|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Най-хубавият подарък
|
|
| Автор |
RujaKaramfilova (2Х1) |
| Публикувано | 05.01.25 15:21 |
|
|
който сте получили? Няма значение кога, от кого? И защо е най-хубавият за вас! Нека е материален, защото знаем, че за една майка детето е най-прекрасния подарък. Или една емоция, мога и такава да споделя. но сега е за друго!
Защо се сетих за това питане?
Всяка Коледа или РД децата подпитват, ама така, небрежно)), какво да подарят
Тази година нищо. мълчат като комунисти. Нищо не питат, а аз като никога бях категорично мнение какво искам. Ама, те траят и аз трая!
И, в деня Х, получих това, което бих им казала :
И сега, сортирам по месеци на сеитба. Петуниите ги посях вече. Имам още де, но пък и януари предстои!
Дано за 8-ми март ми подарят поне 3 чувала декоративни камъчета, бели
Ихам 3 чувала, свършиха миналото лято
| |
|
|
|
дъщеря ми е безспорно номер едно
-една книга, за която беше чула, че искам като детенце.
трудна з намиране и скъпа за детски джобни
също от нея-невероятен копринен шал от Индия
и други такива имам от нея.
също предвид цената със сигурност купен с лишения от нещо, което би и харесала.
една мартеница и кристално пате от някого, когото обичах.
не е свързано с лишения, но пък много го обичах.
в една голяма дупка преди години от всякакъв характер, една от приятелките ми без да ми даде избор ме заведе на едно много хубаво и весело море.
твърдеше, че човек трябва да се откъсне, за да му се наредят нещата някак. почнаха след това да се подреждат.
от родителите ми си пазя някои неща като реликви, предвид че не са между живите. но големите подаръци са ми други.
всъщност аз съм получавала невероятни подаръци от много хора
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Парите не са важни, не говоря за пари, нищо че за материални подаръци.
като каза книга, мъжът ми преди мноооого години спомена, че нямал едно конкретно издание на О`Хенри. И като се закрастих да го търся, не беше преиздавано, в антикварни също не открих. В един момент бях готова да открадна от библиотека и да си заплатя книгата тройно, петорно, ако искат. Е, докато обмислях този вариант, помнейки мисълта на Ленин, че не е грях да откраднеш книга, ми се обадиха от една антикварна, че я имат.
А той беше толкова щастлив. Обожава О`Хенри!
| |
|
|
|
Парите не са важни, не говоря за пари, нищо че за материални подаръци.
именно
важни са само за добрата воля, дори и при трудност да ги извадиш
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!Редактирано от Baldrian на 05.01.25 15:48.
| |
|
|
|
Хм, изключих едно шкафче с подаръци от внука-камъчета от река, от море, мидички, клонки, пръчки, прекрасни водорасли, вече сухи... рисунките не ги броя, но това са емоционални подаръци.
Много е важно, в тази тема, подаръкът да струва поне 1 лева, примерно.
| |
|
|
|
Най-хубавият ми подарък е това, че най-близките ми хора са живи, здрави и благоденстващи. Това ми е най-важното. Ако те не са добре - и аз няма да бъда добре и майната им на всякакви други подаръци... все тая.
Като оставя това настрана - много са - мобилен телефон, полет с жирокоптер, кафе-машина и всякакви подобни неща. Надявам се догодина да е тандемен скок с парашут от 4000 м. Ако те не ми го подарят - аз най-вероятно ще си го подаря. Летял съм по доста начини и вече ги колекционирам. След това ще ми остане полет с делтапланер, двуместен самолет и безмоторен такъв... а след това само летене с военни машини (последното ми е малко невъзможно, но аз си го мечтая тайно и кой знае - може пък някога да ме огрее)... Кво да правя - обичам летенето по всички възможни начини - дори и насън.
| |
|
|
|
Дано за 8-ми март ми подарят поне 3 чувала декоративни камъчета, бели
Ами поръчай им.
Аз съм получавала и получавам най-хубави подаръци, но най-хубавият в смисъл на материална вещ си остава първият, който ми беше пълна изненада. Май съм разказвала тази история. Бях на 15-16г., таман във възрастта на кипренето с дрешки и налагането на собствен стил над вкуса на майка ми, която много държеше да ми се бърка как да се обличам, какво ми отива и ми купуваше само одобрени от нея неща. Дойде на гости леля от друг град и заяви, че иска да ми подари обувки. Защо точно обувки - защото била сънувала някакъв специален сън, в който се случило намсикаквоси и основното внушение било "Трябва непременно на купиш нови обувки на Алиса". И така тръгнахме с леля на обиколка по магазините за обувки, майка си направи устата да дойде с нас да ми избира, но леля я отряза: за да се сбъднело каквото там имало да се сбъдва, трябвало непременно аз сама да си избера най-хубавите обувки, които ми харесат, без значение какви са и колко струват. Беше малко мистериозна тази работа, но и леля беше суеверна, затова толкова ме впечатли. Особено пък условието да не мисля практично, а да си харесам обувки, които много ми се иска да имам. И си избрах едни жълти велурени много мадамски и на много висок ток скъпи обувки. Които не бяха твърде подходящи за ученическа престилка и за обикновените ми ежедневни тийнейджърски дрешки, но аз си ги скъсах от носене всеки ден на училище и след него с голям кеф, а мама не можеше да ми каже и "копче".
| |
|
|
|
Веднъж завлякох една книга от библиотеката и я платих петорно, за да имам всички издадени книги от този автор и я платих петорно. След време ги дарих всичките, заедно с тази въпросната, на същата библиотека. Книга ми е ценност,, ако ми е спомен от близки хора и специален подарък.
| |
|
|
|
Браво на теб! Не знаех, че си толкова екстремна личност.
Парапланер, тандем, била съм. Препоръчвам Сопот и Сливен.
Аз летя много често на сън, та това ми стига
Не си споменал гмуркане. Аз имам мерак, но имам проблеми с дишането, та така ще ми остане мечта. Всичкото това, които го пишеш, плюс гмуркането (изкара курс) Карамфилов също го е пробвал.
Действай докато си млад!
| |
|
|
|
Много хубав спомен! Виж какви неща остават в съзнанието ни, за цял живот!
Аз имам подарък от дядо, така мистериозен. Дойде един ден и казва :
- Утре да си готова за ХХ часа, ще ходим някъде.
Идва той, аз готова, чакам го. Била съм 16-17 годишна. И тръгваме. Изненада, качваме се на влака. Слизаме в Станкето (Дупница). И отиваме в някаква къща. посрещна ни мъж, подкара ни по двора и в дъното друга къщичка. Влизаме вътре отрупано с кожи и кожуси. И ето ти яснотата. Взе човекът метъра, измери ме и ме подкани да си избера модел и цвят на кожата. Туй то изненадата-кожух. Бяха много модерни по онова време.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
