|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 2-ри юни
|
|
| Автор |
ad miral (андорския флот) |
| Публикувано | 01.06.25 23:38 |
|
|
Упрек към Христо Ботев
Воеводо, малко рано
тих бял Дунав ти премина.
Трябваше след Сан Стефано
да си поведеш дружина.
Обстановката — спокойна,
няма битки със душмани.
Леле, колко многобройна
щеше четата да стане!
Александър Миланов
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
| |
|
|
|
Бог да ги прости Ботев, другарите му и всички, загинали за България !
| |
|
|
|
Заради подвига на Ботев например Виктор Юго разбира, че все пак " в Батак ятаганите се забиват в снагата " НЕ ТОЧНО "на нещастния СРЪБСКИ народ"...
И не напразно лидерите на независимо Косово според думите им " Повторихме УСПЕШНОТО българско Априлско въстание от 1876 и успяхме".
| |
|
|
|
.
| |
|
|
|
Човеко.... с такъв словоред, не знам... не мога да приема :
1. че си бил даскал
2. че си трезвеник
| |
|
|
|
А даскал Ботю е имал други мечти за сина си Христо. За Кирил, също, нооо, там нещата са се случили. За останалите 7 деца, както дойде.
Да не преписвам неща, които се знаят, а аз вече съм позабравила
| |
|
|
|
Като се натъкна на възмущението на МираМ от национално присъщия ни мерак да се самопринизяваме, все за Ботев се сещам.
Най-тъжното честване на възрожденското ни минало е днес.
Денят, в който една пламенна душа, родена да осветява, да пръска искри на родолюбие, бива погубена от съратниците си. Онези, незапалените, дребните и страхливите, дето като мазна кал ще изтекат между пръстите, но ще оцелеят.
It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.
| |
|
|
|
Тая година по повод на днешния ден, усилено в медиите се върти речта на 14-годишната Иванка Ботева на откриването на първия паметник на баща й, Христо Ботев във Враца на 27-ми май, 1890.
В анонсите към речта се споменава, че речта на 14-годишното момиче трогва до съзли събралото се множество. Просълзяват се всички присъстващи - млади и стари, мъже и жени - жените направо плачат и нареждат с глас. Не ме учудва самата реч - вероятно са и помогнали да я напише - а това, какви са били хората тогава, какви души са носели - можели са да плачат заедно на площада, пред всички без да се срамуват, вкл. и мъжете без да изглеждат неловко...
Сега не мога да си представя нито събрано множество българи, които да плачат със сълзи, заедно да изливат душите си, нито мога да си представя за какво биха могли да се разплачат така съвременни закоравели души.
Тя се обръща не към княза, а към гражданите. Ето и речта на Иванка Ботева:
"Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник - откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща - Христо Ботев и другарите му.
Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута като погледам този свещен за мене бюст...
Когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отърват от робството, не съм имала щастието при разделянето да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В тази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милий си баща. Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасение на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. Неговата саможертвеност за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми.
Аз и майка ми сме били нещастни като останахме - аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой - това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни.
Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий ни народ. Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове въздигна този грамаден паметник, в чест на покойния ми баща и другарите му...
Нашата искрена признателност на всички присъствующи!
Да живее България!"
Редактирано от MilaO6 на 02.06.25 19:46.
| |
|
|
|
Той ги е повел в този решаващ момент, когато всички други се отказват.
| |
|
|
|
виж .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
