Случвало ви се е, нали? Всяка твоя дума, всеки жест, намират адресата си, предизвикват повиканото...
Защо след време вече я няма магията? И думите си са си просто думи, и жестовете-само някакви си жестове. Амортизират ли се, какво?
Или това е другото име на раздялата...
Тропаш, чукаш по затворената врата на неговата душа...
Задавам си едни тъпи въпроси, ама защо, ама как...Всъщност, сигурно времето е свършило.Изтекъл е срока на годност на вълшебните думи, тези,с които викаш душата на някого...

Изменчива е човешката природа и не може на нея да се разчита или да и се сърдим. Същественото е човешката свобода:))

Любовта е мистика, а сексът магия!

Така е, знам. Просто си говоря тук, че ми е едно разбито днес...
Аз мисля. че всяка една среща, всяко едно преживяване, всяка една любов е път към тази свобода. Разделяме се с някой свой страх.
Ама ме боли, въпреки че знам това:))))

Случвало ми се е.
Магията стана вълшебство след време.Не знам дали ще го почувствам втори път.
Думите избледняват наистина,но тогава идва мълчанието...А то говори толкова много.
Гушкала ли си се с някого и да си мълчите само?

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

Познато ми е това мълчание.
Но сега е друго. Всеки си е развял обиденото его и си мълчи.
Това е.

Любовта е мистика, а сексът магия!

всеки върви по свой път :)
понякога пътищата се пресичат, може дори да се слеят в една пътека за известно разстояние, но после отново се разделят и всеки продължава по своя собствен Път...


аз пък си мисля, че душа не се вика. трябва да дойде сама ;)

яямммммм

ти пречи да направиш първата крачка или си падаш мазохистка ?

Вярно е това, в което вярваш !

Ми и аз си имам его, човещинка си е, все пак.:)))))
Неизживяната ми обида ще направи тази крачка неискрена... а оттам и безсмислена.

Може би е настъпва скуката, преминал е етапа на новото и чаровното.

Преди време един приятел все казваше: Най-обичам първите мигове, кагато още се чудиш - ще стане или не, тръпнеш.