|
|
|
Тема
|
 Литературна
|
|
| Автор |
MilaO6 () |
| Публикувано | 30.09.25 12:32 |
|
|
Какви асоциации предизвиква у вас споменаването на заглавието "Как се каляваше стоманата"?
На мен ми навява негативни асоциации и някаква тежест в главата
Имам смътни спомени, че много ни я набиваха в главата тая книга, ама аз така и не я прочетох. Но името на главния герой Павел Корчагин някакси ми е било начукано, та него си го спомням. Както и името на автора на книгата Николай Островски, щото и той беше повтарян до втръсване.
Само че, този Островски (Николай Алексеевич) - украинец от Шепетовка, Хмелницка област, няма нищо общо с Островски (Александър Николаевич), руснак от Москва, руски драматург от 19-ти век, с доста известни пиеси, най-известната на български е "Без зестра" или "Беззестреница"("Бесприданница", по която е наравен оня хубав филм с страхотните романси "Жесток романс" на Никита Михалков, тоя върл путинист, макар и с благородническо потекло, но пък и брат на руско-американския режисьор Андрей Кончаловски ("Влакът-беглец"). Въобще, всичко - произход, убеждения, обрати е омешано като свински черва), като всичко руско-украинско и прочее.
Та, попадам днес на една статия на Издателство "Распер", електронно издателство, което понякога работи съвместно и с други сериозни издателства като "Изток-Запад", "Хермес", "Сиела" и пр. за книгата на комунягата Н. Островски, която направо ме събори! Не съм го очаквала, не можах да повярвам, макар че, защо пък не. То напоследък и без туй излизат непрекъснато някакви контра-факти на всичко, което сме знаели, мисли, чели някога. Направих обаче проверка и сверка. Фактологията е вярна и се засича от няколко различни източника. Единствено не се потвърдиха точните цифри на тиражите и изданията, но е вярно, че била една от най-издаваните и преиздавани книги и четени книги.
Ето я и статията:
"121 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИЙ, АВТОРА НА РОМАНА "КАК СЕ КАЛЯВАШЕ СТОМАНАТА"
НИКОЛАЙ ОСТРОВСКИ – ПИСАТЕЛ НОМЕР ЕДНО. В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ – ОТДАВНА, В КИТАЙ – ДНЕС
"Преди 121 години, на 29 септември 1904 г., в село Вилия, Волинска губерния, в семейството на чиновник по акциз и втората му жена – дъщеря на чех преселник, се ражда Николай Островски.
Днес много хора твърдят, че това име не им говори нищо.
Литературният критик Лев Анински дава изчерпващо обяснение на този факт още преди 15 години: „Бяха необходими десет години, за да се изтрие Николай Островски от училищните програми и да се пренапишат статиите за него в енциклопедиите - че „култът към Корчагин бил внедрен принудително и рухнал по времето на залеза на тоталитаризма, също толкова бързо, както и много други символи на тоталитарната епоха.“.
Въпреки това руският съветски писател Николай Островски с романа си „Как се каляваше стоманата“ и досега остава един от най-тиражираните писатели на планетата. Той отстъпва само на британеца Джон Р. Толкин с неговата трилогия „Властелинът на пръстените“. Двамата естествено са след Библията, която има тираж 6 милиарда, и цитатника на Мао Цзедун – с 900 милиона тираж; но като художествена литература все пак на първо място е англичанинът с почти 100 милиона общ тираж.
Островски има 773 издания на 75 езика в Съветския съюз, с общ тираж 56 милиона.
В Китай книгата на Островски е с общ тираж 15 милиона и там тя се смята за бестселър; по нея преди много години, режисьорът Хан Гин, продуцентът Шао Хуа и актьори от киностудията „Довженко“ заснеха нелош сериал, който беше определен за най-добрия проект в Китай през 1999 г.
През 2015 г. Международното радио в Китай провело анкета – кой от руските писатели е най-популярен сред китайската младеж. Топ-3 изглежда така: на трето място – Лев Толстой, на второ място – Антон П. Чехов, на първо място – Николай Островски.
Интересен факт е, че романът „Как се каляваше стоманата“ два пъти е отхвърлян от издателствата, с мотива, че книгата е написана хубаво, само че авторът е неизвестен. Накрая когато романът все пак видял бял свят, го обявили за антисъветски: в Харков например се опитали да изземат книгата от книжарниците и библиотеките с мотива, че „възстановителният период на младата Съветска република е показан в най-черни краски, а Павел Корчагин с неговите колебания повече прилича на антигерой, отколкото на истински комсомолец…“.
Очеркът на Михаил Колцов „Мъжество“, посветен на Николай Островски, излязъл през 1935 г. във вестник „Правда“, отчасти поправя ситуацията: повече никой не смеел да критикува автора, одобрен от партийното издание в страната и започва истинският бум. На опашките в библиотеките се редели стотици желаещи да прочетат „Как се каляваше стоманата“.
