Цитирам :"Всеки човек , според мен трябва да е наясно , че с лошите си постъпки наранява не само себе си а и свойте близки".
Струва си коментара?А?

Да, но както виждаш, никой не иска да коментира собствените си лоши постъпки.
:)

Не си спомням да съм задавала такава тема, но звучи хуманистично. Обаче сега се замислих - май не ми се е случвало да искам да постъпвам лошо. А на теб?

А често ми се е случвало да постъпвам добре към някого и поради това да наранявам друг. Сложни са тези неща, пък и близките как ще ги градираш? Някои поставят на първо място роднинската близост и са готови да предадат близки с друга кръв заради повелята на рода. Може да звучи архаично, но и днес го има. Други изпадат в другата крайност. Не знам кое е по-почтено. Честно казано, в такива случаи аз се водя по сърцето си и се старая да не преча на другите директно. За индиректното понякога май няма как.

Ако започна да мисля как моето щастие ще се отрази на щастието на близките на моите близки (случвало ми се е да се замисля), рискувам да им го подаря (и това съм го правила, но без успех и за двете страни - понеже подарено щастие не е щастие за никого), освен ако и те не се замислят за това как тяхното щастие се отразява на моето, ама такъв случай досега не е имало.

Това, което със сигурност знам е, че има много ситуации, в които се чувствам много, ама много добре, а после се оказва, че някой друг се е почувствал зле заради това, че аз съм добре. Има алтернативни ситуации, нека не се лъжем, и от тях можем да излезем добри само ако признаем правото и на другите на щастие (ей така, на чисто, независимо от разни формални измерители на човешката близост) и не им пречим директно, със съзнателни противодействия. За индиректното обаче не обещавам нищо и на никого. Желая щастието на другите - на тези, които не са ми близки - но то не ме удовлетворява дотолкова, че да се откажа от моето. А щастието на близките ми съвпада с моето, затова се стремя към него.

Да съм казвала, че не съм човек?

майната му на себе си - за нараняването на близките е проблемът
мене си кучета ме яли(((((

За мен е важно ти да си добре, другото ме наранява.

С лошите си постъпки нараняваме себе си ? Нима този , който осъзнава , че постъпката му е лоша и ще го нарани - ще я извърши ? Алогично е , не е възможно - това е ненормална ситуация.
Човек може да извърши лоша постъпка , но не с мисълта ,че ще нарани себе си . Единствената лоша постъпка , за която се сещам , че човек може да извърши и нарани себе си и другите е опит за самоубийство . Стига да е само опит - иначе лошото остава само за другите.

Този цитат ми напомня следното, което казват, че често говорела Ванга, лека й пръст: "Когато Господ иска да накаже някого за сторено нещо лошо, го връща на децата му, защото така боли повече..."

понякога искаме да нараним себе си - да се накажем

защо трява да наказваме другите по презумпция?

що се мъчите да бъркате емоции, да не река невромедиатори? а си живейте живота - като ви е гадно - гадно; като ви е хубаво - хубаво!

Дипл.алхимик

невромедиатор е едно вещество, което в много мнички количество всъщност определя всичките ви настроениея. я не пипайте там. и без туй не знаете как. и не ви трябва.

Да - искам да постъпвам лошо в много моменти!Но не мога да го правя толкова убедително , че да постигна някакъв ефект.
Странно звучи , нали?
Истината е , че ме очудва как така достигането на професионални и житейски "високи" позиции се постига предимно от гадняри?!Ооо , не ми казвай , че е обратното!
Та понякога ми се иска да бъда истински гадняр с гаднярите /не просто заради спорта/ , ама дори с тях не ми се удава добре.
Ама се старая де :)))
А - светена водица , не съм светена водица и никой не е...