Съседите над мен бяха доста възрастни. Той навърши 100, тя разбирам е починала скоро на 95 или нещо подобно.
Старост-нерадост. Човекът е жилка, определено здрав физически. Разбира се ако си забрави ключа и започне да си рита вратата. Жена му не чуваше.
Но по цяла нощ той я вика. Силно! И преди и сега, докато явно някаква жена срещу заплащане се грижи за него.
Вече години продължава.
Кога забравят чешма и ми наводнят тавана. Кога скоча посреднощ като ужилена-първо от уплах, после с чуденка мога ли да помогна в началото.
Имат 3 дъщери. Заможни. Може би доста внуци.
Вероятно и това е домът им, в който им е сигурно и спокойно.Вече само на него.
До момента дума не съм казала.
Вчера вечерях с приятел баварец(от толерантните), щото немците много обичат доноси и оплаквания. Така са си изградили реда.
Ако бях на твое място казва, досега да съм говорил с дъщерите и после оплакване в община или социални грижи...Някаква институция.
Сетих се как далечен познат ни разказваше за Италия. Музикант е там. И на някакъв РД предупредил във входа, че ще има гости. Поканил и съседите си от съседния апартамент. Те си тръгнали към 11 и хоп на вратата в 12 полиция. Същите съседи, които не можели да спят от шума на останалите гости се оплакали.
И за Дарксайд се сетих(де изчезна този човек), с който имах спор в друг клуб, дали при шум от комшии се вика полиция. Помня, че тогава го посъветвах да си купи тапи за уши...Дарк, разбирам те сега!
А, кажете ми клубари какво е редно?
Всичкото разбиране на света за ситуацията имам от години. Слава Богу имам и здрав сън и някак спя. Но току взема, че скоча при някой вик.
Какво се прави в такива случаи?

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Редактирано от Baldrian на 20.08.25 01:17.

Редното в различни държави е различно . На едно място хората си спазват законите, нарушителите си плащат. На друго, никой не спазва нищо и всички нарушители си плащат. На трето , хората гледат тъжно и нарушителите не биват считани за отговорни. Никой не плаща нищо. На четвърто място, хората се оплакват срещи нарушение на ред и ограничения за noise pollution. На другият ден или им запалили колата или им разбили апартамента или им отровили кокошките и котараците или взели, че се изпозастреляли.

За България не знам как са границите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли да кажа още нещо ?
Кога човек започва да го дразни шумът ? Кога започва да става непоносим какъвто и да е шум? Кога човек започва да става нервен в подобни случаи? Кога стига до крайности ?

Когато започне да губи слух, да си оглушава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато в Рим, бъди римлянка.
Та значи, по каквото съм чувал от страдалци от подобни развития, следвай разпоредбите! Ако на каквото си подложена е нарушение, което се очаква да бъде докладвано - докладваш.

Защото току един ден те привикат да те питат, ти като си виждала (попълни тук) толкова пъти, което е било симптом на (попълни тук) психичен / друг проблем на съседите, защо не си осведомила правилните хора, да вземат мерки и да се погрижат за - дръж се за стола! - НЕЩАСТНИТЕ СТРАДАЩИ ОТ (попълни тук), а си си мълчала и бездействала (престъпно?) пред симптомите и страданията на нещастните съседи... В резултат на което твое мълчание и бездействи те пострадали от (попълни тук).

Хора, които идиотски следват закона до буквата, обичайно пишат идиотски закони, и често ги прилагат още по-идиотски.

Та мисълта ми е, с премълчаване и търпение току се завреш в зъбците на идиотщини...

Не е само оглушаването. Има например заболяване като мизофонията, непоносимост към каквито и да било звуци над определени от индивидуалното ухо децибели.

Има и непоносимост към точно определени звуци. Даже някой тук беше пускал такава тема.

Мислех за подобна тема тия дни. Само нямам относителното извинение, че хората са възрастни и трябва донякъде да сме снизходителни.

В моя случай например става дума за пияни милиционерски келеши. През вечер на черешата и яко "купон" до три през ноща. Пълни с енергия и не окапват лесно.

Да се оплачеш на арменския поп, няма сми. По очебийни причини. А ако бяхме държава на място, досега щяха да са ги спукали от глоби. Реални такива. А ние си имаме някаква формална наредба, която никой не я спазва и всеки я кара според собственото си възпитание.

В твоя случай със старците...ако имат близки, бих обсъдила с тях тактично въпроса за надзор. Щото айде...днес си крещят, утре наводнение, а вдругиден не дай си боже забравена печка и?

А, кажете ми клубари какво е редно?

Това:
Ако бях на твое място казва, досега да съм говорил с дъщерите и после оплакване в община или социални грижи...Някаква институция.

Свържи се и говори с наследниците, изложи им проблема. Наводнения, викове, шум по цели нощи, може и нещо да подпали и да предизвика пожар - това са основателни оплаквания от страна на съседите. От друга страна, толкова възрастен човек, който отдавна не е в състояние да съобразява, е изложен и на риск за собственото си здраве и живот, ако от неадекватност предизвика някакъв битов инцидент. Едва ли са му осигурили денонощни домашни грижи, дори срещу заплащане. Ако се направят на разсеяни, пускай оплаквания в общината и в социални грижи. Човекът не е виновен, че е вече неадекватен и не може да носи отговорност за действията си. Но щом те причиняват неудобство и щети на съседите му, отговорността се пада на наследниците му.

Имхме преди години подобен случай с един съсед, живееше точно над апартамента, който наемах за ателие, в жилищен блок. Разведен, със син, който изобщо не щял да го види и чуе заради обстоятелствата около развода с майка му, в пенсионна възраст, над 70-75 г. Тих и много възпитан човечец, но постепенно нещо изтрещя, изби го на клошарство и започна да мъкне и събира всякакви боклуци буквално от кофите за смет. Включително, разлагащи се хранителни отпадъци. Събира и трупа в апартамента и на балкона, беше го превърнал в минисметище. Каквото му е излишно или съвсем разложено, го изхвърляше от балкона си. Естествено, смрад и пълчища от хлебарки. В моя апартамент ми капеха направо от тавана. В съседните на неговия етаж - още по-зле. По долните тераси и пред блока - пълен леш. Много пъти сме пробвали да говорим с него без резултат. Както беше разбран и комуникативен, докато с акъла си, така постепенно спря да разговаря, даже и да отговаря и отваря вратата си, щом пак някой му позвъни с поредното оплакване. За около две-три години се бяхме видяли в чудо всичките комшии. И по-старите обитатели на блока, които познавали бившата му и сина му, се бяха свързали с тях. Отначало наследникът отказвал да има нещо общо, после явно са заплашили с оплаквания до общината и социалните служби, та си го прибраха някъде човека, изринаха, изчистиха, обеззаразиха апартамента му и се видяхме в рахат.

Дълго време от скрупули съседите търпяхме и бедствахме, но ако не бяхме предприели по-сериозни мерки, не знам още колко години щяхме да откараме така.

Ти си прецени колко и докога можеш да понесеш.

Има и непоносимост към точно определени звуци. Даже някой тук беше пускал такава тема.

Аз имам непоносимост към звука на прахосмукачка. дори май не само звука, а самата вибрация, защото слагам тапи за уши, пускам проклетата машина и нещо ми стана на сърцето- блъска, блъска. В същото време работя с косачка, звукът е по-силен, няма ми нищо.