В Съветския съюз действително някои произведения са налагани насилствено, като „Малката земя“ на Леонид Брежнев. С нея залели всички библиотеки и книжарници.
„Как се каляваше стоманата“ навремето е най-ценната и желана книга в Съветския съюз."
| |
|
|
|
не я свързвам със сюжет.
или не съм я чела или не съм я запомнила.
като запита веднага си спомням сюжета на "Повест за истинския човек" и другата дали се казваше Четвъртата височина...главната героиня се казваше Гуля...
от този тип тези ми изникнаха като запомнени сюжети.
за асоциации-ами задължителната литература!
нищо задължително не е толкова приятно. нищо че после се оказа, че част са си стрували.
скоро познат живеещ в Русия разказваше, че доста библиотеки там работят денонощно-или поне, ако ти потрябва има. подобно на денонощните магазини. и не е да нямало посещаемост.
сериозно си дотират образованието и културата, наред с всичките им кривини.
това малко извън темата. или носталгия по времето, когато тук книгата беше на почит от всички...
старост-нерадост!
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Всъщност, имаше и филм "Как се каляваше стоманата". Него съм го гледала и явно от там са ми останали някакви смътни спомени...
За прословутото "руско четене на литература" по опашки, метро, градинки и прочее легенди се разправяха. Руснаците като дойдеха тук на курорт, имаха специални турове по нашите руски книжарници за книги, които при тях аламинут се изчерпваха...
Но ми е трудно да повярвам, че китайците в днешно време няма какво друго да четат, че се прехласват по руската "стомана" отпреди век.
| |
|
|
|
„Как се каляваше стоманата“ е автобиографичен роман на Николай Островски. Напомня ми Млада гвардия, на Фадеев...
не като сюжет, а като задължително четиво.
Четях ги, къде ще ходя?
Аз бях стриктна, четех всички задължителни произведения. Друг е въпросът, че не разбирах много от тях. Писала съм и друг път, трябваше да стана на 30 и кусур, за да препрочета Мъртви души, Петербург, Война и мира, Лолита, Антихрист, децата на Хемус, 100 години самота.... много са, СИЛНИ СА!
Имаш интересни теми, рядко, но се случва. Ако се усетиш, че понякога си досадна с дългите си писания и пишеш в литературни клубове, вероятно ще имаш повече разбиране. Нооо, може там да си последна дупка на кавала и затова тук се изживяваш като литературен колос.
Лиренция да повика дъщеря си!
| |
|
Тема
|
 Re: Литературна
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
vozac (Driver) |
| Публикувано | 30.09.25 13:50 |
|
|
Чел съм книгата, същата тяжест и мъка ме налягаха. За щастие още преди 1989г. се запознах с истински хора от СССР, разбрах, че има минимум два свята, този на телевизия, книги, което си е пропаганда и друг - реален. И престанах да чета книгите им, отпреди 1989г. После почетох за Гулаг, чистки, голодомор и всичко се повтаря. Последно, занимавах се да чета и изгледам за Беломорканал. Разкулачени от Украйна, от топлите части на СССР, принудително са закарани да работят там, където в началото на Август започва да вали сняг. Канал, без съществено логистично предимство. Сравнение с Панамския канал е безмислено.
Заслужава си да се четата архиви, но трябва да е ясно, че СССР архивите се прочистени, унищожени, фалшифицирани и реални факти едва ли могат да се намерят.
Издадени бройки на който и да е, няма значение, това е пропаганда, на бай тошо колко тираж имаше на събраните му съчинениея? Или Малая земля, на Леонид Брежнев, като стана ясно, че не е помирисвал Малая Земля и полуостров Чушка.
За пропаганда или за подмазване, китайци да четат за СССР/Русия, след Урал ще са бъдещите господари, докато на разберат, че има радиация навсякъде.
Интересно е да се чете друга литература, нищо незнаеща читателка беше очарована от Бохумил Храбал
| |
|
|
|
Тва беше любопитно с големия интерес към тази книга.
Другото, хайде не любопитно, но симпатично е тежкото чувство с което я помниш, защото ако трябва да изстискам някакъв спомен, моят също би бил неприятен.
Книгата беше сред Световна класика, в дясно от средата на библиотеката ни, най-горе, до тавана. Тъмна подвързия.
