Тема за култура: "Голямото нощно къпане"

филм от 1980г. - на Бинка Желязкова.
Не го бях гледала до оня ден, когато го "даваха" по БНТ. Много особен филм, и интересно, че не намерих никакви ревюта - нищо, само някакви резюмета на съдържанието, а това не е филм, чието въздействие може да се преразкаже.

Той не е просто един сюжет, а нещо като 3D изображение, което се получава, след като се натрупат всички моменти.

Сега, да не излезе нещо, че го хваля, истината е, че не е особено приятен за гледане, в началото гледах с лека досада, после с все по-нарастващо отвращение (има няколко наистина гнусни моменти), но все пак, нещо ме накара да го изгледам докрая и постепенно получих тримерното изображение :):) Чак се изненадах.

Ще ми е много интересно, ако някой тук го е гледал, да сподели впечатления и усещания :)...какво беше киното едно време, какво е искал да каже автора, как го е казал, такива неща...

Ще ми е много интересно, ако някой тук го е гледал

Боже…колко сте млади…

Ако….Навремето просто гледахме ВСИЧКИ български филми. Разтърсващ беше - само това помня.

ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични

Гледах го едно време като излезе по кината и ми беше толкова тегав, че дори съдържанието му не помня. За нищо на света не бих си го причинила отново, макар да съм се на слушала на ах-ох коментари оттогава.

За съжаление, нищичко не мога да споделя за това какво искал да каже авторът, явно, нито съм го разбрала, нито ме гризе любопитството да разбера.

И ти като мен. Навремето, когато борбата беше да влезеш на кино без билет, и когато нямаше значение кой е филмът, успяхме да се вмъкнем и гледане един от филмите, дето са били само за ‘пълнеж’.

Структурата на кристала. Се казваше филмът.

Гогава, като деца, за нас остана паролата, за всяко нещо , трудно разбираемо, или изобщо неразбираемо…… Структурата на кристала.

След много години, с помощта на интернет и ютюб , намерих филма, погледнах го …….. и пак нищо не разбрах. Като възрастен.

Вече изобщо не мога да гледам каквото и да било на тези скорости, на които е киното от преди 90-те…
Високи обороти и мисловна дейност, това харесвам . Сега гледам “Лъжи ме”, с Тим Рот - много ме кефи. Абсолютно брилянтен тип, сериал, идея, изпълнение.. Кеф!

Ама филм от 80-те??
Все едно да ме накараш пак да гледам “Челюсти”… то бавно и протяжно .. филма е класика, няма спор, но е много бавен.. (сетих се за този филм, като каза “нощно къпане”…).

П п. В Нетфликс пак пуснаха “Огледало с две лица”, с Джеф Бриджис и Барбара Стрейзън, виж него го гледам по няколко пъти. Много сладък филм, леко фантастика, но много задушевен ..

Толкова добре си успяла да опишеш това което си почувствала с това 3Д изображение, че ми събуди любопитството.
Не мисля, че съм гледал филм на Бинка Желязкова, макар че обичах българското кино. Йо-хо-хо, Всичко е Любов, Нощем с белите коне(то май е сериал ама карай), Лавина, Комбина (тук се увлякох по тандема Иван Иванов и Ваня Цветкова, любов наша ученическа)
Като се замисля, обаче, няма нито един иносказателен сред тях.
Вилна зона е иносказателен, обаче той пък не отговаря на тази финална 3Д картина като откровение.

Може да го загледам това Къпане. Срещнах го в програмата- май беше по БНТ, нали?

Не мисля, че съм гледал филм на Бинка Желязкова

Потвърждаваш възклицанието ми "Господи, колко сте млади"...

ВЕрно ли не си гледал даже "А бяхме млади"??? Или "Последната дума"? "Басейнът" поне, с Коста Цонев???

ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични

Гледала съм го.
Как сега да опиша чувството, нещо като "божеее, малко ли е усещането за безпътност и скука, та и филм да ми го вкарва в главата".

Запомнила съм един израз, таня шахова и... не си спомням другата актриса, обсъждат убавеца, на когото полската актриса правеше масажи:
"хубав, ама плужек"
"плужек, ама хубав".

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Не съм млада, но не съм ги гледала.
Но пък като хлапе съм гледала "кит", заедно с нашите. Нямаше на кого да ме оставят.

После, като ме питаха за впечатлението ми, казах, че "клеопатра" повече ми е харесал.

В деЦката градина това.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Нещо мърда в паметта, някакви предателства, преследвани комунисти, злият полицай Гешев... има ли нещо такова?

Като заглавие ми е познат, но нямам ясни спомени да съм го гледала. А ако съм, то възрастта ми тогава не предполага способност за разбиране и осъзнаване на сюжета.
Може и да хвърля едно око сега, да видя как е.

от днешната камбанария, нищо особено. през 80-та, беше интересно

Повечето стари български филми съм ги гледала, но този не. Едно време нямахме богат избор.
Сега да го гледам, едва ли.

Тема за филм си е тема за филми, но и е тема за култура, наистина. :-))

Не знам какво ти си имала предвид като си определила темата за "Голямото нощно къпане"(ГНК) като тема за култура - не, че темите за филми не са теми за култура всъщност, но в случая наистина няма как да се говори за този филм без контекста на една по-обща културна картина, в която той се вписва.

Днес се навършват 102 години от рождението на режисьорката на филма "ГНК", Бинка Желязкова. Вероятно по този повод и излъчват от известно време по БНТ1 и 2 нейни и на съпруга й, сценариста Христо Ганев, с който работят в творчски тандем.

И двамата имат странна съдба, странни и противоречиви факти от биографията им правят впечатление. Тя е с леви комиунистически възгледи от младежките си години, той е партизанин от отряда "Чавдар", с една дума и двамата са продукт на своето време, на своята епоха.

