Язвителен коментар

Казусът не е за Таро!

Моят Youtubе канал-Tarot Master

искала е да се изтъкне и да си тури тенекийка

Психотерапия ми беше първото предложение.
Проблемът не е в колежката Х - темерути-непукисти под път и над път.
Проблемът е вторачването и зациклянето върху колежката Х.
Който няма да се реши, дори да се изредим да я ругаем таз безчувствена гадина.

двете яйца и запръжката, няма ли да помогнат?

Стандартни мръснишки офис номера. Нахокала те е пред погледа на господаря, за да се издигне в неговите очи. Ти си безотговорна и бавиш работата, тя на твое място нямаше да й мигне окото. Може да е пожелала твоите задължения и твоето възнаграждение. Това е суров и безскрупулен човек, който не му пука на йота за теб и би ти забил нож в гърба в момента, в който й го обърнеш. Лошото в случая е, че ти не си намерила в себе си нейното дебелокожие, а си останала наранена от коравосърдечния й отговор, и то дълбоко. Дано все пак не си плакала вкъщи. Консултация с подходящ психолог вероятно би могла да ти помогне, но ще ти излезе през носа. В такива отношения трябва да бъдеш гадна: или мачкаш, или тебе те мачкат. Чудесна работна среда.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Съжалявам за трудната емоционална ситуация, в която си попаднала тогава и от чисто човешка гледна точка, е разбираемо, че понякога можем да изгубим контрол. Все пак липсата на комуникация явно е предизвикала въпроси, и ти сама си дала възможност на колежката ти да се опита да създаде допълнително напрежение.
Неизбежно ще повторя съклубари, с които съм съгласна. Грийн и Безсънна: да, малко вероятно е фирмата-поръчител ей така, случайно, да се е зачудила какво става с проекта им; по-вероятно е да са искали актуална информация. Не е ясно кой е бил проект-мениджърът, нюкой от тази фирма или колежката ти, но е твое задължение да информираш веднага, ако имаш обстоятелства. Това, че сроковете не били уточнени и пр. не е извинение, сп. мен. И аз съм на принципа, че когато има работа, умиране има, отърване няма.
Да, колежката ти е действала непростимо грубо, и това е отделен въпрос. Непрофесионално, неетично, но, тъй като вината е твоя, аз бих се извинила в конкретния случай. После, обаче, прошка няма - договарям срокове и я работя по нейния начин, по 100 или повече. Да си планира фризьорите, масажистите и пр., уважавайки твоята - или съгласуваната по проекта - хронограма. Мейл след мейл с чаровна усмивка.

Абсолютно! Това е!

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Абеее, биха...ако са на шефа на компанията и по време на запръжката се вземе решение колежката Х да бъде уволнена
Реванш си е

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Аз все си мислех, че съм мека Мария, понеже винаги давам шанс за грешка. Само един, обаче, На всеки може да му се случи да му гръмнат бушоните веднъж, а повече от един път е система.
И хлапетата го знаят от малки, и почвам да си мисля, че съм мама-терорист на деца-терористчета, понеже, като ги слушам как действат на работа (те още учат, но и работят), чак ми става жал за шефовете им.

Сега, то написаното по-горе не е железен и непоклатим принцип. Нещата са комплексни и се променят и култивират с годините, не са били винаги едни и същи. Компромиси са нужни и в различни етапи от живота всички сме ги правили, а и към нас са били правени.

Но на възрастта, до която съм стигнала съм решила, че нямам излишно време да правя не безкрайни, а дори и наполовината компромиси, да давам излишни шансове и да чакам хората да съзреят и да се осъзнаят.

Явно, че всеки си има свои темпове на съзряване, много хора заслужават да им се дава шанс повече от веднъж, но това не трябва да пречи на моя живот и ежедневие. Не може да се угоди на всички и не може търпеливо да чакаш и да даваш повече от веднъж шанс на разни хора само, за да си човек, а не звяр, образно казано.

Специално в работна среда си има правила и те се знаят. Ако някой непрекъснато се нуждае да му се дава шанс, значи не е читава работата около него. Става въпрос или за лош характер, или за някакъв дефицит на умения и няма какво да му се церемони човек. Баста и толкоз, да ходи да си учи уроците на живота другаде, а не на моя гръб.

Нещата с близките роднини и приятелте може да са малко по-различни. Но и там е нужен някакъв ред и приличие. И там линията на търпимост не е и не може да е безгранична.

