Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
42 отговора
0 прегледа
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Здрасти, радвам се да те "видя" :):)
Да, но много тънък момент е това, защо едни безделници си прекарват живота като безкраен празник, или поне се занимават с неща, които им доставят удоволствие, а други се бесят от скука? Не е безделието основната драма (според мен).
В отговор на:...потресаваща илюстрация на Хамлетовската безизходица към нерешимия въпрос на меланхоличния - безделник (осигурен с всичко материално, до степен да не му се налага да се бори с кървав пот за насъщния си - по библейски)
Да, но много тънък момент е това, защо едни безделници си прекарват живота като безкраен празник, или поне се занимават с неща, които им доставят удоволствие, а други се бесят от скука? Не е безделието основната драма (според мен).
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Искам да пиша още и се досещам, че постовете ми ще станат дълги, а дира не ме пуска от няколко дни, не ми се ще да се мъча като грешен дявол на телефона. Затова се въздържам...:-))
Написала си "Не е безделието основната драма (според мен)". А каква е основната драма и драмите въобще във филма, според теб?
Написала си "Не е безделието основната драма (според мен)". А каква е основната драма и драмите въобще във филма, според теб?
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
В отговор на:А каква е основната драма и драмите въобще във филма, според теб?
Основна драма, според мен (както е писала и тарти) - липса на перспектива, бъдеще и т.н. оттам и скуката - те просто се шляят и чакат да им мине живота някак.
Съпътстваща драма, или поне аз много се потресох от възгледите им за любовта и пълната липса на свързаност - диалози от типа:
-"той един ден излязъл и забравил да се прибере вкъщи, а тя не забелязала, че го няма и така се разделили" -"ами да, така е най-добре"
-"намери си някой, който да ти е горе-долу приятен и го направи с него, ще ти подейства като ваксина" (има се предвид секс)
- "започна ли да си говоря с момичето, и нищо не се получава"(пак за секс)
И пак липса на свързаност - "те ме мислят за такава/такъв, нека да си го мислят, а пък аз...", реално всеки се крие какъв е наистина, и демонстрира някави други неща.
Накратко - безпътица, безперспективност, отчуждение. Скуката и безделието са по-скоро резултат, отколкото причина, поне аз така го разбирам.
в отговор на [email protected]
#25
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Оф, да, озвучаването на филмите е голям препъникамък пред българската култура :):):) Разбирам напълно позицията ти :)
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Това, което сте го написали вие двете с тарти за липсата на перспектива, бъдеще, а оттам и скуката, съм го написала и аз преди 3-4 дни:
"За какво е "Голямото нощно къпане"? За скуката, нетърпимосттаи еднообразието, духовното затъпяване, за липсата на перспектива и мотивация, за цялостната организация на живота...". А нервът лееко е преместил фокуса към безделието, а ти си добавила към него "те просто се шляят и чакат да им мине живота някак" и не си съгласна с "безделието"на нерва, а то всичко изброено е вярно, просто всяко добавя различни щрихи към онзи живот през соца на 80-те.
"За какво е "Голямото нощно къпане"? За скуката, нетърпимосттаи еднообразието, духовното затъпяване, за липсата на перспектива и мотивация, за цялостната организация на живота...". А нервът лееко е преместил фокуса към безделието, а ти си добавила към него "те просто се шляят и чакат да им мине живота някак" и не си съгласна с "безделието"на нерва, а то всичко изброено е вярно, просто всяко добавя различни щрихи към онзи живот през соца на 80-те.
Редактирано от MilaO6 на
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Като увод - на три пъти го изгледах. Първо само началото докато вървяха надписите. Ужасна пронизително неприятна музика, извади ми душата. И му теглих една. После до към двайстата минута. Накрая вече щеше да му мине "срокът на годност" и да ми изчезне от любимите, та го пуснах с кафето да се знае, че съм го изгледала.
