За внуците и познанията

Не, не зяпа в гърнетата, защото ги няма. Представя си ги, защото е извратена!

Веднъж вече се възхитих! Сега няма да повтарям, че вече гравитира към завист за крайния продукт!
Впрочем във фурна или директно на слънцето се пекат корите? Ако питам глупаво, напълно позволени са всякакви присмехи..

Светлината е нужна вътре в тунела, в края му и без нея е светло.

Впрочем във фурна или директно на слънцето се пекат корите?
Първо на слънце, докато корите се напукат. За съжаление в момента нямам такава снимка, но мога да осигуря утре, днес вече съм уморена, но утре ще продължа.

След това се слагат във фурната и се припичат, докато добият приятен кафеникав цвят. И, последно, прибирам юфката в памучни торби.

Това от снимката прилича на градинско сито.
Ползвала съм за пресяване на почва и тор, когато засявам някакъв разсад.

Щастието идва при веселите!

...И, последно, прибирам юфката в памучни торби.


Усвоих урока. Благодаря!

Светлината е нужна вътре в тунела, в края му и без нея е светло.

Най-хубавата трАхна правеше майката на една приятелка, царство й небесно.
Никакви чушки и домати, сивкава на цвят, дъхаше на черен пипер и карамфил леко.
Тъй и не я запитах какво слага.

Не че ще тръгна да правя, сложно е това занимание.
у нас никой не ядеше, после пък тартариан категорично отказва да яде трахни, юфки, и подобни.
И майка му беше майсторка, но спря да прави юфка, след като никой не я ядеше.

Ама много беше вкусна трахната на кичона.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Няма да си мерим юфката, но ще се радвам да видя нещо, което си опитала да направиш

Може и сито за пръст да е. Аз пресявам пръстта през решетка на стар вентилатор, дупките са по-едри от тези на онова сито.

Такова сито баба ползваше за пресяване на сухия фасул.
След като го оберат, с шушулките го сушаха на слънце. След това го начукваха, за да отделят зърната. После през такива сита с по-широки дупки падаха всякакви боклучета, парчета и песъчинки, и оставаха само бобчетата в ситото.

Не мога да ти вляза в тона на насметена любящ баба, дето внучето и гърнето да напълни, търчи да го снима и поства с коментар: "ах, какво хубаво ако!"

Тази ти копрофилия не е на добре!

Никъде за "акита" не е говорила Ружа - много ти е силно въображението, и крайни сравненията..
Айде по-полека малко, ако може(ш)..!?

И да, добре е децата ни да са по-умни и добри от нас, както и внуците - от техните родители (непряко и от нас)..

---

Вярвам, че ще си по-различна баба от Лирата и Албена!


Че ти си пенсионерка, бе, забрави ли, какво искаш от нас?

Да простираме юфка на сушилника и да си пазим някво вехтошарско сито, дето нам за кво ти е, да сееш пръст у двора

Руже, браво на теб, че се навиваш да правиш домашна юфка и то за втори път. Помня от детството , баба ми, лека й пръст правеше трахана и домашна юфка. Повече обичах юфката. Да, доколкото си спомням, траханата баба я претриваше през сито. Когато пък разточеше корите за юфката, навсякъде в къщата слагаше корите да съхнат, на сянка.
Браво на теб. Респект!

Бабите ги плетяха, даваха си модели една на друга и ги доизмисляха. Никъде централизирано.
Да си задам въпроса по друг начин
Къде си виждала да се плетат килими от чорапогащници

Вкъщи. