Месец Октомври

Малко със закъснение започвам, че имах проблеми в мрежите.

1-ви Октомври започва с няколко значими празници за Църквата
Покров на пресвета Богородица.

Църквата споменва и преподобния наш отец св. Йоан Кукузел

а също и преподобният св. Роман Сладкопевец.

Църквата почита Св. свщмчк Киприан и света мъченица Юстина.

А Св. Петка?

св. Петка Търновска е на 14 октомври. Св. Петка Римлянка е през лятото, Потърпи малко.

"Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме

преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година."

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Наистина е интересно и любопитно свързаното с историята и честванията според нея.

Защото, чета: че е родена в Турция на брега на мраморно море, а ние я наричаме Търновска, а тези от Враца също са се припоснали с роднотои място.......


Което, всъщност, не е от значение за почестите които и дължим, заради себе си!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Църквата ни припомня за св. Дионисий Аеропагит: (ученик на ап. Павел)

"....Свещеномъченик Дионисий Ареопагит произхождал от благородни родители езичници и получил възпитанието си в прочутия град Атина. В младостта си бил даден да се учи на елинската премъдрост, в която показал такива успехи, че на двадесет и пет годишна възраст надминал всичките си връстници с философските си познания. Като желаел още повече да се усъвършенства във философските науки, той отишъл в египетския град Илиопол, където отдавна живеели прочути учители. При тях заедно със своя приятел Аполофан Дионисий изучавал астрономията. В същия ден, когато Господ Христос бил разпнат на кръст заради нашето спасение и когато по обяд слънцето помръкнало и в продължение на три часа било тъмно, Дионисий с изумление възкликнал:

- Или Бог, Създателят на целия свят, страда, или настъпва краят на видимия свят!

Той казал това за Христовото страдание по внушение на Божия Дух, а не според учението на светската мъдрост. Като се върнал от Египет в Атина, Дионисий встъпил в брак и като пръв сред съгражданите си по благородство, разум и честност станал член на Ареопага. Когато свети апостол Павел дошъл в Атина и проповядвал в Ареопага пред старейшините за Разпнатия и Възкръсналия Христос, тогава Дионисий, слушайки внимателно думите на светия апостол, ги запечатвал в сърцето си. Другите старейшини на града се отнесли недоверчиво към проповедта на апостола и му казали, че те в друго време ще изслушат проповедта за Христа. Но Дионисий, бидейки по-разумен от тях, започнал да беседва насаме с апостола. Апостол Павел го попитал:

- Кого почитате тука за Бог?

Дионисий му показал в града Кронос, Афродита, Зевс, Хефест, Хермес, Дионис, Артемида и много други. Докато разглеждал тези богове заедно с Дионисий, апостол Павел видял едно капище, на което имало надпис: “На незнайния Бог”. Той попитал Дионисий:

- Кой е този “Незнаен Бог”?

- Този е - отговорил Дионисий, - Който още не се е явил между боговете, но Който ще дойде в свое време. Това е Този Бог, Който ще царува над небето и земята, и царството Му не ще има край.

Като чул това, апостолът започнал плодотворно да сее в добрата почва семето на словото Божие; въз основа на тези думи на Дионисий апостолът му съобщил, че Този Бог вече е дошъл, че Той се е родил от Пресветата Приснодева Мария и прикован към Кръста е пострадал за спасението на човеците. Като не можело да гледа Неговото страдание, слънцето се помрачило, и в продължение на три часа не излъчвало светлината си над вселената. Този Бог възкръснал от мъртвите и се възнесъл на небесата.

- И така, Дионисий - завършил словото си свети апостол Павел, - повярвай в Него, познай Го и послужи праведно на Истинния Бог, Иисус Христос.

Дионисий си спомнил тъмнината, която обхванала цялата вселена, за която споменал и свети Павел, и веднага повярвал, че по това време в човешко тяло е страдал Бог. След това той отворил сърцето си за познание на Неведомия дотогава Бог, Господ Иисус Христос. Просветен от светлината на Божествената благодат, Дионисий започнал да моли апостола да се помоли на Бога да бъде милосърден към него и да го причисли към Своите раби.