И веднага трябва да се отбележи, че въпреки горното, те двамата като творци и семейство, заедно и потделно са трън в петата на живковия социализъм. Не знам дали се вписват в понятието дисиденти, но през целия си творччески път, са били на нож с управляващите. Спирани и забранявани са им редица филми, на които са автори и двамата - "Животът си тече тихо"(1957), "Лице и опако"(1982; през 1990 излиза втори док. филм със същото заглавие); "Нани-на"(док. 1982), "Привързаният балон"(1967).

Христо Ганев е изключен от партията, заради несъгласие с позицията на ПБ за критика и забрана на книгите на Солженицин в България.

И двамата имат непрекъснато разправии за филмите си и у нас те се възприемат противоречиво, но навън филмите им печелят непрекъснато награди на международни конкурси и на източните, и на западните кинофестивали.

За какво е "Голямото нощно къпане"? За скуката, нетърпимото еднообразие, духовното затъпяване, за липсата на перспектива и мотивация, за цялостната профанизация на живота, която е просмукала и обществените, и личните отношения. "Ние се скапахме от липса на вълнение. Много сме всекидневни – като пенсионери с мрежички. Навали ли ни дъжд, или пък спукаме гума после цял месец разправяме, като че ли кой знае какво се е случило" - думи на един от героите.

Сивото ежедневието на соца от 80-те години подтиква героите да започнат опасна игра. Играта завършва трагично като метафора на моралните казуси, които поставя времето. На везните авторите на филма отново поставят въпроса, който ги вълнува цял живот: коя смърт е по-страшна – на тялото или на духа.

Като зрители не сме твърде очаровани от филма. Характерните за социалистическия реализъм плоски, фалшиви диалози(въпреки че някои къртят мивки, а други зучат като крилати философски фрази), повърхностно изображение на характерите на героите, мудни и несъществени епизоди, недостатъчно добре художествено аргументирани обрати и пр. Защитниците на филма се оправдават с това, че такъв е бил самият соцживот. Който се е "излъгал" да го гледа един път", не повтаря-:))Аз съм го гледала 2-3 пъти, щот съм филмова мазохистка И щото обичам българското кино с цялото му безобразие:-)) И щото ми е "професионално хоби".

Но каквото и да е, филмът е бил в програмата на Кан "Особен поглед" през 1981. "Критериите на Кан, не са вашите критерии", казал един от журито, когато българин се учудил на глас "Какво му намериха пък на тоя филм?":-)) Тази програма представлява селекция на новаторски, експериментални кинотворби, експериментиращи с възможностите на филмовия език.

Всички?

1980-34 филма

Има години по 40+ филма, гледала си всичките?

E, колко да сме млади, и аз помня този период, когато гледахме всички български филми, но за мен той започна 2-3 години след 80-та. Конкретно 1980-та съм била на 12 - никакъв шанс - нито да ме пуснат в салона, нито да изгледам подобен филм :):)

И аз не бях гледала нищо от Бинка Желязкова, дори сега като го гледах, не знаех, че е неин, после прочетох. По БНТ на 12.07. събота вечерта беше, предполагам, можеш да го гледаш все още, но не тръгвай с голямата кошница :)

Честно казано, от самото начало се надявах да прочета твоето мнение в темата :)
Точно, както обикновено, в подобни теми.

За култура е темата, защото само отчаяни фенове на българската, в часнтост соц - култура, биха изгледали този филм (шегувам се, ама не съвсем)

Та за филма - лично за мен, като преживяване, направо ме върна като машина на времето в соца. Почувствах го, все едно е тук и го вдишвам. Въпреки че не съм била в такива компании, и не бих могла да се идентифицирам с никой от героите (образите наистина са доста схематични) но някакси всички реплики съм ги чувала по някакъв начин, пак толкова престорени, като наизустени, това усещане за безсмислие, безпътица и стагнация, абе все едно че от хората е изваден живеца, и са на автопилот. И сякаш няма какво повече да се случи.

Мале, сега се сетих за отзи момент, в който убиха двете патици с веслата. Това ме шокира повече от обесването, защото май патиците си умряха наистина...пфу - и за капак - ужасяващото звуково оформление, едни такива неприятни звуци почти през цялото време, даже популярните явно тогава мелодични парчета, бяха включени доста дразнещо...и въпреки това...викам си по едно време - това или е някаква брутална тъпотия, или шедьовър, я да го изгледам, пък да видим... :):):)

Безсънна го беше сложила в списъка за гледане. Само като си представих как трябва да стоя с дистанционното да усилвам и намалям звука та да се не изпокараме с комшиите но и да разбера какво все пак приказват, издадох указ в мое присъствие да се не експериментира с култура.

женчо

Имам го видян.

Определено е провокиращ и не за хора със слаб ангел.

Сцената със сърпа и бесилото е доминантна така да се каже.

От една страна забива поредния пирон в ковчега на социализма в смисъл, че е сарказъм по прословутия лозунг:
« Секунда невнимание, цял живот труп.»
от друга, е потресаваща илюстрация на Хамлетовската безизходица към нерешимия въпрос на меланхоличния - безделник (осигурен с всичко материално, до степен да не му се налага да се бори с кървав пот за насъщния си - по библейски)

...Или обнажил сърп, да се опълчиш
Срещу море от мъки...?

Многото мислене, меланхолията, потъването в морето на всемирната скръб (де мотика де...) води до това, че на човек му омеква китката и отслабва десницата.

Ако си тръгнал да играеш на живот и смърт и имаш колебания - си труп.

Не случайно е казано: «Една патка мислила, мислила ... и умряла»...

прав или изправян