"Одисея" на "Витошка"

В люлин сме 1-2 века назад, тая шега даже е избързала по тукашните стандарти.

Да ти се похваля, тая година изолирах панелката, 5 бона. Миналата година -- злата за 10. Догодина -- 5.1.4 хоум ентертейнмант за 20. Смятам да си направя един команден център в моята стая с огромно 160х80 бюро и гигантски 45 инча монитор + яката хайфай аудио системка с а ве рисивър. Йоло.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Като ми заговорят за марки коли и кой какви пари похарчил, мозъкът ми изключва.
Тотална липса на интерес.

в моята стая с огромно 160х80 бюро

А що да е огромно? Моята работна маса е с такива размери, много ми е удобна, побира купища боклуци. Само не знам на нея ли ще пльоснеш 115 см монитор и после от Перник ли ще го гледаш, или ще въртиш глава наляво-надясно като на тенис мач. Се пак, има една ергономична дистанция, за да ти е удобен.

Ще въртя глава като на тенис мач.

Дотегна ми от тоя лаптоп и тая мизерия, искам да си го направя яко и като гледам някой филм, да се потапям. Че и игри не съм играл от 10 години насам... Имам да наваксам. :))

160х80 си е огромно бюро по люлински стандарти. И с гъзарския стол от естествена кожа, дето си купих тая година за хилядарка, ще стане много... Гъзарско.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Да ти се похваля, тая година изолирах панелката, 5 бона. Миналата година -- злата за 10. Догодина -- 5.1.4 хоум ентертейнмант за 20. Смятам да си направя един команден център в моята стая с огромно 160х80 бюро и гигантски 45 инча монитор + яката хайфай аудио системка с а ве рисивър. Йоло.

стига бе Нюк, а спри се. изолирал си дръжки. нямаш 5 кинта, та камо ли 5 бона. Злата.нямаш 10 кинта, та камо ли 10 бона. кво смяташ да си направиш зависи от тати.
айде слеЗ на ...ехо Земя вика Марс


аз пък мисля, да си купя неква тъпа панелка в Люлин, щото най-малко паре. не знам кво шъ я правя, те така, да сме си дружки с теб!

То имаше в нашия район, дето е на 2 минути от метрото и на 5 от парка, ама ги изкупиха... Останаха само санаториумите за психичноболни в 3-та, 4 и пета част. При нас в последните 10 години се появиха 5-6 нови гъзарски кооперацийки, част от които от затворен тип, да не ти висят наркомани по междублоковите градинки – ама свършиха като топъл хляб.

Тайните на египетските пирамиди

<3

искам да си го направя яко и като гледам някой филм, да се потапям.

Минимум от 3м разстояние за такъв размер.
Значи, мой тв, който е по-малък - 1м дължина /така и не ги научих тези инчове/, е на около 3м от очите и разстоянието е идеално да обхващаме с поглед целия екран. И по-голям да е, пак добре. Към него има вързан лаптоп и оттам си пускаме филмите.
А на работната ми маса в единия й край към другия ми лаптоп е вързан средно голям монитор. Филмите /и игрите/- на телевизора, за четене и писане - мониторът.

Не знам с каква дистанция разполагаш, но аз бих направила така: удобен за работа монитор на бюрото и от офис стола, а на стената над него завинтваш хубав голям телевизор за гледане на филми и се паркираш на отсрещния край на стаята за целта. Иначе очичките отиват на кино.
Премисли го добре, преди да се хвърляш в покупки.

Ако човек свърши голямата си нужда на масата в хола и покани роднините си да видят какво е направил - това е инсталация.
А ако покани роднините си и пред тях се качи на масата в хола по голяма нужда - това вече е пърформанс.

Ти се смееш, но нямаш представа колко близо е този виц до истината

Ей, сега щи кажа защо:

Представи си, големият ми син на няколко месеца, не помня колко точно, но вече може да седи, че май беше и проходил, но нямаше годинка - едно време децата рано прохождаха и рано ги слагахме на гърне. До годинката трябваше вече да бъде приучен малчуганът/ганката:-))

Гледа го баба му (свекърва ми), щото аз ходя по библиотеки и пр. и пиша дипломна работа за завършването. Тя, горката, Бог да я прости, имаше ставно заболяване и я боляха краката и коленете, а хлапето седи с часове безрезултатно, дето има една дума на гърнето и цял ден го гонехме и дебнехме из къщата с него в периода на приучването

Та, връщам се вкъщи един ден и какво да видя - на масата гърнето и малкият на него, а баба му седнала срещу него на стола го държи и му се моло сладко-сладко. Умрях си на място от потрес! Същински пърформанс! После се разбра, че я заболяли краката да го дебне, да го вдига и да го слага на гърнето, докато свърши работа и го "наказала" на масата. Да се смееш ли, да плачеш ли!