Когато апостол Павел излизал от град Атина, един слепец, за когото всички знаели, че не вижда по рождение, умолявал апостола да му дари да прогледне. Светият апостол, като осенил с кръстното знамение очите на слепия, казал:

- Моят Господ Иисус Христос, Който “направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия” и му дарува зрение, да просвети и тебе със Своята слава!

И веднага след това слепият прогледнал. Апостол Павел му заповядал да отиде при Дионисий и да му каже:

- При тебе ме изпраща Павел, раб на Иисуса Христа, за да дойдеш при него и според обещанието си да се кръстиш и да получиш прошка на греховете.

Слепецът отишъл при него и му казал, каквото заповядал апостол Павел; наред с това той проповядвал за Божието благодеяние, оказано му чрез апостола. Като видял известния му слепец прогледнал, Дионисий още повече се утвърдил във вярата си в Христа. Заедно с жена си Дамара, със синовете си и целия си дом той веднага дошъл при апостол Павел и се кръстил от него. След това Дионисий оставил дома си, жена си и децата си, присъединил се към апостол Павел и в продължение на три години го следвал навсякъде, където пребивавал апостолът. За това какво научил Дионисий от апостол Павел, свидетелства съчинението му: “За Божествените Тайнства”. Впоследствие Дионисий бил поставен от апостол Павел за епископ и бил изпратен от Солун в Атина, за да послужи там на спасението на хората. Той слушал проповед не само от апостол Павел, но и от всички апостоли. Той бил с тях, когато всички се събрали за погребението на Пречистата Владичица Богородица. Той сам пише за себе си в книгите си, че бил в Иерусалим на Гроба Господен, където видял и слушал Иаков, брата Божий, и първовърховния Петър. Там Дионисий видял и свети Иоан Богослов с учениците на апостол Павел, светите Тимотей и Иеротей, и с много други братя, когато проповядвал там за Тайнствата на вярата.

След обръщането си към Христа свети Дионисий живял продължително време в Атина и значително разширил основаната там от свети апостол Павел Божия църква. По-късно, подобно на светите апостоли, пожелал да проповядва Евангелието и в други страни и да пострада за Христовото име, както и неговият учител - блаженият Павел, пострадал за Христа от Нерон в Рим. Като поставил на свое място епископ на атиняните, свети Дионисий отишъл в Рим, където с радост го приел свети Климент, епископ Римски. След като преживял известно време с него, свети Дионисий бил изпратен от Климент - заедно с епископ Лукиан, свещеника Рустик, дякон Елевтерий и други братя - в Галия[, за да проповядва словото Божие на езичниците. Тук той започнал да проповядва словото Божие на жителите на тази страна и в град Париж обърнал мнозина от идолослужението към вярата в Господа. Той построил църква със събраните от новообърнатите християни средства. В нея свети Дионисий принасял безкръвни жертви, молейки Бога да му дари сила да привлече към Църквата много словесни овце. Когато така се разпространявало словото Божие, започнало второто след Нерон гонение, повдигнато от Домициан. Този император изпратил в Галия военачалника Сисиний, за да предаде на мъчения тамошните християни. Като дошъл в град Париж, Сисиний заповядал първо да хванат за мъчения свети Дионисий, прославил се с чудеса и Божия мъдрост; заедно с него били хванати и Рустик и Елевтерий, останалите братя отишли на проповед в други страни. По това време свети Дионисий вече бил много стар и изморен от трудовете на Евангелската проповед. Когато той, здраво вързан, заедно с Рустик и Елевтерий бил доведен при пълководеца Сисиний, последният го погледнал и с гняв произнесъл:

- Ти ли си този злочестив старец Дионисий, който хули нашите богове, потъпква цялото им служение и се противи на царските заповеди?

Светецът отговорил:

- Макар и, както сам виждаш, да съм остарял телом, вярата ми цъфти в младост и изповядването ми винаги ражда нови чеда за Христа.

Когато Сисиний го попитал, кого почита за Бог, свети Дионисий му възвестил словото на истината и изповядал великото име на Пресвета Троица - Отца и Сина, и Светия Дух.

Но воеводата, който се уподобил на глуха аспида и не желаел да слуша спасителната проповед, попитал и тримата - Дионисий, Рустик и Елевтерий: ще се подчинят ли на царя и ще принесат ли жертва на езическите богове. А те с едни уста отговорили:

- Ние сме християни и почитаме Единия Бог, Който е на небето, и Му се покланяме; а на царската заповед няма да се подчиним.

Тогава Сисиний заповядал да съблекат свети Дионисий и безмилостно да го бият с въжета. Светецът търпял всичко, като благодарял на Бога, задето го е удостоил да носи Неговите рани върху тялото си. По същия начин измъчвали Рустик и Елевтерий, но и те, укрепявани от примера на Дионисий и най-вече от Самия Бог, с търпението си прославяли Христа. Сисиний, съзнавайки, че по-скоро ще изнемогнат ръцете на палачите, отколкото да се свърши търпението на светиите, още същия ден заповядал да хвърлят мъчениците в тъмница. На сутринта слугите извели свети Дионисий от тъмницата и по заповед на мъчителя, го положили върху нажежено желязо. В това време светецът пеел псалома: “Твоето слово е твърде горещо, и Твоят раб го обикна.” После свалили светеца от желязото и го хвърлили на зверовете. Но той оставал невредим и от зверовете, защото Бог заграждал устата им. След това го хвърлили в силен огън, но той и там останал невредим; после отново бил затворен при Рустик и Елевтерий. В тъмницата при него идвали много от вярващите, и светецът служел Божествена литургия за тях и ги причастявал със светите Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Когато служел Божествена литургия, вярващите виждали над блажения Дионисий неизказана светлина: Царят на Славата се явявал с воинство ангели и доколкото било възможно за телесните очи на вярващите, те се взирали в Него. След известно време светите Дионисий, Рустик и Елевтерий били изведени от тъмницата и изправени пред военачалника, който отново ги увещавал да принесат жертва на идолите. Светиите не се покорявали, но изповядвали Христа, Истинния Бог. Тогава мъчителят гневно заповядал безпощадно да ги бият, след което ги осъдил на посичане с меч.

Когато водели светиите от града към планината, наречена Ареева, свети Дионисий се молел и казвал:

- Боже, Боже мой, Който си ме създал и си ме научил на Твоята вечна премъдрост, открил си ми Твоите тайнства, и навсякъде, където и да се намирах, си бил с мене. Благодаря Ти за всичко, което си устроил чрез мене за слава на Твоето пресвято име и за това, че си посетил моята изтощена от трудовете и стремяща се да Те съзерцава старост, като си ме призовал към Себе Си заедно с моите приятели. И така, моля Те: приеми мене и моите приятели, бъди милостив към тези, които Си придобил със Своята Кръв и Си причислил към Своите слуги, за да Ти служим, защото Твоя е силата и царството, заедно с Отца и Светия Дух во веки веков.

След това, като произнесъл: “Амин”, светецът преклонил светата си глава за пресвятото име на Иисуса Христа и бил посечен с тъпа секира. Заедно с него положили главите си за Христа и светите Елевтерий и Рустик.

След смъртта на Своя угодник Дионисий Бог показал преславно чудо. Тялото на светеца, бидейки обезглавено, по действие на Божията сила станало и като взело главата си в ръце, изминало с нея две поприща до мястото, където била построена църква от християните. Като предало главата си на една благочестива жена на име Катула, то паднало на земята. Много невярващи, като видели това чудо, повярвали в Христа. След като взела главата на светеца, Катула поискала да вземе и тялото. Тогава тя поканила в дома си стражите, радушно ги нагостила и ги обсипала с подаръци, и в това време заповядала на християните да вземат святото тяло на Дионисий. Християните го взели и го погребали на същото място, където била дадена главата на Катула.

Свети Дионисий пострадал през деветдесетата година от живота си, през деветдесет и шеста година след Рождество Христово. При гробницата му ставали много чудеса за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин."

Нали за октомври е темата? Аз съм за Търновска)))
Казват, че най-близкия светия до РД е наш покровител. Затова си я знам Света Петка.


П.П. То било по дни, аз по месеци, извинявай! Сърце юнашко не трае!