Не споделям мнението ви за безизходицата. Нито онова на Нерв, че не бил за хора със слаб ангел. Мен нищо не ме развълнува, освен че леко се издразних на двамата млади, че уж се харесват, пък се правят на интересни, но голяма работа, да се оправят. Относно безизходицата - на мен всичкото ми стоеше като една голяма реклама - как е чудесно да се живее в България. Едно море, едни пейзажи, чайки, чайки, абе богатства. Хора щъкат, пълно с народ по плажа, яхтички си имаме, на водни ски се возят хората, филми се снимат, традиции, организация. Накрая тия планини, широта, свобода. И разбира се - раци. Това не е никакъв деликатес в нашата великолепна социалистическа родина - човекът не си представя скромно три-пет рака, а трийсет. Младежът пък е пропътувал хиляда километра, за да види своята любима. Хиляда. Голяма страна сме! И Мелник, история. А траките? Да не помисли някой случайно, че от вчера сме тук. На мен това ми крещи - как в България се живее чудесно. И не сме кои да е. И довиждането на много езици го знаем. Купища риба, патици, абе всичко си имаме. Промъкна ми се долната мисъл, че се е налагало да вложат тая върла доза родолюбство, за да се хареса филмът на когото трябва и да може тоя (който трябва) да даде зелена светлина на произведението за горди обиколки по чужбински мероприятия. Разбирам, че най-вероятно е било неизбежно, но ми беше досадно. Целият тоя ентусиазъм. Как всичко ни е наред. Единственият извод в главата ми е как безделието ражда чудовища. Или там както е правилният израз. Скуката. Или сънят на разума. Само това. Имаш всичко, движиш се в един утъпкан коловоз, еднакъв си с всички и това влачи глупости. Ще се натаралянкаш, ще танцуваш облечен с чаршаф и с венец на главата, ще си въобразиш, че си голям смелчак като едни полузабравени хора от векове преди теб, големият кеф ще е да гледаш как някой се дави, ама ще чакаш да викне за помощ. Или личното забавление да те мислят за лека жена, а ти само да ги масажираш хората. Мисля, че по някакъв начин филмът е упрек към системата. Не мога да посоча точен пример за "какво е искал да каже авторът", но пък и по онова време не е било удачно да се посочи твърде ясно. Смъртта на Иван ми изглежда като изкуствен момент, като измислено-пресилена кулминация. А тя е само следствие от цялата скука, тъпотия и глупост. Бих казала даже логичен завършек, макар не винаги резултатът от глупостите в живота да е точно смърт. "Де мотика де!" ми идва на място. И не ми е жал за горките безпътни нещастни персонажи. Не разбрах какво правят двете по-млади момичета в точно тая компания, но не ми се връщаше да проверявам за обяснение. Има шанс да ми беше дожаляло само за тях, че ще се заразят от безмозъчието на по-големите. Филмът не ми беше тежък (като изключим отвратителната музика) и не го преживях драматично. Общо взето ей такива впечатления. Все пак го бях запазила преди да пуснеш темата, то срамота като ти е интересно и питаш, да не продумам нещо.
* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!
Не споделям мнението ви за безизходицата. Нито онова на Нерв, че не бил за хора със слаб ангел. Мен нищо не ме развълнува, освен че леко се издразних на двамата млади, че уж се харесват, пък се правят на интересни, но голяма работа, да се оправят. Относно безизходицата - на мен всичкото ми стоеше като една голяма реклама - как е чудесно да се живее в България. Едно море, едни пейзажи, чайки, чайки, абе богатства. Хора щъкат, пълно с народ по плажа, яхтички си имаме, на водни ски се возят хората, филми се снимат, традиции, организация. Накрая тия планини, широта, свобода. И разбира се - раци. Това не е никакъв деликатес в нашата великолепна социалистическа родина - човекът не си представя скромно три-пет рака, а трийсет. Младежът пък е пропътувал хиляда километра, за да види своята любима. Хиляда. Голяма страна сме! И Мелник, история. А траките? Да не помисли някой случайно, че от вчера сме тук. На мен това ми крещи - как в България се живее чудесно. И не сме кои да е. И довиждането на много езици го знаем. Купища риба, патици, абе всичко си имаме. Промъкна ми се долната мисъл, че се е налагало да вложат тая върла доза родолюбство, за да се хареса филмът на когото трябва и да може тоя (който трябва) да даде зелена светлина на произведението за горди обиколки по чужбински мероприятия. Разбирам, че най-вероятно е било неизбежно, но ми беше досадно. Целият тоя ентусиазъм. Как всичко ни е наред. Единственият извод в главата ми е как безделието ражда чудовища. Или там както е правилният израз. Скуката. Или сънят на разума. Само това. Имаш всичко, движиш се в един утъпкан коловоз, еднакъв си с всички и това влачи глупости. Ще се натаралянкаш, ще танцуваш облечен с чаршаф и с венец на главата, ще си въобразиш, че си голям смелчак като едни полузабравени хора от векове преди теб, големият кеф ще е да гледаш как някой се дави, ама ще чакаш да викне за помощ. Или личното забавление да те мислят за лека жена, а ти само да ги масажираш хората. Мисля, че по някакъв начин филмът е упрек към системата. Не мога да посоча точен пример за "какво е искал да каже авторът", но пък и по онова време не е било удачно да се посочи твърде ясно. Смъртта на Иван ми изглежда като изкуствен момент, като измислено-пресилена кулминация. А тя е само следствие от цялата скука, тъпотия и глупост. Бих казала даже логичен завършек, макар не винаги резултатът от глупостите в живота да е точно смърт. "Де мотика де!" ми идва на място. И не ми е жал за горките безпътни нещастни персонажи. Не разбрах какво правят двете по-млади момичета в точно тая компания, но не ми се връщаше да проверявам за обяснение. Има шанс да ми беше дожаляло само за тях, че ще се заразят от безмозъчието на по-големите. Филмът не ми беше тежък (като изключим отвратителната музика) и не го преживях драматично. Общо взето ей такива впечатления. Все пак го бях запазила преди да пуснеш темата, то срамота като ти е интересно и питаш, да не продумам нещо.
* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Няма кво да се лъжем - и по баетошово имаше тъпи филми.
Малко бяха, но ги имаше.
Друг подобен, който мога да посоча е "Адио Рио".
Пусни си "Преброяване на дивите зайци".
Тва е филм, който винаги ме е пречиствал психически.
Или някоя комедия с Апостол Карамитев, някой хачовски тв мюзикъл, Момчето си отива...
Малко бяха, но ги имаше.
Друг подобен, който мога да посоча е "Адио Рио".
Пусни си "Преброяване на дивите зайци".
Тва е филм, който винаги ме е пречиствал психически.
Или някоя комедия с Апостол Карамитев, някой хачовски тв мюзикъл, Момчето си отива...
в отговор на oberleutnantRzevski
#32
Re: Тема за култура: "Голямото нощно къпане"
Хубав край, хубави хора....
Re: Обещаното
Хах, ти да видиш, дирът ме пусна най-сетне и реших, че мога да си изпълня обещанието за по-подробно и задълбочено разглеждане и анализ на филма.
Дотук ние се изказахме като простосмъртни зрители, нещо като мнението на средния зрител. Но филмовите анализи могат да бъдат много по-задълбочени дори и ако зрителите са обикновени, а не професионалисти. Анализът по-долу е много професионален и не е точно мой, просто намерих материали. Не с всичко в него съм съгласна, а някои неща даже ме озадачават. Но въпреки това смятам, че е много добър пример за това, какво трябва да се гледа, мисли и разсъждава, когато се възприема едно произведение на визуалното изкуство, каквото е филмът. :-))
ПП
Доста дълго е, но смятам, че си заслужава поне за теб, след като си си направила труда да гледаш филма и да пуснеш специална тема за него:-))
«Голямото нощно къпане» е:
- едно от най-силните и алегорични произведения в българското кино от късния социализъм;
- класифициран като политическа алегория, екзистенциална драма и психологически портрет на безвремието;
- придобива статут на култов, но и дълго време остава в сянка поради критичността си към властта и обществените механизми на репресия.
Основни теми и мотиви:
1. Свобода и контрол
Къпането в морето – метафора за стремеж към свобода
2. Системата и индивидуалността
Сблъсъкът между индивида и системата е в центъра на филма
3. Голота – физическа и символична
Голото къпане е не просто физическа проява, а акт на метафорично „разсъбличане“ – съпротива срещу лицемерието на обществото
4. Нощта като състояние на духа
Нощта е пространството, в което се случва „забраненото“, бягство от дневната логика на нормата и подчинението.
Герои
Героите не са дълбоко индивидуализирани – те са архетипни. Те представляват различни нагласи към свободата – от бунтарската до конформизма. Режисьорката ги използва по-скоро като носители на идеи, отколкото като реалистични характери.
Сцената с ритуалното обесване - централният драматургичен и символичен връх на филма.
Това не е просто обрат в сюжета – това е алегоричен пробив на трагичното и метафизичното в иначе реалистичното пространство на филма.
