|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Абре, Руже....:)))
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 11.07.25 19:55 |
|
|
Чета ти темата там за липсата на свястна работна ръка и се питам, какво сте се закрепостили по това село и този бач и въобще, как я мислите?
Абе що не си живеете в софийските апартаменти с кеф, па си пътувайте по круизи насам-натам, гледайте си кефа и пенсионерските години, занимавайте се с хобита и духовни кефове и каквото щете там.
Продавайте това място, ако толкова искате някакво малко виленце с малко дворче е така за отмора и това е.
Какви са тези пространства, робуване на градини и т.н.
То котки, кучета, ливади, реколти...ужас
Абе я си живейте живота-пътувайте, пишете мемоари, ходете по театри, исторически места...дишайте свободно.
Селският живот и общности не ми ги хвали!
Така мисля, така окнах
Вие си правете каквото щете
П.с.Обаче усещам как ще се "повърнете" на градското и на по агале живота.
Искам да те чета къде ще се шматаросвате по света и у нас...а не в какви диви селски неща и изтощителни тамошни битовизми се вкарвате
Ми така де
| |
|
|
|
Модерният удовлетворителен живот, не знам защо, ама задължително включва пътуване. Това пусто пътуване е вечната по-добра алтернатива и на село, и на деца (в тва число съм виждала съвети: за кво ти е още едно дете сега, живей си живота, пътувай), и на сЕ - кефът и смисълът на живота. Кво му е особеното и задължителното на пътуването, за да може да се каже, че си живял, не мога да разбера. Колко често и докъде да се пътува по стандарт, също не знам. Редактирано от MupaM на 11.07.25 20:36.
| |
|
Тема
|
 Re: Пътуване
[re: MupaM]
|
|
| Автор |
Naki (Company Ястреб) |
| Публикувано | 11.07.25 20:39 |
|
|
Още от тоя педерас, Св. Августин Блажени май е тръгнало..
(Живял е в 300-тите, 400-тите години от новата ера - демек преди повече от 1600 години!)
Неговата мъдрост за пътуванието е -->
"Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница".
И аз не обичам много да пътувам, домошар съм, жената пък обратно...
Присъединете се към нашата Дискорд група: Редактирано от Naki на 11.07.25 21:03.
| |
|
|
|
Ти пък... абе има си хора, които така го разбират живота, бе! И пенЦионирането, и остаряването... села, градини, дворове, къщи, хайванчета по двора, доматита, луци, моркови, цвекла и прочее... Хеле пък, ха някой тръгне да им оспорва гледната точка на имането, на скопосията и пр. веднага му се дава да разбере, че нищо не разбира, не знай какво е любов, слободия на чист въздух и так далее
Аз такива ги разбирам, такова им е тестото, направата и намярата. И другите, дето обичат да се развяват по света и у нас, и тях ги разбирам. Пишещите мемоари и други писания, ходенето по театри, концерти и тях ги разбирам. Обаче аз, от кои ще съм, още не съм се определила. Аз така или иначе правя от всички по малко... ама най-обичам май да си седя у дома, може би щото още не съм го постигнала съвсем.
| |
|
|
|
Лиренцио, добро утро!
Закрепоставяне е нещо, което не правиш по своя воля. Ние сме избрали този начин на живот, защото ни харесва спокойствието, зеленината, тишината, лежерния живот.
Тук се научих да не бързам. Ходя яваш-яваш, в магазина като влезех все бързам да прибера стоките, да не правя опашка. Продавачката няколко пъти ми повтори : спокойно, тук никой не бърза за никъде. И така беше, зад мен хората стоят спокойно, говорят си, не дават зор. Понякога отида за две неща, взема 20. Младежът, който е втори продавач само ме погледне и : ааа, не може да носиш толкова много, айде, давй и се качвай в колата.
София-не ми харесва вечната врява, миризмата на бензин, жегата, асфалта, прахоляка. не знам дали е Бърнаут и дъртаут, но ме уморяват. Вечно някой съсед върти бормашина, другаде реват ауспуси, чалги оттук-оттам....
Театрите не са забранени са селянье нито концертните зали. Ходим, понякога си се прибираме на село, друг път остааме за спане в София. даже от сега имаме билети за НДК през октомври.
За пътуването-наскоро отговорих на Албена по тази тема. Аз вече почивам от пътувания. Знаеш ли колко съм мечтала да се прибера у дома, на моето легло, да си хапна моя си манджа. Колко пъти нощно време стана до ве це, не знам накъде да тръгна, за секундзи не мнам къде съм, къде е коридора, къде тоалетната.
Имах сайт за пътувания. Добре вървеше, но на погрешно място го ситуарих. При големия срив на дира си еба майката, а името ми го откраднаха. Повече не ми се занимава с това, хеле пък мемоари.