Друг случай. По време на соца. Лято. Привечер. Площадчето пред входа на Морската градина във Варна между х-л "Одесос" и Фестивалния комплекс. Народ, народ, яйце да хвърлиш няма къде да падне. Ние - компания състуденти на мъжа ми, и него Бог да го прости, от други краища на страната. Изведнъж в калабалъка едно човече в бяла престилка и клоунско лице се върти и подскача с едно ситно гребенче в ръце и се опитва да стигне оплешивялата глава на наш Красьо, рано оплешивяващ приятел на мъжа ми, обаче той висок дангалак и онова не може да го стигне да го "среше". В следващия момент отнякъде се появява друг клоун, качва на раменете си първия, а той почва да "реше" Красьовата гола глава. Потокът спира, народът се скупчва и се хили, та се пръска от смях. Красьото в първия момент се стъписва, става му неловко, а после изведнъж се включва и той в - това какво е, не е ли пърформанс - кляка, за да му е по-удобно на човечето и се подлага на импровизираната прическа. Човечето-клоун вади от джоба си нещо като перука, нахлузва го на Красьовата глава и му прави най-смешната прическа, която може човек да си представи. Публиката реве, та се къса от смях, Красьо се върти на вси страни и се покланя на публиката и заваляват пари отвсякъде и пълнят джобовете на Красьо и клоуна-фризьор. Мислеха си, че двамата играят в комбина. После ги изядохме и изпихме тез пари

Пълна съм с такива историии - пърформанс до пърформанса, ама кой да ти знае тогава, че това било пърформанс

Е, как четири, бе? Научавам го това на 14-ти. Чудех се дали ще успея на 15-ти да се завъртя до Витошка, щот на 16-ти, т.е. днес пътувам за прованса. Е, не успях, какво да правя. Айди нема нужда чак толкоз да се разкъсвам на 10 да гледам всички културни есенни позорища на престолния ни град! То не беше литературно-филмовия фестивал Синелибри, то не бяха постановки на новия тетрален сезон, то не бяха шествия и протести. Пълна пърформансна лудница е есенес у София и без "Витошката одисея". Аман!

За искането - исках и желание имах, но нямах възможност

Сега съм у В. Търново, няколко пърформанса ме чакат до неделята, а у събота вечер - светлинно шоу. Кога жъ умръ, да си почина!?

"Пълна съм с такива историии - пърформанс до пърформанса, ама кой да ти знае тогава, че това било пърформанс"

Уааааааа...надмина себе си...най после.
Не спирай, че стана интересно,....че вече не си такава, а само аз такъв?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

90 до 120 см се препоръчва за такъв монитор. Стърчи 12 см отзад стойката, значи 68 см от екран до края на бюрото, и отделно като се облегна назад на креслото, излизат още едни около 40 см – идеално в диапазона. Имам толкова голям телевизор в хола и за тв е ок да го гледаш от другия край на стаята, но за компютър не е. Мерил съм го на око как ще стои, и е идеално, таман 3 пъти по-широк от екрана на сегашния ми лаптоп. Единственото неудобство е, че до креслото ще се стига по един тесен коридор между бюрото и леглото, понеже стаята е малка, но чак непроходимо няма да е, минава се свободно без гъзоврътки. Това за очите е мит, вредни за очите бяха едновремешните монитори с кинескоп.

Единствено ме боде аудиото, понеже едни стандартни гъзарски компютърни тонколони със събуфер идват към 1500 лв, а хай фай 5.1.4 през рисивър добавя само 2 канала отзад и още 4 на тавана, пък бърка към 7-8 пъти по-дълбоко в джоба... Това последното може да изхвърчи от плановете, или поне от тези за 2026-а.


Тайните на египетските пирамиди

<3

Ще се самоцитирам, че ме мързи да пиша едно и също два пъти.

и Рио де Жанейро не е. А че ефект няма, съм съгласен. Може би защото наистина няма логика. Или пък логика има, но просто е сиво, и скучно, не вълнува, не предизвиква отклик в съзнанието, просто халтура... И не в мизерията е въпроса, а в липсата на идеи, която липса все повече завладява света. Не знам от оловния триазид в бензина някога ли е или просто човечеството е тръгнало на изчерпване, но повечето подобни мероприятия все повече ми приличат на комсомолски такива от края на соца, които карат малките сиви клетки, отговарящи за търсенето на красивото, духовното и витрувианското у всеки индивид, да се свиват в ужас, умирайки от липса на заетост.

И за завършек:
Ти, като все пак човек на изкуството, забелязала ли си, че от едно десетина години барем критика няма.
Няма бе!
Всичко е прекрасно, уникално, неповторимо, иновативно, прогресивно, новаторско, артистично, провокативно...
Да му се доповръща на човек от толкоз захлас и шербет.
А имаше Атанас Свиленов.
Може и да не сме били винаги съгласни с него, ама го имаше.
Даже Юлиан Вучков беше титан, в сравнение със сегашните клакьори.
Тоя свят се самоунищожава все повече, не правейки разлика между идея и талант, и сивота, и халтура.