Ей, тва бих могла и аз да го напиша, ако имах дар слово! Съгласна съм с всичко, което пишеш.
По същество: на работа отношенията са много различни от семейните и приятелски, разбира се. Разбирам обидата на Малинали, но след някакъв куул-даун период, бих се отчела за моята “треска”. Което не означава, че отношенията с колежката Х биха били същите оттам нататък.
С децата... понякога имам чувство за вина, защото атмосферата тук като че ли е много по-лежерна, но това само повърхностно погледнато е така. Особено в частния бизнес или силно конкурентна среда. Никой не те кътка, котка и търпи, и това е нещо, което (сп. мен) е здравословно да се научи максимално рано. Ама тва май е много друга тема. В университета е същото, но в донякъде/привидно смекчен вариант, и там трябва да си правят сметката докъде се простира толерантността.

Здравей и добре дошла!

Прииска ми се да попитам няколко неща. Ако желаеш, отговори. Не е задължително...
Само началният постинг прочетох.
Тягостното или дискомфортно чувство, което ти носи контакта с лицето Х изолиран случай ли е? Случвало ли ти се е да го изпиваш и към други лица, които са те накарали да се почувстваш неразбрана, обезценена, обидена...?
Какво би искала да и кажеш, когато се наложи контакт с нея, или как би искала да реагираш?
Какво те спира да го направиш и каква смяташ, че е правината реакция от твоя страна в тези взаимоотношения?

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Това момиче ли, жена ли, малинали явно не умее да си постави граници, но и да прецизира своето професионално поведение. Може и въпрос на умения и компетентност да е - професионална или комуникативна. И проблемът е главно психо-емоционален и поведенчески. Животът е толкова сложен и многолик, че не си ли поставиш ред и граници, всеки ще ти се качва на главата, а и ти няма да се научиш на ред, дисциплина, отговорност и да я изискваш от тия, с които си в пряк или непряк професионален контакт. Аз лично такъв хаос в отношенията си, от които зависи работата ми, бизнесът ми, животът ми вече не бих могла да търпя, камо ли да влача с години подобни преживявания. Чакам известно кратко време и поставям ребром въпроса. Ако някой се опитва да бяга по тъч линията и не ще изясняване, у лево. Намирам начин да реша проблема бързо и окончателно. Животът изтича между пръстите, нямам излишно време да пилея за безплодни и безрезултатни несбъдици.

Във финала на филма "Стадото" на режисьора Йълмаз Гюней, когато след целия огромен стрес и материални загуби почина и жената на овчаря, той удуши с голи ръце един, който му каза :"Голяма работа - една умряла жена!"...

Попрочетох мненията и съветите, които ти дават.

Ще се наложи да напиша нещо, което съм писала и друг път, но темата го изисква.

Самият въпрос, който си задала (вие как бихте се справили) и последвалите отговори, за съжаление водят до простичката житейска аксиома, която всички знаят или поне са чували, но почти всички заобиколят несъзнателно и непрекъснато търсят нови и нови обяснения и съвети. И щастливи са само онези, които съумяват да не я заобиколят.

Никой не може да избяга от себе си.

А това “себе си” е толкова многолико, че надали има двама души по света с еднакво “себе си”.

Така че - споко. Каквито и теми от този род да пускаме, каквито и напоителни фермани да прочетем и напишем - нито Х ще се промени, нито ти. Нито ще започнеш да действаш в съответствие с някой съвет, който си прочела. Колкото и да го харесваш. Защото няма да си “ти”.

Последващата аксиома, пряко свързана с първата и завършваща пълното щастие за този, който съумее да разбере и двете и да живее според тях, е - не очаквай от човека това, което той не може да ти даде.

Ти си такава, каквато СИ, Х - също. Ако можеш - живей с това, ако не - ще се тровиш и ще пишеш теми. А отговарящите ще пишат фермани. Но нищо няма да се промени. Нито действията на Х, нито твоите реакции.

Разбира се - остава удоволствието от писането и четенето на фермани. Ако това удоволствие влиза в “себе си” на тези, които ги пишат и четат.

(Понеже си “знаем и кътните зъби” с клубарите - ще изпреваря някои язвителни забележки и коментари, като разясня предварително. НЕ, аз самата не мога “да избягам от себе си” и да успея да живея според втората аксиома, макар и да съм абсолютно наясно с първата. И това (очакванията ми към околните) е доста болезнено - както за мен, така и за тях. Но повече за мен.)

Сенатор Греъм: Войната в Украйна в крайна сметка е за пари.

