За втори път ми се случва да мисля, че някой ми е загубил подаръка. Дотолкова не си представям да не се каже съвсем нищо. И в двата случая не сме били в домашна обстановка, човекът е видял какво съм подарила когато вече не сме били заедно. Но сме се виждали след това и нито дума. Вие намирате ли за нужно да казвате нещо или не?

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Да, благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато получи подаръка, човекът благодари, нали?

Знаеш ли.. доста трудно ми беше да свикна с фактът, че тук подаръка се отваря веднага пред човека, който го подарява.
Може да сме 10 човека на празника - на всеки един подаръка се отваря на място, преглежда се и се оценява с благодарности от получателя ..
Дълго време се чудех защо е така.. и ако не беше темата ти сигурно нямаше и да си отговоря, все си го числях към “особеностите на нацията”.. но, ето, че да..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вие намирате ли за нужно да казвате нещо или не?"
На кого да кажем?


Аз не пропускам да изказвам благодарност от сърце.
Примерно, всяка вечер преди лягане, не спирам да изкаазвам благодарност,че имам бели завивки и възглавница, и че не сппя в бомбо убежище като майка прегърнала двете си деца?!

А ти ако говориш за парцалки, и това го правя!?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Не помня някога да съм получавал "благодаря" за подарък, без значение от стойността и дали е красиво. Веднъж даже подарих едно много хубаво златно колие... Май свърши на боклука. И те така, вече не подарявам нищо и на никого, дгд и вгз. Едно пликче с парички за детето на братчедката да си купи нещо 2 пъти годишно, за коледа и за рд, и толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За обидените от неблагодарност, и всичко друго :

„Аз съм един толкова важен пуяк, че не мога да позволя някой да постъпва според своята природа, ако тя не ми харесва. Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой е казал или направил нещо не както аз съм очаквал – аз ще го накажа с обидата си. О, нека види колко е важно това – моята обида! Нека да я получи като наказание за своята „простъпка". Та нали съм един много много важен пуяк!

Аз не ценя своя живот. Толкова много недооценявам живота, че изобщо не ми е жал да изхабя безценното му време за обида. Ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута шеговитост, защото смятам, че е по-добре да използвам тази минута за обида. И ми е все едно, че тези минути стават все повече и се превръщат в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да опропастя своите години и да ги прекарам в обида – та нали не ценя своя живот.

Аз съм много уязвим. Толкова съм уязвим, че съм принуден да пазя своята територия и да отговарям с обида на всеки, който ме е настъпил. Ще закача на челото си бележка „Внимание! Зло куче" и нека само някой се опита да не я забележи. Ще заградя своята уязвимост с високи стени и изобщо не ми пука, че през тях не се вижда какво се случва навън. Нали моята уязвимост ще бъде в безопасност!

С удоволствие правя от мухата слон. Ще взема тази полуумряла муха на чуждата грешка и ще отреагирам с обида. В дневника си ще напиша не колко е прекрасен светът, а колко подло са постъпили с мен. Няма да разкажа на приятелите си колко ги обичам, а цялата вечер ще посветя на това, колко дълбоко са ме обидили. Ще ми се наложи да влея в мухата толкова много чужди и свои сили, за да се превърне тя в слон. Мухата много лесно можеш да я разгониш или дори да не я забележиш, но да не видиш слона е трудно. Ето защо предпочитам да правя от мухата слон.

Аз съм нищ. Толкова беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие, за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост – за да не се вкопча, капка любов – за да приема. Аз просто нямам тези капки, та нали съм силно ограничен и много беден“.


Това лекувало обидените от неблагодарност...така прочетох!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Знаеш ли.. доста трудно ми беше да свикна с фактът, че тук подаръка се отваря веднага пред човека, който го подарява.
Може да сме 10 човека на празника - на всеки един подаръка се отваря на място, преглежда се и се оценява с благодарности от получателя ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук в общия случай когато се празнува навън, подаръците се приемат и събират, но не се отварят. Аз обичам да си поглеждам нещата, много обичам подаръци. Ако е здраво опаковано или държат да е изненада, моментално ще се обадя когато си го отворя. Не помня някой друг да си е отварял подаръците на място в ресторант, обичайно е да не се отварят. А обичаят при вас както разбираш, си е направо за мен.

Не съм си кръстила хубаво темата, то кой ще каже не. Надявах се от двете изречения да става ясно, че се чудя на липсата на реакция, не е като да чакам възхити и благодарности, ти си ме разбрала. Ако не ми беше хрумнало, че в купчината пакетът може да е забравен или даже откраднат, нямаше да се чудя дали да питам или да не питам. Не го е харесала, не го е оценила, не смята за нужно да ми казва нищо, ами добре. Ще ми е криво за известно време и следващия път няма да се старая. Сега ми е тъпо да не знам зарадвала ли съм я, уцелила ли съм, нищо. *Тук малка редакция, че пак може да съм неясна. За две мои приятелки става дума, отдавна сме близки и си ги обичам, за първата що-годе имам обяснение, за втория случай се чудя повече. От средно чужд човек не бих очаквала да звъни, да ми пише и въобще специално да отбелязва. Но като е някой близък, започваш да се чудиш.

А иначе за последното ми подарено нещо си казах директно, че ще го нося вкъщи, защото няма начин да изляза в оранжево. На приятелка може и така. Посмяхме се и какво. Всеки има неща, които не носи. Както и да е. Аз като не мога никога да пропусна да отбележа, че съм си видяла подаръка и ми е приятно, все ще се изненадвам когато някой не прави така.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Редактирано от Bezsynna на 04.09.25 01:24.