Благодарите ли за подаръци?

Абе Алисо, ти като подаряваш нещо, чак толкова ли се мислиш за важна, че държиш да манифестираш какво си купила?!

Зависи. Ако съм поканена в някакъв голям калабалък - емнайста роднина на сватба с 200-500 гости, юбилей на шефче или друга важна личност и събитие, където не е прието да се ходи с празни ръце, а протоколното даване и приемане на подаръци минава на конвейер - честито-благодаря и се трупат в ъгъла, без да ги погледнат, и през ум няма да ми мине да се обяснявам какво съм купила. Отбила съм номера за протокола - толкоз.
Обаче!!! После и през ум няма да ми мине да очаквам специални обаждания с допълнителни благодарности, коментари за кот съм купила, камо ли да се тръшкам публично, че не съм ги получила.
И то, с въпрос: ама вие правите ли така?

Да, не казвам какъв е подаръкът. Хората не поглеждат. Здравей, честит рожден ден, да си жива и здрава, целувки-милувки, заповядай.

Ми значи "хората" са от в гореописаните ситуации и изобщо не им е важно да ти поглеждат подаръците - нито в момента, нито отпосле.
Чужди хора. Некъв протоколен подарък от куртоазия им се бутва в ръцете или се оставя на отделна маса да не си изморят ръцете, щото така е прието. Ако са от аристокрацията, после ще напишат и изпратят 50-100, колкото се налага, благодарствени писъмца от сорта "благодаря ВИ за красивата ваза/шал/ килимче и че бяхте така любезна да уважите моя празник". Ако не са с аристократично възпитание - няма.

Ти очеизвадно си засегната, че поне 2 пъти не са ти оказали специалното допълнително внимание, което си очаквала заради подаръка си. Значи, го правиш, за да получиш специално отношение. Ами не си го получила. Или си се натегнала на неблагодарни простаци, или са хем простаци, хем не ти е минал номерът - подарък заради специално внимание.

Щом питаш "вие благодарите ли отделно?",
ти отговорих - не, не ми се налага да благодаря допълнително и отделно. правя го на момента. А ако някой очаква нещо повече, не се чувствам задължена или виновна, че не съм му покрила очакванията. От своя страна, аз нямам такива на всяка цена, когато подарявам нещо. Пък, ако иде реч за близки ми хора, хич не кърша пръсти в догадки и запитвания на околните кой как постъпвал - направо си ги питам близките хора: "абе, видя ли моя подарък, какво ще кажеш, доволен ли си или ще ме замерваш с него, кат се видим?"

Отделно - ти защо си поглеждаш подаръците?

Защото актът на поднасяне и приемане на подарък за мен е ритуал.
И то, ритуал с праисторически корени. Не е важно скъп или евтин е самият подарък, нужен-ненужен, харесван-нехаресван - той е нещо ценно за поне една от страните, дори не сам по себе си като вещ, а като жест: поднасям ти дар в знак на добри намерения. И част от ритуала е този дар да бъде показан, видян, оценен на момента и приет/ или отхвърлен, ако е неприемлив/. Така смисълът на ритуала "поднасям ти дар", "приемам дара ти" е изпълнен.

Но от това, че аз го правя, не следва, че всички други са ми длъжни.

"Понеже ми е уморено и мисля за други неща, не мога да напиша още пет-шест постинга. Утре, и то само ако не сте ми намерили осемнайсет страшни дефекта да ме насърдите (ахой, Пътник!). Било нещо лошо. Казват."

Измисляш си?
Никой тук не ти е търсил и инамирал у теб дефекти,и никой не те е насърдил.

Ти самата си го правиш.
Имаш уваженията ми, а ти щом искаш не ги отваряй!!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Да, изчакай. Това е най-разумното

Не вярвам да е "изгубен" обаче...това 98%.
Оставям 2% за възможно похищение, цапцарап-лява ръка, десен джоб на някое подаръче в тарапаната от някой недобросъвестен гост. Има и такива случаи, особено по сватби.