Дълги години като пътувахме си казвахме, защо ни е къща. Какво ни е сега, друг ни пере, готвят ни, с тези пари ехееее. Но и това омръзва. Смятам, че се паднахме на мястото. Мъжът ми не е пенсионер, той е по-млад от мен, работи си, почти всяка вечер си идва на село. Търсим начин и той да не пътува, а да си остане тук, това е неговото желание.
Когато ни се пътува никой не ни спира, няма граница около селото.
Това, че пиша еди какво си не е оплакване, а част от ежедневието ми. Тук станах и по-социална, кафенце, ракийка, биричка...хората около нас са готини, никой не се е затворил у дома.
както съм споделяла, имотите са два с обща ограда, част от която махнахме, та да си се движим спокойно. През ум не ни е минавало да продадем дори единия. Както Карамфилов се шегува, единия поне да си платим стерческия дом някога
Освен това, като се напълни къщата с пирятели, егати кефа е. винаги има хора. Внуците търчят като луди, за есно спане влизат вкъщи, а миналата седмица внучката си заспа на тревата
Много мога да пиша, но няма как да ме разбереш. както и аз не разбирам твоя начин на живот!
Днес се захващам, първо, с трите щамбови рози, трябва да ги поорежа, прецъфтяха.
Ако нещо не е ясно, питай, ще ти отговарям с удоволствие!
| |
|
|
|
И майка ми е като Нюка…
Беше на гости на брат ми един месец - искала да си ходи.
Не издържала повече в това диво село, и нямала с кой да си обели една дума, сама била по цял ден…
Селото е Тегернзее, на езеро Тегернзее.
Тегернзее за Обербайерн е като Лозенец за София.
Аз лично много го харесвам - то са градинки, то е озеленяване на кръгови и светофари - много красиво и поддържано.
Да не говорим, че във всеки магазин има всичко.
Няма нужда да обиколиш три магазина за покупките.
Хората са същите - никой не бърза, всеки поздравява, много приятно място за Живот.
Друго - езерото е обиколено от колоездачен път 22 километра, има множество плажове, отсреща на Бад Висе има ски-писта.
С други думи - има всичко, за което можеш да се сетиш.
Аз живях там 3 месеца, в началото на емиграцията.
После живях в две села северно от Мюнхен , които и на хора не бяха толкова красиви, но бяха точно толкова спокойни..
Но тя не можела там, тихо й било и скучно…
От година и половина живея в Мюнхен - и не издържам на този шум и неразбория.
А аз съм на 50 и живях до 40 в доста голям град… Това понеже ти пишеш “от дъртозата е”… не ти е..
Мръсно и шумно, маса емигранти, които викат като говорят, въздухът е добре, щото тук не се карат стари дизели и в центъра на Мюнхен има забрана за тях, дори ..
но просто отвикнах от големия град.
Пътуването е хубаво нещо - виждаш свят и други култури.
Което можеш да направиш и с няколко години работа в предприятия с хора от целия свят. И да се убедиш, че на 80% от Света няма какво да му гледаш…
Да не говорим, че всеки трети публикува снимки от екскурзии насам и натам..
Аз например разпознавам фонтанът Треви безпогрешно, без да съм го виждала на живо никога..
Друг е въпросът, че аз лично имам само 3-4 дестинации, които искам да посетя. И нито една в Европа ..
Понеже не обичам французи и италианци, някак по природа, никога държавите им не са ми били дестинация за посещение. Италия ми е на 4 ,5 часа, Франция мисля и тя на толкова.. просто нямам интерес да ги посещавам ..
Та.. ако имам възможност и през ум няма да ми мине да си купя апартамент в голям град.. нещо на тихо и зелено му е майката.. Е, аз съм интровертен тип, та може и затова…
Но, имате си къща, с двор и цветя.. никаква София не ви трябва ..
Аз вече се чудя как да се махна от тук и оглеждам къде да отида, ама детето има още да учи и засега няма как…
| |
|
|
|
тоя педерас, Св. Августин Блажени
Това пък откъде дойде?!
| |
|
|
|
Може да е в добрия смисъл.
| |
|
Тема
|
Re: Пътуване
[re: Naki]
|
|
| Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
| Публикувано | 12.07.25 11:08 |
|
|
Аз обичам, и в хотели обичам да спя, и хотелска манджа обичам, и сандвичи на крак обичам, и пак ми се вижда прекалено тва, пътуването да е мерило за Волен, пълноценен и успешен живот и алтернатива на село или на деца, толкова да е мерило, че по стандарт задължително да се споменава.
И да, не всеки обича да пътува. Още Ерих Кестнер пише, че не обичал.
Тоя па коректорът мисли, че "волен" е име.Редактирано от MupaM на 12.07.25 11:16.
| |
|
Тема
|
Re: Пътуване
[re: MupaM]
|
|
| Автор |
parvaty (усмихната) |
| Публикувано | 12.07.25 11:28 |
|
|
Тоя пък коректора мисли, че Волен в име.
И на мен ми погажда същия номер, и не само с тази дума ..
много е досадно..
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
