| 
	
 | 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Спокоен и балансиран. Винаги ли? 
 | 
 
 |  
| Автор | 
Green Light () |  
| Публикувано | 07.08.25 09:57 |  
             |  
           | 
            
           
  В общи линии до нашата възраст човек вече е оценил важността на самообладанието. "Да останеш спокоен насред бурята"; "Властта над ума ни"; "Мирът отвътре", едва ли трябва да увеждавам някого че ако нещо може да го извади от напечена ситуация, то е именно спокойствието и трезвия разум.
 
 Въпросът ми е има ли ситуация в живота, когато е по-добре да е обратното? Да пуснем берсерка в себе си? Сещате ли се за някаква реална или теоретична случка, при която най-доброто което можем да направим е да пуснем ни падне предето?
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  На пътя.
 
 Някой те засича? Сваляш на 3та и го застигаш отзад с форсиран на 6000 оборта двигател да го избуташ в тротоара. Изпреварват те на извънградско? Не са познали! Бам, 4 та, газ до ламарината и да ти диша прахоляка... Да си знаят мястото. Някой флегматик се тътри със 110 в лява лента на магистралата? Не се научиха тия селяни да изпреварват... Е ся ще го научиш, тия са ти любими! Почваш да светкаш с фаровете на дискотека и най-накрая, като се разкара от шампионската лента, профучаваш агресивно на 5 см от бронята му и почваш да биеш спирачки пред него. Той ли ще ти се мота в краката бе?!
  
 
 
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: Спокоен и балансиран. Винаги ли? 
[re: Green Light]
 | 
 
 |  
| Автор | 
esti () |  
| Публикувано | 07.08.25 10:42 |  
             |  
           | 
            
           
  Само, ако човек е сигурен, че след това може да се справи с последствията независимо, какви са.
  
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: Спокоен и балансиран. Винаги ли? 
[re: esti]
 | 
 
 |  
| Автор | 
Green Light () |  
| Публикувано | 07.08.25 11:03 |  
             |  
           | 
            
           
  Да, да, ама не.
 :-)
 По себе си говоря. Ако мога да направя тази преценка, значи съм успял да хвана юздите на гнева си. Но дали това е факт? Наистина и честно?
 Споделял съм че губя самообладание. Това е нещо с което се боря цял живот и значи можеш да си представиш колко много са случките в които съм яхвал коня. Безброй. Ситуациите също са безброй, безброй са и изходите от тях, последиците също... И въпреки това, честна дума, Ести, не мога да се сетя за нито един път, в който да съм се чувствал добре след това. Винаги, без нито едно изключение, ми се иска да бях действал иначе.
 Та това се чудя- хората тук са като мен малко или много- имаме един и същи жизнен опит, горе долу на един акъл, обществено положение и с подобни разбирания сме. Има ли някой, който да се е почувствал добре след такава ситуация? Може и въображаема.
 
 П.П. Геврека беше споменал че е ходил на терапия за овладяване на гнева. Като във всичко и в това исках да му приличам, и си мислех дали да отида на подобно нещо. Но от мързел и малко срам, и малко страх пред непознатото не съм го направил. Изобщо тази работа с психотерапията ми се струва ... опасна - трябва да призная че не съм идеален. Което как да стане, кажи?
 
 
 Редактирано от Green Light на 07.08.25 10:59. 
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: Спокоен и балансиран. Винаги ли? 
[re: Green Light]
 | 
 
 |  
| Автор | 
esti () |  
| Публикувано | 07.08.25 11:38 |  
             |  
           | 
            
           
  Имах предвид не преценка, претегляне и пр на ситуацията и последствията, а усещането за....сила? че каквото и да му се стовари на главата на човек ще намери изход и ще се справи. И точно това усещане ( вероятно от предишен опит) да дава свободата да се пуснат юздите и каквото дойде...
 Малко са такива хора, да не кажа хич.
 
 Аз също не се чувствам ок, ако се случи да изгубя контрол. Рядко ми се случва и винаги още на секундата си давам сметка, че ето сега, точно в този момент не се владея. Много е гадно, защото го знам, виждам го и въпреки това го позволявам.
 Но ние с теб сме деви, за нас е нормално липсата на контрол да ни тормози.
 
 трябва да призная че не съм идеален. Което как да стане, кажи? 
 
 О, това е много просто.
 Казваш, че несъвършенството на света те принуждава да реагираш така и просто търсиш по-мек за околните начин да покажеш, че за нищо не стават. 
 Защото съвършенството ти включва и доброта и тя е тази, която те прави и щадящ и благороден.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Два пъти в живота си съм изпускала пАрата/пускала пердето. И до сега съм убедена, че беше за добро. не мога да споделя случките, защото са твърде лични.
 
 на въпроса ти, да, добре е. Ноооо, ако се случва твърде рядко иначе си е скандалжийство, хората около теб ти свикват и им дреме на гъ%от, че ти е паднало пердето. Утре ще го вдигнеш, други ден пак ще ти падне и така.
  
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: Спокоен и балансиран. Винаги ли? 
[re: esti]
 | 
 
 |  
| Автор | 
Green Light () |  
| Публикувано | 07.08.25 11:57 |  
             |  
           | 
            
           
  О, това е много просто.
 Казваш, че несъвършенството на света те принуждава да реагираш така и просто търсиш по-мек за околните начин да покажеш, че за нищо не стават.
 Защото съвършенството ти включва и доброта и тя е тази, която те прави и щадящ и благороден.
 
 Готово, давай адреса и сметката, кога имаш свободен час?
 
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Но от мързел и малко срам, и малко страх пред непознатото не съм го направил. Изобщо тази работа с психотерапията ми се струва ... опасна - трябва да призная че не съм идеален. Което как да стане, кажи?
 
 Моят личен опит е свързан с хипнотерапията. Споделяла съм, че след години сън по 2-3 часа, накрая рухнах и отидох. Психолог на първо място, но и хипнотерапевт.
 
 Моите виждания са, че при психолог ходи човек, на когото му се говори, готов е да споделя, да се разкрие изцяло. Психолозите могат да помогнат много. Съпругата на Геврека е психолог, предполагам, че и тя има "пръст" в съгласието му да отиде при колега.
 
 Аз не съм такъв човек, предпочетох хипнозата, без да говоря, без да споделям, а и по-бързо решение на проблема. Дълбоко в себе си, знаех причината на безсънието.  Дъщеря ми е семеен консултант, тя също ме подкрепи и насочи.  
 Прави впечатление, че все повече семейства търсят помощ от психолог, а резултатите са повече от впечатляващи.
 
 Благославям момента, в който реших да се подложа на тази терапия. 
 Няма нищо срамно, нито страшно.
  
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: Спокоен и балансиран. Винаги ли? 
[re: Green Light]
 | 
 
 |  
| Автор | 
esti () |  
| Публикувано | 07.08.25 12:14 |  
             |  
           | 
            
           
  Ето, пак ти падна пердето и не мислиш за последствията.
 След, като ти напомних, че и аз съм дева, демек съвършена, представяш ли си да призная, че има и друго съвършенство и да те оставя да си мислиш, че става нещо от теб, било и срещу солидна сума.
 
 Добре, че съм и благородна ( разбрахме се, откъде идва) и абсолютно безплатно мога да призная, че в много отношения си ми равен.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Няколко пъти. Отстрани изглежда сякаш ми е паднало пердето и ставам валяк, но всъщност действам съвсем хладнокръвно и обмислено.
  Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022
           
  
             |   |  
  |   
 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
 |  
 |   
 |