е тъпанар и сте сигурни, че сте прави какво правите?

Saglasjavam s nego i stavame dvama "tapanari"-ako sam siguren ,che sam prav...
Ami ako ne si prav ???ISchakaj "utroto e vinagi po-madro ot vecerta"
A do ponedelnik sa 3 dni -oschte poveche schte ulegnat neschtata-ponjakoga ima neschta ,koito edin schef ne moge(i ne trjbva) da spodelja s podchineniete si.Predstavi se ,che tova e sluchaja
medea

Обикновено ставам трагичен герой. Е, в интерес на истината опитвам всичко достъпно за да пласирам безболезнено мнението си, опитвам какво ли не и обикновено става с някакви компромиси. Ако наистина нищо не помага - консултирам се за последно с Бога в себе си и правя каквото смятам за нужно. С една дума - ставам трагичен герой...

Ми нали знаеш, чл. 1 - шефът винаги е прав, а в случаите, когато не е прав, вижте чл. 1.

А иначе, сериозно, номерът с такива тъпанари е, да им се поднесе идеята, която считаш за правилна, така, че да излезе като че ли е тяхна собствена велика мисъл - и тогава те сами ще я прокарат в действие.

Кандидатстването за работа започва с презумпцията, че шефа е задник (което изисква съответното отношение !).
Valvas, как не искам да прозвучи еретично. Обаче, започвам да имам видения как подлежи на смяна (не непременно с моя милост). Тия ми амбиции се развиват с шеметна бързина, вземам от настоящата си работа най-ценното и/или
1. Се местя при следващия
2.Правя си собствен бизнес, с мрежата контакти и познанието от настоящата ми работа. След време той/тя съжалява горко (така се нароиха хиляда компютърни фирмички у нас. Управлението на хора иска чувствителност+формално обучение - управлението на машини и процеси : познание).

Остава отворена и опцията да се примиря (например, когато работиш за папата).В моят случай,обаче шеф ми не определя проекциите в кариерата ми. Настрана, че повече от две години работа на едно и също място, за професионалист, днес се дефинират като липса на въображение.

ВАЖНО !
Затвори вратата учтиво, с времето си плаща.

Е то и това си от законите на шефа, но не важи когато и шефа ти е наемник и има и над него. Тогава просто го прескачаш.

Благодаря. По голямата част от съветите и аз така ги възприемам.
Но вече си реших този проблем

№1 Шефът е винаги прав!
№2 Дори и когато не е - важи №1

Това е вече толкова банална истита ..... Важно е да плаща и да му бере гайлето на шефството си. Затова: шеф ли е -не го жали - нали за това си е шеф. Ама не знае, че всъщност шефът е жена му (някой път и секретарката) - но това е друга тема...

Don`t Worry! Be happy!