Ти си знаеш колко души сте били, къде е била купчината с подаръци и дали въобще е възможно това.

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Да използвам, че ме мъчи един въпрос.

Колко е нормално да струва подарък за сватба? Зависи от финансовия статут на подаряващия, на младоженците, или техните родители?
Примерно, хиляда лв малко ли са, много ли? В плик или стока?

По темата, добре е да се благодари. Зачиташ отсрещния ангажимент и правиш хората по-щастливи.

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.

Етикетът за това е ясен и установен.
В повечето случаи с подаряването следва отваряне и благодарности според темперамента и ситуацията. Когато подаръците и подаряващите са многобройни и накуп, като на сватба или големи събития, тогава разбира се, се отварят по-късно, но отново се разбира, че задължително следва обаждане или съобщение за благодарност. Намирам го за напълно задължително. Ако съм дал, например плик с голяма сума и съм го пуснал в някаква си кутия, от ясно по-ясно е, че през ума ми минава мисълта, че това може да изчезне в продължителната суматоха на събитието.
Всъщност няма нужда от обяснение, това ни е набито от детството - за подаръци се реагира. Едва ли ще получиш различно мнение.
Вуйчо ми беше истинско удоволствие в това отношение - да му дава човек подарък беше радост за всички наоколо. Така се радваше на всичко и беше толкова искрен, че му става приятно от показаното уважение, че хората очакваха реакцията му с нетърпение.
Пред очите ми е...

Има и един трети случай - многобройни подаръци, но малки, символични - на редовни, ежегодни например събития. Има такова при мен. Навремето за да предотвратя неудобството от опашката измислях някакъв начин да ми дадат подаръците накуп, но има очевидно неудобство защото после при благодарностите трябва да уцеля кое от кого е. Пак става с много кудош и смях, но си е излишно, поне за мен. Етикетът е етикет, защото е най-удобното нещо.
Получаване, отваряне, благодарност. Това е.

В “Където пеят раците” на Дилия Оуенс, главната героиня израстна сама от момиченце из разни тресавища и в някакъв момент беше описана като “тя беше лишена от удоволствието да подарява”. Много топло усещане.

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.

Ами зависи, да. Със сигурност зависи от възрастта и от възможностите.
Намирам хиляда лева за ок, ако подаряващият е заможен човек на нашата възраст.
Какво е състоянието на младоженците и родителите им ми се струва по-малко важо.

П. П. Има и парвенюшки събития, но първо - не обсъждаме това, нали? И второ - ако ситуацията е такава, тогава априори няма верен ход.

Каквото и да даде човек, ще бъде прието с осъждане.

Вярвам, че на всички ни се е случвало...

П. П. П. Добра тема за смях и споделяне би станала

Благодаря ти.

Единачката и тя смята, че са много, но пък това е начало на нов живот, с всичките му стремежи, мечти и прочие, искам да им е хубаво и не ми пречи да се стисна за един месец - те са важни, не ние. Родителите са много заможни хора, очаквам да съм един от най-стиснатите гости :)

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.

Каквото и да даде човек, ще бъде прието с осъждане.

Интересно е, че го казваш, защото снощи си говорихме с единачката за такива неща. Значи, ние се женихме в много тежките години и хората масово нямаха пари. В ония години рядко се даваха пари в плик, обикновено бяха уреди и покъщнина. И понеже годината беше толкова тежка, че едва успяхме да направим скромна сватба, подаръците не бяха нищо особено, а имаше и роднини без подаръци. Обаче досега си ползваме едни тенджери от тогава и дума не искам да чувам да ги сменяме.
Това помня аз и се сещам с готино чувство и разбираемо оправдавам лишенията от беднотията. А единачката ми вика “е, да де, ама ХХХ не ни дадоха подаръци”.
Това жените, братле, не са като хората, да знаеш.

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.