Анализ в дълбочина на кулминационната сцена на обесването:
Самият ритуал представлява преминаване от игра към реалност. Групата от млади хора, увлечени от търсенето на „първично“, на свещена свобода и връзка с корените възстановява тракийски ритуал , в който третият от участниците нелепо загива.
Това, което започва като символична игра с миналото, с праисторическата духовност, свършва в истинска смърт. Метафората се материализира. Преходът от ритуал към реалност е брутален, шокиращ и неизличим – и той променя целия тон на филма.
Сцената с ритуалното обесване – би могла да бъде разгледана още по-целенасочено като психодрама и инициация, която се обръща в неконтролируема травма. Това не е просто „игра“, а възкресяване на архаични сили, с които героите не знаят как да боравят. Подчертан е контрастът между безвремието по време на играта и ужаса след шокиращия край.
Символика и интерпретации
1. Границата между символа и действителността
Филмът съзнателно се движи на ръба между условното (ритуалното, символното) и реалното. Сцената с обесването разкъсва тази граница – това е моментът, в който системата на представяне се проваля, и самата реалност нахлува с насилие.
Тук прочитът може да бъде и като критика към безотговорността на поколението, което си играе с духовността, с историята и с опасността – без да осъзнава, че в свят без ясно очертани морални и политически граници, всяка игра може да убива.
2. Жертвоприношение и невъзможността на свободата
Моментът на смъртта на третия участник е и жертвоприношение – той е неизбежната цена за свободата, или по-точно: за илюзията за свобода. Този обрат разкрива едно от най-мрачните послания на филма:
В свят, в който спонтанността и личната воля са извън системата, всяка проява на различие може да завърши със смърт – буквална или социална.
3. Екзистенциална празнота
След тази сцена филмът губи лекотата си. Диалогът, действието и героите се пречупват. Самата структура на наратива се разклаща. Това е екзистенциална криза, не само за персонажите, но и за публиката. Героите остават в психологически и морален вакуум, а зрителят – в шок от неизговоримото.
(Тук следват разсъждения, сравнения и аналогии от позицията на философията, които смятам да прескоча.)
4. Влияние върху останалите герои и завършека
След трагедията, групата не може да се върне към „преди“. Разговорите, жестовете, дори телата им се променят. Светът вече не е безопасен. Това е ключова драматургична линия – загубата на невинност и разбиването на илюзията, че „играем на свобода“, когато всъщност сме затворници на собствения си страх, на социалните структури и на непредвидимостта на битието.
Режисура и визуален стил
Бинка Желязкова използва стилистично изразни средства, които напомнят за европейския арт кино стил – с дълги кадри, символни композиции, почти театрална режисура. Честото използване на контрасти между светло и тъмно, между движение и застиналост, подчертава психологическата и морална тежест на разказа.
Идеологическа критика
Филмът е едновременно антиутопия и социална притча.
Антиутопия, защото представя общество, в което свободата е подменена с принуда, индивидуалността — с колективен шаблон, а младите хора се самоподлагат на абсурдни изпитания. Светът във филма е потискащ, лишен от смисъл и хуманност — типични белези на антиутопичен модел. Тази реалност не е буквално представена, а алегорична, но ясно критикува реално съществуващата социална система чрез преувеличение и абсурд.
Социална притча е защото използва алегории, символика и условни ситуации (като спускането по склона, „нощното къпане“, изпитание на чувствата, изпитание на смелостта), за да разкаже универсална история за липсата на дълбок житейски смисъл, за духовно бедно съществуване. Това го превръща в притча — не разказва конкретен сюжет, а извлича морален и социален смисъл, достъпен отвъд конкретното време и място. Подобно на притча, филмът не дава отговори, а поставя въпроси.
Цензура и приемане
Поради критичния си характер „Голямото нощно къпане“ дълго време не получава широка публичност, макар че не е официално забранен. Желязкова и Ганев често са били обект на цензура – този филм е сред последните им важни проекти преди да бъдат маргинализирани от властта.
Концепцията за „новаторски филм“ според Кан е интересен момент за това, как филмът е пренебрегнат у нас, но попада в селекцията Un Certain Regard. Това поставя въпроса:
Защо един филм изглежда „бездарен“ вътре в собствената си култура, но „иновативен“ отвън?
Това може да отвори разговор за разликата между културен контекст и художествена стойност.