" минава се свободно без гъзоврътки. Това за очите е мит,"

Мит е я!
Заеби ни мненията за малък - голм екран монитор....в принципи гледане, разстояние и сантиметри, нали аз гледам порно голямо като на истинско...те ще ни казват колко им са големи циците или парчето му?
Не на нази тия

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

"Тоя свят се самоунищожава все повече, не правейки разлика между идея и талант, и сивота, и халтура."
Безпорен факт и консистенция.., спорад мен консистация пораждащи ВЪПРОС-Какво можем да направим ние при тези безспорни тези факти..?
Ние простите.
Какво , освен консистенция предлагат учените?
За да ви следваме---или сте учени само за консистенция ?
Питам?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Може и да не сме били винаги съгласни с него, ама го имаше.
Даже Юлиан Вучков беше титан, в сравнение със сегашните клакьори.
Тоя свят се самоунищожава все повече, не правейки разлика между идея и талант, и сивота, и халтура.

--> Е нали си учен, инжЕнер!?

Айде напрограмирай услуга по-добра от ФацеБук, ТикТок, Твиттер/Екс, дето да не е "сивота, липса на идеи, никакъв талант и тотална халтура", ммм?!

Ако е твъред сложно за сам човек, наеми Ружа за помощничка!

---

Присъединете се към нашата Дискорд група: [линк]

Ти изби рибата бе!
Че нали за тава ученият е учен,за се да се учеш

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Ква услуга те гони па теб...
Киното като услуга ли го виждаш?

И не в мизерията е въпроса, а в липсата на идеи, която липса все повече завладява света.

Е как липса на идеи бре, тва да си разфърляш креватите на улицата и да си живееш там, бърборейки си с минувачите, не е ли идея?

Направихме го в Румъния. Очевидно, ако се наложи, ще го направим и в Германия

И в нашето семейство има една крилата история за гърне на масата. Ще имам ли време за дълъг разказ... хайде да се опитам да скицирам...

Предисторията, мизансценът иначе казано е това че майка ми като млада булка влиза в семейство с големи претенции. Жилището ни и животът в него е изтъкан от правила- това не е за там, така може, така не, тогава се чисти, тогава се пере, не се шуми, не се тича, тези чаши са за тогава, не- пръсти по бюфета, дантели по камината, вилиците и лъжиците се лъскат, празници, икони, свещени гости, какво ще кажат съседите... бе имението Даунтаун ряпи да яде. Майка ми с нейното страховито чувство за хумор и стоманения си характер променила това в десетилетията по-късно (и слава Богу!), но като младо момиче влиза ни повече, ни по-малко в един мавзолей, където върховните жреци гледат строго и простъпките са във фокуса на осъдителната присъда дни наред.
В тази стерилност, досещаш се вече какво предизвиква бебешкото гърне на сестра ми върху масата за хранене.

И досега като си представя реакцията на Баба и ме хваща смях. Било е нещо средно между бурята Катрина и апоплектичен удар. Майка ми казва, че в този момент е имала прекалено много работа за да обърне особено внимание, но раздраната до кръв аристократична същност на този дом такова нещо не може да отмине. До края на деня старшата пазителка на нашите семейни ценности успяла да я вбеси до онова нажежено бяло, което прекрасно познавам. Освен това дядо ми бил посрещнат за обяд с арията на обидената Грация, а някой вероятно се обадил и на баща ми в неговата служба, защото вечерта дори и той се прибрал съответно подкован.
Човек би рекъл, че нещата са решени и на младото невъзпитано момиче не му остава друго освен да изслуша конското и да се оттегли за пост и молитва, обаче в сметката на това уравнение липсва майка ми.
Тя е пословично гнуслива, до степен на рефлукс в някои случаи, така че когато им заявила, че не само че гърнето в онзи случай било по-чисто от самата маса, ами и от чашите, и от чиниите за хранене било по чисто. И в доказателство тя ще сложи на баща ми да вечеря именно от това гърне.

Мога да предполагам, че горката ми баба се е разминала с инфаркт само заради присъствието на висша сила в онзи момент. Иначе не виждам как е станало.

До сервиране на вечеря в детско гърне не се стигнало, но майка ми сериозно се наканила демонстративно да пие вода от него, когато баща ми спрял да се смее, избърсал си сълзите и най-накрая е успял да се намеси. Дни наред са му били обидени, не само баба ми и дядо ми, ами и майка ми, така че в края на краищата той го е отнесъл.
Вероятно не за първи и далеч не за последен път.
Повече от 30 години по-късно той все още не вярваше, че тя наистина би пила вода от онова гърне, а тя все още го уверяваше че щеше.


П.П. Извинявам се на всичко, които ще прочетат! Писах го в почивките между други работи и съм загубвал нишката на мисълта си повече от два пъти, да не говорим за грешки...

...това не е за там, така може, така не, тогава се чисти, тогава се пере, не се шуми, не се тича, тези чаши са за тогава, не- пръсти по бюфета, дантели по камината, вилиците и лъжиците се лъскат, празници, икони, свещени гости, какво ще кажат съседите...




_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Стругацки често са пророци. Ние почти сме стигнали състоянието описано в "Хищните вещи на века".