой- пощади людете синко..молбата му искрена...
Върбанов се втрещи. това "синко" съвсем не звучеше преносно. Отецът досущ приличаше на него. Утринно видение ли е или лоша шега? Престраши се и го дръпна за брадата, да не е някоя маска, да го лъжат. не беше маска.И тогава се уплаши. Замолиха се и останалите. Пред очите му се завъртя нескончаем кръг на панаирджийска въртелешка с късмети. Прилоша му и му се зави свят. не издържа и накъса ревизионният акт на парчета.
Природата навън го чакаше все тъй хубава и свежа...
 
|