Един от досадните ми спомени свързан с моето прекомерно четене като дете беше свързан с някоя от тези книги които съм прочел, но нищичко не ми е останало като спомен- Как се каляваше стоманата или Клошмерл, или пък Семейство Тибо... има и други сигурно. Аз наистина прекалявах с книгите до степен да си разваля успеха и не бях много голям, когато открих че "класика" означава "интересно". Затова ги подкарах. Световна класика бяха благодарна работа, защото нали книгите са с подвързия и когато ги взема от библиотеката няма начин да си проличи - взимам книгата- подвързията остава. Освен това са нависоко и вероятността някой да забележи че липсва и това да предизвика съмнения и въпроси е малка. Така че някоя от тези книги е била, когато майка ми, за да ми покаже че аз всъщност си губя времето с книгите, защото ги карам на конвейр и нищо не ми остава от тпх в ума, взе да ме пита - като си я прочел тази книга за какво се разказва?
Идеше ми да експлоадирам от яд. Чел съм Как се каляваше стоманата, но да ме убиеш не мога да кажа за какво се разказва. Така че беше права майка ми, то и затова ме беше толкова яд, де.
Родители. Нищо не разбират от четене.
Колкото повече мисля, толкова по-сигурен съм, че точно с Как се каляваше стоманата е случката. Намери я сред учебниците. Сега да ме питаш- учебниците сигурно са били по-интересни, ама айде де.
Така се редят четворките...
Верно си бях развалил успеха- това допълва тягостното чувство от тази книга.
Тотал щета.
| |
|
|
|
Така се редят четворките...
Верно си бях развалил успеха- това допълва тягостното чувство от тази книга.
Цялата истина!
За дъщеря ми исках да играе(тротоарната наука е социалното, когнитивно училище), да хареса книгата, да понаучи в училище 2 езика. Получи се. И сега си ходи с един киндъл. Образование са книгите.
Сякаш беше вчера...
Гледам в библиотеката една жълта, тъничка. Лейди пее блус.
В трети клас съм била.
-Рано ти е още! казва майка ми.
Е, на другия ден я прочетох. За живота на Били Холидей-автобиографична.
Научих за хероиновата и зависимост. За живота и. Афро-момичетата се развивали по-бързо. Подробно беше описано ставането и на жена на 4 години. Два пъти в месеца им се случвало после, за разлика от европейките. Първото и изнасилване в гетото-на 9 мисля.
После чух как пее. Не я бях слушала.
Някоя година по-късно знаех какво ще ми се случи физиологично. Преди да гледам "Синьо лято", където беше разказано доста по-цивилизовано.
Но да! Не беше за мен тогава
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!Редактирано от Baldrian на 30.09.25 14:49.
| |
|
|
|
Там е работата, че пет минути се мъчих и почти нищо не помня от сюжета. Романът ми беше интересен за четене, обаче сега освен либовната драма на Корчагин с аристократката Тоня и че в крайна сметка той се отказа от нея в името на революцията, всичко останало ми е пълна мъгла. И филм имаше по романа, но и от него нищичко не помня - само красивата актриса, която играеше Тоня.
Срам!! Ама съм била сигурно в 5-6 клас и разните му там класови и революционни сюжетни линии са ми влизали през едното ухо и излизали през другото.
Но, което си е вярно, романът беше написан добре, щом съм го изгълтала доброволно и на един дъх.
| |
|
Тема
|
Re: Литературна
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
ad miral (андорския флот) |
| Публикувано | 01.10.25 00:40 |
|
|
"Как се каляваше стоманата" беше в списъка на книгите, които трябваше да прочетем през лятната ваканция, но не си спомням да сме го минавали в час. Трябва да съм бил в 5-ти клас.
Романът наистина е написан хубаво. Като ученик го прочетох доста бързо. М. Горки ме измъчи доста повече.
Идеологическите му послания тогава не ме дразнеха, а и не бяха толкова натрапчиви като в някои други книги от същото време. Тогава училищните библиотеки бяха пълни с подобни политически издържани романи, които и аз, и съучениците приемахме почти като приключенски (пример: "Овчарчето Калитико", на М. Марчевски май беше)
Едва по-късно в 7-ми клас почнахме да си разменяме книжки на съвременни западни автори и да се снобееме с прочетеното си.
Имаше, спомням си, три романа, които бяха задължителни, ако държиш да си ин:
"Били Лъжеца"
"Спасителят в ръжта"
"Златният храм"
Ако не ги беше чел, в компанията на четящите ти беше аут.
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
| |
|
Тема
|
Re: Литературна
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
741 () |
| Публикувано | 01.10.25 08:18 |
|
|
Май първо съм гледал филма и след това книгата, но може и да бъркам. Почти бяло петно ми е, с отделни откъслечни спомени за една две сцени, нищо като свързан сюжет. Даже името на героя ми беше излязло от паметта, та като стигнах до него в твоя пост, тогава се сетих.
Помня обаче, че ми беше интересна и я четох с кеф, което не може да се каже за повечето от задължителните, дето или ги зарязвах недочетени, или ги четях през десет страници по една.
| |
|
| 
|
|