За границите да, съгласна съм, но по отношение на професионалното ми поведение, това се случи само веднъж. Вероятно поради хаотичния начин, по който съм го написала, сте останали с погрешното впечатление, че "това момиче" редовно бави срокове и има фалове в комуникацията, което не е така.

Здравейте,
Чак толкова фрапантен случай, както с Х, не съм имала, с нейния изказ предвид обстоятелствата. Вероятно и защото с други не съм допускала подобни простъпки, както неволно се получи при нея.
Когато се почувствам засегната от празните приказки и недомислици на някого, ми минава за няколко дни, най-много седмица. Ако обаче е отправена основателна и конструктивна критика към мен, не се обиждам, а коригирам неизправностите от моя страна, без това да ми влияе на емоционалното състояние.
Когато се наложи да контактувам с Х, се държа делово, на необходимата дистанция. Това, което ме дразни, е че тя продължава да се държи както преди тази случка - говори за нейни лични неща, което смятам за недопустимо, пуска плоски шегички, както винаги е правила и т.н.
Това ме навежда на мисълта, че има усещането за някакво превъзходство над мен. Споменавам като факт, че когато съпругът &#1117; кихне, това се превръща в такава драма, че не може да изчака да си свърши работата, а ще му звъни, за да го пита как е няколко пъти, докато се работи без да ме предупреди. Просто в един момент, докато седи срещу мен, грабва телефона си и се почва: "Алооо, как си?", като не си дава сметка, че губи моето време или то не струва нищо, а и че съм длъжна да слушам глупостите им. Тогава изказването "Не ме интересува, че някой е умрял" на фона на нездравословната &#1117; загриженост спрямо съпруга &#1117; още повече изпъква в съзнанието ми. Проблемът е, че ако аз реагирам, не знам какво би се случило след това...

За мое голямо съжаление :), за мен това не е опция.

Не ми се занимаваше с безплатни консултации на тема "Трудова дисцилина, професионална и работна етика", ама айде от мен да мине.

От първия ти постинг разбрах, че работиш на свободна практика, някоя си фирма, основен клиент, от години ти възлага самостоятелни поръчки, но паралелно и от години възлага една поръчка, разделена между двама изпълнители - Ти и Колежката Х.
Като първата част от поръчката е за теб, втората за нея или обратно, но никоя от вас, ако се случи Втората, не може да отпочне, довърши и предаде работа, докато Първата не свърши нейната част и не й я изпрати за продължение.
Така ли е?

Също разбрах, че възложителят ви отпуска доволно дълги срокове за окончателно предаване на общият завършен продукт - от порядъка на 6 месеца. И как ще се уговорите и стиковате вие двечките, за да го предадете в срок или предсрочно, е оставил на вас.
Така ли е?

Също разбрах, че на самостоятелно възложени поръчки ти винаги си спазваш крайния срок, тоест, възложителят няма причини да е недоволен от теб. Но и при споделена с Х обща поръчка, при която Втората зависи от Първата, за да я предаде в срок, пак не сте се дънили досега.
Така ли е?

Имам едно много важно питане:
Ако ти/ви възложат поръчка с краен срок след 6 месеца, но ти/вие я предадете още след 1 месец, КОГА си получавате парите за нея? Веднага след предаването на поръчката /в някакви седмични или едномесечни рамки/ или чак след като изтече първоначално обявения краен срок?
Примерно: възлагат ти/ви днес работа с краен срок 30 юни, можеш да я предадеш до края на януари и да ти я платят през февруари
или когато и да я предадеш до 30 юни, ти плащат не по-рано от юли?

Питането ми е много важно и основополагащо, за да сглобя картинката на работните ти отношения, затова ще продължа с коментара, за който молиш, чак след отговор на всичките си въпроси, особено на този.

След изтичането на крайния срок, т.е. ако ти възложат поръчка за октомври, ако я предадеш през февруари, плащането се очаква за първата седмица на ноември.

На останалите въпроси отговорите са Да.

Също бих искала да доуточня, че за трудовата дисциплина ми е ясно, че вината е моя, макар и неумишлена. Всички се хванаха за този въпрос. Да, можело е да я предупредя, че имам основателна причина да се забавя, но бях в ступор от събитията и не съм го домислила или не съм имала сили да направя и това.
В някои от постовете съм си споменала, че не е имало нанесени щети. Е, да пак не е оправдание, не е професионално, но за мен изказът "Какво ме интересува, че някой си е умрял, това не е оправдание", цитирам го дословно, също няма място в делова комуникация.