Църквата ни припомня житието на св. ап. Тома.

БПЦ почита св. Игнатий Старозагорски.

Църквата почита ап. Яков Алфеев.

Църквата ни припомня за св. ап., дякон Филип.

Православната Църква отбелязва паметта на св. Петка Търновска.

Църквата почита св. безсребреници Козма и Дамян.

На същият ден почитаме и св. пророк Осия.

На този ден си припомняме и житието на св. Андрей Критски:
"....Изминало много време, откакто престанали многочислените жестоки гонения против Христовата Църква, повдигнати от злочестиви царе и князе. След края им Божията Църква, като че насадена върху плодородна земя и напоена с честната кръв на Божиите раби, се разпространила по всички краища на земята. В Господния дом се възцарили мирът и единството на вярата, процъфтявало благочестието и в хората се утвърждавали добрите нрави, вярващите спазвали Господните заповеди и преуспявали във всички добродетели. Тогава дяволът завидял на това и започнал да отвръща вярващите от Христа. Но започнал да действа не явно, както преди, а тайно, с присъщото му лукавство. За тая цел той посял иконоборството сред самите християни. По дяволско внушение между тях се появили хора, които под предлог на ревност към Бога започнали да отричат почитането на светите икони. Дяволът внушил това на хората, та като отхвърлят иконата на Христа, да отхвърлят и Самия Него, защото всичко онова, което се изобразява на иконата, се отнася към Онзи, Чийто лик е изобразен на нея. И ето, ненавистникът на човешкото спасение дяволът внушил това на цар Константин - не равноапостолния цар, просветил света с Христовата вяра, а на неговия съименник, наречен още Копроним, защото първо осквернил с нечистота купела на своето кръщение, а после и Христовата Църква - със своята безбожна ерес. Безумният цар започнал да твърди, че на християните не подобава да се покланят на иконите и да ги почитат, защото това е езическо идолопоклонство. Той не разбирал, че ако предметът сам по себе си е вреден за душата, то и изображението му е също така вредно и не бива да се допуска. Ако пък предметът представлява нещо добро и е полезен за душата, то и изображението му е добро и душеполезно. Езическите богове са зло, те са душевредни, и затова почитането им е забранено. По същия начин и изображенията им са нещо зло и вредно и Божият закон забранява да ги почитаме. Свят е нашият Господ Бог Иисус Христос, свети са и рабите Му и ни донасят много душевна полза, както е казал Давид: “Колко честни са приятелите Ти, Боже.” Затова и изображенията на Господа и честните Му приятели, на които Той е казал: “Вие сте Ми приятели”, са свещени, душеполезни и ние трябва да ги почитаме и да знаем, че почестите, въздавани на иконите, преминават върху онзи, който е изобразен на тях. Беззаконният цар Копроним не разбрал това и разпратил по всички краища на държавата си заповед иконите да бъдат изхвърлени от домовете Господни и никой да не дръзва да ги държи в дома си. При това заплашвал с ужасни мъчения и смърт онези, които не искали да се подчинят на указа му. Тогава в Божията Църква настанали велика скръб, мъка и страдание[4]. Много от вярващите, уплашени от страшните заплахи на царя, бягали и се криели: градовете опустели, хората се рапръснали по пустините. Някои от онези, които останали, се подчинили на заповедта на царя и престанали да се покланят на иконите, а други твърдо отстоявали преданията на светите отци, без страх се съпротивлявали на иконоборците и заради това били подложени на различни мъчения.

Всички тъмници и дълбоки ями тогава били препълнени не с разбойници, крадци или злодеи, а с епископи, свещеници, монаси и други благочестиви хора.

По това време на остров Крит живеел един благочестив и богобоязнен човек на име Андрей. Той се отрекъл от света и неговата слава и презирал всички светски радости. Той поел кръста си и тръгнал по тесния път, който води към небето, и с примера си довеждал мнозина към същия богоугоден живот. Като научил, че заради новото еретическо, хулно и иконоборческо учение беззаконният цар Копроним държи мнозина в Цариград в окови, Андрей пламнал с ревност по вярата и любов към Христа и тръгнал към престолния град. Тук той без всякакъв страх, с голямо дръзновение открито поучавал народа да не се прелъстява от думите на царя и еретическото учение, а по-твърдите във вярата укрепявал и подбуждал към истинско изповедничество и търпение в мъченията.