Заключение
„Голямото нощно къпане“ е психологически, философски и политически филм, който използва на пръв поглед незначителен сюжет, за да разгърне мощна критика към обществото, което не отговаря на идеалите на идеалистите от първите години на соца. Той остава донякъде актуален и днес – като притча за страха от свободата, за ограниченията, които всяка система налага, за съпротивата срещу нея, която не винаги е адекватна и постига резултатите, които се очакват.
Филмът не е просто критика към системата. Той е трагедия на поколението, което иска да живее свободно, но не разбира цената на тази свобода.
Сцената с ритуалното обесване е неговият централен символ и травма. Това е моментът, в който и зрителят, и героите разбират, че никоя свобода не е безопасна, и че в свят без духовен и морален ориентир, дори ритуалът може да убие.
Дотук ние се изказахме като простосмъртни зрители, нещо като мнението на средния зрител. Но филмовите анализи могат да бъдат много по-задълбочени дори и ако зрителите са обикновени, а не професионалисти. Анализът по-долу е много професионален и не е точно мой, просто намерих материали. Не с всичко в него съм съгласна, а някои неща даже ме озадачават. Но въпреки това смятам, че е много добър пример за това, какво трябва да се гледа, мисли и разсъждава, когато се възприема едно произведение на визуалното изкуство, каквото е филмът. :-))
ПП
Доста дълго е, но смятам, че си заслужава поне за теб, след като си си направила труда да гледаш филма и да пуснеш специална тема за него:-))
«Голямото нощно къпане» е:
- едно от най-силните и алегорични произведения в българското кино от късния социализъм;
- класифициран като политическа алегория, екзистенциална драма и психологически портрет на безвремието;
- придобива статут на култов, но и дълго време остава в сянка поради критичността си към властта и обществените механизми на репресия.
Основни теми и мотиви:
1. Свобода и контрол
Къпането в морето – метафора за стремеж към свобода
2. Системата и индивидуалността
Сблъсъкът между индивида и системата е в центъра на филма
3. Голота – физическа и символична
Голото къпане е не просто физическа проява, а акт на метафорично „разсъбличане“ – съпротива срещу лицемерието на обществото
4. Нощта като състояние на духа
Нощта е пространството, в което се случва „забраненото“, бягство от дневната логика на нормата и подчинението.
Герои
Героите не са дълбоко индивидуализирани – те са архетипни. Те представляват различни нагласи към свободата – от бунтарската до конформизма. Режисьорката ги използва по-скоро като носители на идеи, отколкото като реалистични характери.
Сцената с ритуалното обесване - централният драматургичен и символичен връх на филма.
Това не е просто обрат в сюжета – това е алегоричен пробив на трагичното и метафизичното в иначе реалистичното пространство на филма.
Анализ в дълбочина на кулминационната сцена на обесването:
Самият ритуал представлява преминаване от игра към реалност. Групата от млади хора, увлечени от търсенето на „първично“, на свещена свобода и връзка с корените възстановява тракийски ритуал , в който третият от участниците нелепо загива.
Това, което започва като символична игра с миналото, с праисторическата духовност, свършва в истинска смърт. Метафората се материализира. Преходът от ритуал към реалност е брутален, шокиращ и неизличим – и той променя целия тон на филма.
Сцената с ритуалното обесване – би могла да бъде разгледана още по-целенасочено като психодрама и инициация, която се обръща в неконтролируема травма. Това не е просто „игра“, а възкресяване на архаични сили, с които героите не знаят как да боравят. Подчертан е контрастът между безвремието по време на играта и ужаса след шокиращия край.
Символика и интерпретации
1. Границата между символа и действителността
Филмът съзнателно се движи на ръба между условното (ритуалното, символното) и реалното. Сцената с обесването разкъсва тази граница – това е моментът, в който системата на представяне се проваля, и самата реалност нахлува с насилие.
Тук прочитът може да бъде и като критика към безотговорността на поколението, което си играе с духовността, с историята и с опасността – без да осъзнава, че в свят без ясно очертани морални и политически граници, всяка игра може да убива.
2. Жертвоприношение и невъзможността на свободата
Моментът на смъртта на третия участник е и жертвоприношение – той е неизбежната цена за свободата, или по-точно: за илюзията за свобода. Този обрат разкрива едно от най-мрачните послания на филма:
В свят, в който спонтанността и личната воля са извън системата, всяка проява на различие може да завърши със смърт – буквална или социална.
