На много места из постингите забелязах, че си мислите за старостта...малко неприятна тема, наистина, но щом е в мислите ни, хайде да я обсъдим...Физически остаряваме, но я кажете честно, на колко години се чувствате всъщност?

Попитали едного:
"На колко си години?" А той рекъл: "По близо съм до 30, отколкото до 20"
" И все пак на колко?"
"Ами ... на 39!"

А аз лично сега съм на нещо средно аритметично между 40 (аз и съпругата ми), 14 (малкият син), 17 (големият син) и 21-23 (студентите ми).
Смятай!


Не забравяй никога кой си

за личното усещане и друг път сме я дискутирали.
Повечето се чувстват още непораснали деца, макар и с побелели глави - същите палавници, като в пубертета.
Само опита и мъдростта на годините ни делят от младежите.
Но усещането, че физическите стойности се променят неминуемо, май това е, което ни тормози в действителност.

Има си периоди в човешкия живот и просто трябва да се стремим да попадаме и да се усещаме вътре в тях, а да не си мислим все за отминалите...И тогава няма да се мисли толкова за старостта...
Дете-юноша-младеж-младоженец-баща-дядо...
Не върви някой дядо да се прави на младеж или пък на младоженец - ще бъде мъка и за него и за младоженката...
Така, че като влиза човек в Нов период - да потяга такъмите и да се чувства като Нов човек...Та, Нова госпожо Нова, пожелавам ви като влизате в нов период да се подновявате и да ставате Нова госпожа Нова...
Бе, хубаво звучи - нова госпожа, нова жена, нов мъж...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Изцяло съм съгласна...само един въпрос имам... Да си потяга такъмите, казваш...ей тук ми е трудно...аз ги потягам, те се разхлабват...аз ги потягам, те....и така...Ти как го правиш? Съвети приемам всякакви! Но само от много прости селяни ти казвам! :-)))

Опитах се да сметна и май излезе, че си по-близо до 20-като се има предвид, че студентите ти не са един или двама...Това е страхотно! Но сега пък се замислих за нещо друго? Ти студентите много строго ли ги държиш?

когато не ме стяга сикопатията - изобщо не знам на колко съм... е, и когато не се погледна в огледалото, де :)))))
ама пък не мога да се гледам по цял ден, нали :)

IMAGINE...

NOVA,kak mogech da si pomislich,che si STARA??;-))

Действително е просто - навлизайки в нов период си потягаш самочувствието...
Ставайки булка, например си казваш, че си НОВА, МЛАДА булка, в новия период, а не си стара в предишния период например....
Ставайки баба - си казваш, че си НОВА, МЛАДА баба, а не си стара майка на пораснали деца, например...
Влизайки в новия период - ти влизаш в него откъм новата му, МЛАДАТА страна и излизаш от предишния откъм старата му страна...
Абе, въпрос на гледни точи, на Нови гледни точки, госпожо Нова...
Желая ти нови самочувствия, аз самият съм се издул от такива нови самочувствия като жъъъълта, селска тиква на плет, огряна от слънцето и ми е гооот.

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Не, Медея, не се чувсвтвам стара, напротив, даже малко се притеснявам, че може би вътрешно не пораснах достатъчно вскичките тези години. Е, физическите промени ги има, без съмнение, но не те са най-важното(поне за момента). Но напоследък ми става все по-трудно да се адаптирам към настоящата действителност, опитвам се да си намеря адекватно място, да действам и живея съгласно новите условия, в които сме поставени. И все по-трудно успявам. Това дали е остаряване вече? Или просто непригодност, която няма връзка с възрастта?