Когато Андрей видял, че заради почитането на светите икони по заповед на царя иконоборците жестоко бият с жили едни, други горят с огън, на някои избождат очите или отрязват езиците, а на други - ръцете и нозете, той не могъл да понесе това. Веднага отишъл в църквата на свети мъченик Мамант, където по това време бил царят с множество свои сановници. Като си проправил път през събралата се тълпа, той смело застанал пред него и високо възкликнал:

- Царю, защо се наричаш християнин и слуга на Христа, а потъпкваш Христовите икони и причиняваш много злини на Неговите раби?

Андрей искал да продължи речта си, но царят заповядал да го хванат. Слугите веднага се хвърлили върху него, едни го хванали за главата, а други - за ръцете, повалили го на земята и започнали да го бият, да го влачат и тъпчат с крака. Царят желаел да покаже привидното си милосърдие и заповядал на слугите да спрат. Като излязъл от църквата, той призовал Андрей при себе си и заговорил:
- Откъде - попитал той - имаш тази смелост да дойдеш тук и да злословиш направо в лицето ми? Безумен ли си или имаш някаква умисъл? Или го правиш, за да се изтъкнеш пред мене?

Андрей отговорил:
- Не правя това от безумие, нито с умисъл или пък затова, че търся суетна слава от тебе, защото всичко, което имаш в света, презирам като сън и смятам за дим. Но чух за твоето зло учение, според което безчестиш светите икони и преследваш светата Божия Църква. Ревността за Божия дом ме яде и дойдох тук отдалече, за да те убедя или сам да умра заради моя Христос. Ако Той - моят Господ - е умрял заради мене, не трябва ли аз, създаденият по Негов образ, да умра заради изображението Му?

Царят казал на свети Андрей:
- Беснуване и безумство е да се въздава славата на нетленния Бог на дърво, бои и камък, като не се помни това, че Бог е заповядал на Моисея да не прави никакво подобие? Откъде идва това ваше безумие, че се противите на тази тъй очевидна истина и се обричате на гибел? Повярвай ми, че не заради истината, не заради Христа, а за твоята безсрамна дързост и съпротива ще те предам на мъчения.

Андрей не могъл да понесе тази хула и казал:
- Неразумни царю! Нима не заради Христа страда този, който страда за Неговите икони? Нима безчестието, което причиняваш на иконите, не преминава върху Онзи, Който е изобразен на тях? Защо царете наказват с жестока смърт онези, които безчестят и събарят техните изображения? Вие сте като прах - днес съществувате, а утре ще изчезнете, но желаете да бъдете почитани в изображенията си. Тогава колко по-голям е грехът да се посяга на Христовия Образ, защото безчестието, причинено на иконата на Христа, е безчестие спрямо Самия Него, Чийто лик е изобразен на иконата.

После свети Андрей поискал да обясни какви изображения Бог е заповядал чрез Моисей да имаме вместо богове, но царят не му позволил да продължи и казал:

- Ако царете се гневят заради своите изображения, още повече се гневят, когато злословят право в очите им.

И веднага заповядал да съблекат светия и да го бият без милост. Но той мъжествено претърпял всички мъчения и тогава царят започнал да го уговаря с ласкателство да се подчини на неговата злочестива заповед. А свети Андрей вдигнал очи към небето и казал:

- Пази Боже да се отрека от моя Христос в Неговата свята икона. За тебе, царю, е по-добре да се занимаваш с военните дела и да управляваш народа, отколкото да гониш Христа и да преследваш рабите Му.