3. Екзистенциална празнота
След тази сцена филмът губи лекотата си. Диалогът, действието и героите се пречупват. Самата структура на наратива се разклаща. Това е екзистенциална криза, не само за персонажите, но и за публиката. Героите остават в психологически и морален вакуум, а зрителят – в шок от неизговоримото.
(Тук следват разсъждения, сравнения и аналогии от позицията на философията, които смятам да прескоча.)
4. Влияние върху останалите герои и завършека
След трагедията, групата не може да се върне към „преди“. Разговорите, жестовете, дори телата им се променят. Светът вече не е безопасен. Това е ключова драматургична линия – загубата на невинност и разбиването на илюзията, че „играем на свобода“, когато всъщност сме затворници на собствения си страх, на социалните структури и на непредвидимостта на битието.
Режисура и визуален стил
Бинка Желязкова използва стилистично изразни средства, които напомнят за европейския арт кино стил – с дълги кадри, символни композиции, почти театрална режисура. Честото използване на контрасти между светло и тъмно, между движение и застиналост, подчертава психологическата и морална тежест на разказа.
Идеологическа критика
Филмът е едновременно антиутопия и социална притча.
Антиутопия, защото представя общество, в което свободата е подменена с принуда, индивидуалността — с колективен шаблон, а младите хора се самоподлагат на абсурдни изпитания. Светът във филма е потискащ, лишен от смисъл и хуманност — типични белези на антиутопичен модел. Тази реалност не е буквално представена, а алегорична, но ясно критикува реално съществуващата социална система чрез преувеличение и абсурд.
Социална притча е защото използва алегории, символика и условни ситуации (като спускането по склона, „нощното къпане“, изпитание на чувствата, изпитание на смелостта), за да разкаже универсална история за липсата на дълбок житейски смисъл, за духовно бедно съществуване. Това го превръща в притча — не разказва конкретен сюжет, а извлича морален и социален смисъл, достъпен отвъд конкретното време и място. Подобно на притча, филмът не дава отговори, а поставя въпроси.
Цензура и приемане
Поради критичния си характер „Голямото нощно къпане“ дълго време не получава широка публичност, макар че не е официално забранен. Желязкова и Ганев често са били обект на цензура – този филм е сред последните им важни проекти преди да бъдат маргинализирани от властта.
Концепцията за „новаторски филм“ според Кан е интересен момент за това, как филмът е пренебрегнат у нас, но попада в селекцията Un Certain Regard. Това поставя въпроса:
Защо един филм изглежда „бездарен“ вътре в собствената си култура, но „иновативен“ отвън?
Това може да отвори разговор за разликата между културен контекст и художествена стойност.
Заключение
„Голямото нощно къпане“ е психологически, философски и политически филм, който използва на пръв поглед незначителен сюжет, за да разгърне мощна критика към обществото, което не отговаря на идеалите на идеалистите от първите години на соца. Той остава донякъде актуален и днес – като притча за страха от свободата, за ограниченията, които всяка система налага, за съпротивата срещу нея, която не винаги е адекватна и постига резултатите, които се очакват.
Филмът не е просто критика към системата. Той е трагедия на поколението, което иска да живее свободно, но не разбира цената на тази свобода.
Сцената с ритуалното обесване е неговият централен символ и травма. Това е моментът, в който и зрителят, и героите разбират, че никоя свобода не е безопасна, и че в свят без духовен и морален ориентир, дори ритуалът може да убие.
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на [email protected]
#35
Re: Обещаното
Понякога блокажа на влизането в клуба се инициира от таймаутите на АИ-тата, препоръчвам да се влиза в клуба преди да се изчерпи сесията с чата. А и халюцинират, нали знаеш.
--> Абе вие за какъв блокаж (на чакрите?) и за какво "влизане" бръщолевите, Драги ми Господине!?
И като гледам, явно си имате и последователи, що за абсурдна употреба на Клубовете!?
За чих, бре? Да не би да използвате бутона "Изход" повече от 0 пъти дневно поради някаква извратена причина!?
Аз не помня коя Коледа беше - 2002 ли, 2004 ли?! (??) - дето да съм го ползвал последно тоз бутон!
Влизам, логнат съм си. Никакви влизания, блокажи, таймаути, сървърни часовници или други сървърни чарколяци не ми дремят...
Пускам браузър №2, пак съм логнат. Другият ми комп (лаптоп), пак съм логнат. Браузър №2 на другия комп, същото.
