Re: Да бъдем като японците / Контакти / Поколения / 40-50

В Япония децата до 4ти клас не се изпитват в училище. Целтта е през първите години да се научат на добро отношение едни с други, на уважение към учителите и на любопитство към предложените знания. Това прави от децата задружни и възпитани приятели, които заедно си помагат в бъдещите уроци като заедно с това уважават и обичат учителите си.
В Япония възрастните са на такава почит, че остаряването се чака с оптимизъм и надежда.
В Япония чистотата, която пешеходците поддържат е на такова ниво, че в крайпътните канавки се развъждат златни рибки.
Но в Япония има истински реален дебат по предложението възрастните хора от самурайските родове да си направят сепуко, за да облекчат държавата.
"Не" е непозната дума и всяко предложение или намек от висшестоящ се изпълнява безпрекословно, а ако е невъзможно, тогава не е необичайно животът или здравето на човек да са под заплаха.
В Япония по гари и спирки има специални ниши в които човек да поспи, за да спести време да не си отиде до вкъщи.
В Япония смъртта от преумора или стрес на работното място е толкова широко разпространена, че има специален термин за това.
В Япония има демографска криза заради уникалния феномен че хората не правят секс. (Тук идва на ум великият лаф на Леос -тъжен кур ебе, уморен кур ебе, болен кур ебе,.. само кахърен кур не ебе)
В Япония, оказва се, грижата за онези деца от първия абзац ги превръща не в дисциплинирани любопитковци, а в роботи изпълняващи безпрекословно всяка заповед без оглед на собственото си здраве и живот.
Япония ме изпълва с ужас.

Франция е най-близо до това, което наричаме идеалната демокрация. Изборите и решенията на народа са закон, колкото и да са неочаквани и неудобни, а проучванията на общественото мнение имат реални и бързи последици в управляващата в дадения момент политическа сила.
Във Франция висшето образование е запазило високите си стандарти и има много висока летва за тези които го желаят, затова науката е на най-високото ниво в съвременния свят. Франция е на 4то място в света по нобелови лауреати. Пред нея са САЩ, Англия и Германия - за които може да се каже почти всичко, което и тук изброявам.
Във Франция културата на общуване и изкуството са издигнати в първостепенна отличителна черта за цялото общество от децата до възрастните. Затова не е чудно, че по горния показател: "нобелови лауреати", но за литература Франция е на първо място в света. Тук може би трябва да сложа още един показател - най-посещаваната държава от туристи. В културата трябва да добавим и храненето.
Във Франция работният ден задължително се прекъсва от продължителна обедна почивка, толкова дълга, че хората да отидат по домовете си, да седнат заедно да се хранят и дори да подремнат.
Във Франция работната заплата е сред най-високите в света.
Във Франция има огромен обществен консенсус за социално равенство между пенсионери и работещи, затова пенсиите са сред най-високите в света. Франция е на първо място по социални разходи в света.
Във Франция полицаите са в услуга на загубил се, аварирал шофьор, човек изпаднал в беда, дори такъв нарушил правилата по незнание. Първата мисъл на всеки е да потърси помощ от полицията. Никоя беда не остава без внимание и никое престъпление, колкото и да е дребно не остава без разследване и разрешаване. Същевременно френската полиция е рекордьор по разкриваемост на престъпленията.
Във Франция ксенофобията е на такова ниво, че от обществен проблем започва да се превръща в политика.
Във Франция има сериозен обществен дебат за етнически ограничения във футбола.
Във Франция предприемачеството е без всякаква перспектива заради непосилните данъци (заради виж по-горе - огромното преразпределение)
Във Франция феноменът млад, неучещ, неработещ е бедствие. Това е и бичът на престъпността.
Във Франция затворите не могат да поемат повече престъпници, затова следват вълна след вълна безпринципни амнистии.
Франция ме плаши повече и от Япония

Сърбия има външна политика на умел въжеиграч, като е предложила поле за конкуренция за инвестициите на ЕС и Китай. Това води до рязко увеличаване на икономика, без поемане на твърди ангажименти.
За Сърбия през 2024та година конкурент в икономическия растеж на Балканите е единствено Гърция.
Сърбия с находищата си на литий се превръща в най-богатата на стратегически суровини държава в региона.
В Сърбия има обществен и политически консенсус на бързо и мощно въоръжаване и армията и с огромни темпове достига най-модерните в Европа и това при положение че военната служба е доброволна.
В Сърбия омразата към съседите е толкова разпространена, че влиза в политическата риторика и има надпревара кой повече мрази. Сръбското общество е благосклонно само към чужденци, които са от държави през една граница. Дори македонците са обект на подигравки.
В Сърбия има все по-задълбочаваща се обществена травма от войните и не само политиката, но и престъпността се завърта около това. Ветераните са явните господари на подземния свят и мафията - държава плюс престъпност са почти официално признати. Малко важни решения не минават през одобрение от мафиотските босове, а настоящите политици имат ясно видимо минало с връзки в тези среди. Това се приема за естествено и няма обществен натиск да се промени.
В Сърбия има огромен проблем с изнасилванията. Включително и на мъже.
Сега ако кажа че Сърбия ме плаши, ще избухнете в смях.
Ако кажа че не ме плаши - още повече.

Като кого да бъдем? Като САЩ- с тяхната свобода и инициатива, и полит-коректното поведение и говорене? Или Швеция - с доверието към хората и подпомагането на всички да бъдат богати и липсата на всякакви контакти освен следене едни други дали си хвърлят боклука правилно. Или Англия с истински мутикултурното космополитно общество и невероятната вяра в конспиративните теории на всички нива и дори в управлението, водеща до истински ужас от източноевропейсците. Или като Китай, Корея, ... Бразилия, Венецуела, Колумбия?
Кое общество да си изберем за наше като комбинация с коя държава?
Русия е изпусната нарочно за да не се профанизира пак лафа, но това не значи че слагам ограничения. Ако виждате Русия като пример, давайте я. Или Израел, или Иран...

Аз няма да ви изненадам с това, че смятам България за еталон. Трябва да бъдем като нас си и нищо да не променяме. Такива трябва да си останем. Не политиците, а обществото.
Нека чалгата да забавлява чалгарите. Нека умникрасивите да търсят своята истина. Нека русофилите да веят техните знамена и нека икономическите сектори да се борят кой за каквото иска с нечестните си блокиране на пътища или заплахи за спиране на тока.
Единствената държава която е направена за българи е България. И обществото е перфектно такова каквото е.
Политиката трябва да се промени. За това пиша.
Политиката трябва да се промени в посока да престане да иска промени!
Аман да чета колко прекрасно било в Япония, а зле у нас защото пишем оценки на второкласниците! Писна ми на шапката!
В България е прекрасно. В Япония - не.