Тогава царят заповядал отново да бият жестоко Андрей и земята се обагрила с кръвта му. Някои от присъстващите, за да угодят на царя, започнали да хвърлят камъни по светеца и разбили устата и съкрушили ребрата му. Накрая, след много мъчения, той бил хвърлен в тъмница, където останал известно време и утвърждавал в благочестието посещаващите го вярващи. После царят заповядал отново да изведат Андрей от тъмницата и да го мъчат, като подновявали предишните му рани. При тези мъчения тялото на мъченика се разпадало и раздробявало. Накрая вързали нозете му, влачели го по земята до мястото за наказание на престъпниците и там мъчителят заповядал свети Андрей да бъде умъртвен. Когато го влачели през търговския площад, един еретик, търговец на риба, научил защо страда мъченикът, по внушение на дявола грабнал нож и разсякъл крака му. С това той прекъснал многострадалния път на Андрей, защото мъченикът веднага умрял от причинената му болка.

Тялото на светеца било хвърлено в пропаст заедно с труповете на злодеи и лежало там повече от 12 седмици. По Божие повеление там започнали да идват хора от различни страни, обзети от нечисти духове. Те извадили от пропастта тялото на свети Андрей, положили го на свещено място и веднага, като достойно въздаяние за това, получили изцеление. По молитвите на светеца на неговия гроб мнозина получавали изцеления, защото свети Андрей има дръзновение пред Бога и се моли за всички нас, като заедно със светиите предстои пред Господния престол во веки. Амин."

Църквата почита св. ев. Лука:
".......
Свети евангелист Лука се родил в сирийския град Антиохия. Родителите му не принадлежали към еврейския род. За това свидетелства отчасти самото име Лука, съкратено от латинското име Лукан, и особено от едно място в посланието на апостол Павел към Колосяни, където свети Павел ясно го отделя “от обрязаните”, тоест от иудеите. В писанията си свети Лука ясно показва добро познаване на Моисеевия закон и иудейските обичаи, затова може да се смята, че преди обръщането си към Христа той е приел иудейската вяра. Освен това в родината си, прославена с науките и изкуствата, той обогатил ума си с различни научни сведения. От посланието на апостол Павел до Колосяни виждаме, че той изучавал лекарското изкуство, а преданието удостоверява, че бил и живописец. Несъмнено е също, че е получил добро образование, защото гръцкият език на писанията му е много по-чист и правилен, отколкото езикът на останалите новозаветни писатели.

Когато слухът за чудесата и учението на Господ Иисус Христос се разпространил от Галилея по цяла Сирия и околните места, тогава и Лука дошъл от Антиохия в Галилея, където Господ Иисус Христос започнал да сее семената на Своето спасително учение. Тези семена намерили добра почва в сърцето на Лука и принесли стократни плодове. Скоро той бил удостоен да бъде приет в лика на 70-те Христови апостоли и получил от Господа напътствени наставления и власт да върши чудеса, започнал да ходи “пред лицето” на Господа Иисуса, като проповядвал настъпването на Царството Божие и приготвял път за Христа Спасителя.

В последните дни от земния живот на Спасителя, когато с поражението на Пастира се разбягали и овците от стадото Му, свети Лука се намирал в Иерусалим, плачейки за своя Господ, Който приел доброволни страдания. Вероятно по време на разпятието Му, сред другите, които познавали Христа, се намирал и Лука и застанал “надалеч” със скръб гледал Разпнатия. Но скоро скръбта му се превърнала в радост, защото Възкръсналият Господ в самия ден на възкресението Си го утешил, като го удостоил с явление и беседа, за което особено подробно и живо съобщава самият Лука в своето Евангелие. Като скърбял за смъртта на своя учител и недоумявал по повод Неговото възкресение, за което му съобщили жените мироносици, Лука заедно с друг ученик на Господа - Клеопа, вървял от Иерусалим в Емаус и по пътя се удостоил да стане спътник на Онзи, Който е “пътят и истината и животът”. Учениците вървели и разговаряли, когато към тях се приближил Самият Иисус и тръгнал заедно с тях. Според думите на евангелист Марко, Господ им се явил “в друг образ”, а не във вида, в който те го познавали преди. Освен това по особеното Божие устроение “очите им се премрежиха”, така че те не могли да познаят явилия се Господ. Двамата помислили, че с тях върви някой от богомолците, които идвали за празника Пасха в Иерусалим.
- “Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?” - попитал ги Господ.