Телефон, таблет - няма значение, логнат съм си в 110% от времето (както казват спортистите).
Мога да вляза в Клуба в произволен час, няма значение дали е 00 часа, 15 часа следобед, или 19 часа вечерта, дето се вика мога ако ще и в 25, 26 часа да пиша и/или чета (ако имаше такива часове в денонощието)!
Да не би да е проблемът, че влизате в Клубовете от работа, само за такава причина се сещам?
(Или криене от домашните, което също е некъв полу-абсурд!!)
Присъединете се към нашата Дискорд група: [линк]
--> Абе вие за какъв блокаж (на чакрите?) и за какво "влизане" бръщолевите, Драги ми Господине!?
И като гледам, явно си имате и последователи, що за абсурдна употреба на Клубовете!?
За чих, бре? Да не би да използвате бутона "Изход" повече от 0 пъти дневно поради някаква извратена причина!?
Аз не помня коя Коледа беше - 2002 ли, 2004 ли?! (??) - дето да съм го ползвал последно тоз бутон!
Влизам, логнат съм си. Никакви влизания, блокажи, таймаути, сървърни часовници или други сървърни чарколяци не ми дремят...
Пускам браузър №2, пак съм логнат. Другият ми комп (лаптоп), пак съм логнат. Браузър №2 на другия комп, същото.
Телефон, таблет - няма значение, логнат съм си в 110% от времето (както казват спортистите).
Мога да вляза в Клуба в произволен час, няма значение дали е 00 часа, 15 часа следобед, или 19 часа вечерта, дето се вика мога ако ще и в 25, 26 часа да пиша и/или чета (ако имаше такива часове в денонощието)!
Да не би да е проблемът, че влизате в Клубовете от работа, само за такава причина се сещам?
(Или криене от домашните, което също е некъв полу-абсурд!!)
Присъединете се към нашата Дискорд група: [линк]
Редактирано от Naki на
Re: Обещаното
Значи ти си някакъв свръхестественяк.
Аз също съм логната на два браузъра в компа и лаптопа на село и трети в телефона. Даже компът ми се изключва само когато спира токът (напоследък почти всяка нощ, мамка им концесионерска!!!
), но след като го включа - даже автоматично ми зарежда отворените страници отпреди спирането на тока и пак съм си логната. Не само в дира, а и директно в клуба.
ВЪПРЕКИ ТОВА има моменти, в които клубовети ми показват среден пръст и не мога да ги “задвижа” през никой браузър. Дир новините - да, дир кино, ТВ програми, времето и всичко друго да, но клубовете - не. Стои и мисли сума време на бял екран и после ми уведомява, че не може да ме свърже в момента.
Така че… всяка коза…
ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични
Аз също съм логната на два браузъра в компа и лаптопа на село и трети в телефона. Даже компът ми се изключва само когато спира токът (напоследък почти всяка нощ, мамка им концесионерска!!!
), но след като го включа - даже автоматично ми зарежда отворените страници отпреди спирането на тока и пак съм си логната. Не само в дира, а и директно в клуба.
ВЪПРЕКИ ТОВА има моменти, в които клубовети ми показват среден пръст и не мога да ги “задвижа” през никой браузър. Дир новините - да, дир кино, ТВ програми, времето и всичко друго да, но клубовете - не. Стои и мисли сума време на бял екран и после ми уведомява, че не може да ме свърже в момента.
Така че… всяка коза…
ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични
в отговор на [email protected]
#38
Re: Обещаното
AI - за халюцинации не знам да има, ама е многословен Сър,
И доколкото е подобен на естествения,
то следва, че повечето хора леят дълго слово.
И доколкото е подобен на естествения,
то следва, че повечето хора леят дълго слово.
Re: Обещаното
AI - за халюцинации не знам да има, ама е многословен Сър...
--->
Моля погледни тука:
И изкуственият интелект има халюцинации (старо е, от Ноември 2023)
[линк]
Още една, по-нова статия -->
Опасните халюцинации на изкуствения интелект (Окт 2024)
[линк]
Присъединете се към нашата Дискорд група: [линк]
--->
Моля погледни тука:
И изкуственият интелект има халюцинации (старо е, от Ноември 2023)
[линк]
Още една, по-нова статия -->
Опасните халюцинации на изкуствения интелект (Окт 2024)
[линк]
Присъединете се към нашата Дискорд група: [линк]