Клеопа отвърнал:
- “Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?”
- “Кое?” - попитал отново Иисус.
- “Което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля - продължили те, - но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.”

Тогава Господ им рекъл:
- О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?

И като започнал от Моисей, Господ им разяснил казаното от всички пророци за Него в Писанието.

Така беседвайки с Господа, учениците неусетно стигнали в Емаус, и тъй като беседата им била приятна, а техният Спътник очевидно възнамерявал да продължи пътя си, те започнали да го молят да остане с тях.

- Остани с нас, защото денят вече преваля - казвали Му те.

И той влязъл с тях в селото и останал с тях в една къща. Когато седнали на трапезата, Той взел хляба, благословил, преломил го и им подал. Щом Господ направил това, учениците му веднага Го познали. Вероятно, това действие Той и преди извършвал пред учениците си, а освен това те могли да го познаят по следите от гвоздеите на ръцете му, които преди не забелязали. Но Той станал невидим за тях и те си казали един другиму:

“- Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?”

Те пожелали да споделят радостта си с другите ученици на Господа и веднага станали и тръгнали към Иерусалим. Там намерили в една къща апостолите и другите ученици и веднага им съобщили, че Христос е възкръснал и че са Го видели и беседвали с него. Апостолите ги утешили, като казали, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. После Лука и Клеопа подробно разказали за всичко, което станало с тях по пътя и за това, как познали Господа Иисуса Христа, когато преломил хляба. По време на разговора внезапно сред апостолите се явил Самият възкръснал Господ, поздравил ги и успокоил смутените им сърца. За да се уверят онези, които мислели, че виждат пред себе си духа на своя умрял Учител, Той показал раните на ръцете и нозете Си и вкусил храна. Евангелист Лука отново се удостоил да чуе от Господа разяснение на всичко, казано за Него в Свещеното Писание на Стария Завет и получил дар да разбира Писанията.

След възнесението Господне свети Лука пребивавал известно време заедно с другите апостоли в Иерусалим, а после, според преданието, се завърнал в родината си Антиохия, където вече имало много християни. По пътя той проповядвал в Севастия[ където се намирали нетленните мощи на свети Иоан Предтеча. Когато си тръгвал оттам, свети Лука поискал да вземе със себе си мощите и да ги отнесе в родината си, но местните християни, които усърдно почитали Господния Кръстител, не му позволили да направи това. Тогава свети Лука взел дясната му ръка, под която някога преклонил глава Самият Христос, приемайки кръщение от Иоана. С това безценно съкровище той се завърнал в родината си, за голяма радост на антиохийските християни. Той напуснал родния си град чак тогава, когато станал спътник и съратник на свети апостол Павел, който, според преданието на някои древни писатели, дори му се падал роднина. Това, впрочем, станало вече по време на второто апостолско пътешествие на свети Павел. Заедно с апостола свети Лука тръгнал да проповядва в Гърция и бил оставен от него да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи, и в течение на няколко години се трудил за разпространяването на християнството в Македония.

Когато апостол Павел, в края на своето трето апостолско пътешествие, отново посетил Филипи, по негово поръчение и по избора на всички вярващи Лука отишъл в Коринт, за да събере милостиня за бедните християни от Палестина. След като събрали милостиня, свети Лука и апостол Павел се отправили в Палестина, като посещавали по пътя си църквите от архипелага, по бреговете на Мала Азия, във Финикия и Иудея. Когато апостол Павел бил взет под стража в палестинския град Кесария, свети Лука останал с него. Той не го оставил и тогава, когато апостолът бил пратен в Рим, на съд при кесаря. Заедно с него понасял всички трудности на пътешествието по море, като се излагал се на опасност дори да изгуби живота си.

Когато пристигнали в Рим, свети Лука също бил заедно с апостол Павел и Марк, Аристарх и други спътници на апостола и проповядвал Христа в тази столица на древния свят. В Рим свети Лука написал своето Евангелие и книгата Деяния на светите апостоли. В Евангелието той изобразил земния живот на нашия Господ Иисус Христос не само въз основа на това, което сам видял и чул, но и като вземал предвид всичко, което са предали “ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото”. Свети апостол Павел го ръководел в това дело и после одобрил написаното от него Евангелие. Също така и книгата Деяния на светите апостоли била написана, според църковното предание, по повеление на апостол Павел.

След две години, прекарани в римска тъмница, апостол Павел получил свободата си и оставил Рим. Той посетил някои от църквите, които основал преди. Свети Лука го съпътствал и в това пътуване. Скоро император Нерон започнал в Рим жестоко гонение против християните. По това време апостол Павел за втори път посетил Рим, за да ободри и подкрепи преследваната Църква със словото и примера си, и ако бъде угодно на Бога, да сподели с вярващите мъченическия венец. Свети Лука и сега не изменил на своя учител, и само той от всички съратници на апостола бил с него в това толкова тежко време, когато апостолът се сравнявал с жертва, обречена на заколение.

- “Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи - писал апостолът на своя ученик Тимотей. - Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене.”

Много вероятно е свети Лука да е бил свидетел и на мъченическата кончина на апостол Павел в Рим. Както повествува църковното предание, след смъртта на апостола той благовестял Христа в Италия, Далмация, Галия и особено в Македония, където и преди се трудил няколко години, а също и в съседна Ахаия.

Вече в преклонни старини, апостол Лука предприел пътешествие в далечния Египет и тук понесъл много трудове и огорчения заради славата на светото Иисусово име. Той дошъл в Египет, като пред това преминал цяла Ливия и в Тиваида, и обърнал мнозина към Христа. В Александрия той ръкоположил за епископ Авилий, на мястото на Аниан, ръкоположен от евангелист Марко, който служил 22 години. Като се завърнал в Гърция, той отново устроил тук, в областта Беотия, църкви, ръкополагал свещеници и дякони, изцелявал болните телесно и душевно. Подобно на своя приятел и ръководител апостол Павел и свети Лука се подвизавал с добрия подвиг, пътя свършил и вярата опазил. Той починал на 84-годишна възраст в Ахаия с мъченическа смърт, повесен, поради липсата на кръст, на едно маслинено дърво. Честното му тяло било погребано в Тива, главния град на Беотия. Светите му мощи, подаващи много изцеления, се пазели там до втората половина на четвърти век, а после били пренесени в столицата на Източната империя Константинопол.

За местонахождението на мощите на светия апостол Лука станало известно през четвърти век по изцеленията, които се извършвали тук. Особено много изцеления имало за страдащите от болести на очите. Синът на равноапостолния Константин Велики, император Констанций, научил от един ахайски епископ, че тялото на свети Лука почива в Тива, пратил управителя на Египет Артемий да пренесе мощите на свети Лука в столицата и той с голяма тържественост изпълнил това.

По време на пренасянето на светите мощи от морския бряг в храма станало чудо. Един човек, на име Анатолий, евнух, прислужник на царя, бил болен от неизлечима болест. Той похарчил много пари за лекари, но не могъл да получи изцеление, и сега с вяра в чудодейната сила на честните мощи на апостол Лука, започнал да моли светия за изцеление. При това той се приближил до честния ковчег на светеца и помагал да го носят, доколкото имал сили. И едва изминал няколко крачки, болестта го оставила. После той с радост носел ковчега до храма на светите апостоли, където мощите на свети Лука били положени под престола, заедно с мощите на светите апостоли Андрей и Тимотей. Тук светите мощи подавали много чудеса и с особена любов били почитани от православните християни.

Древните църковни писатели съобщават, че удовлетворявайки благочестивото желание на първите християни, свети Лука пръв изписал с бои образа на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, а после създал и други две икони на Пресветата Божия Майка и Й ги донесъл да ги види. Тя разгледала иконите и казала:

- Благодатта на Родилия се от Мене и Моята милост да бъдат с тези икони.

Свети Лука изобразил на дърво и светите първовърховни апостоли Петър и Павел и с това положил началото на добро и достославно дело - изобразяването на светите икони за слава на Бога, на света Богородица и на всички Светии, за украшение на светите църкви и за спасение на вярващите, които благочестиво ги почитат. Амин."

БПЦ ни припомня житието на св. Злата Мъгленска.

БПЦ ни припомня за св. Йоан Рилски Чудотворец.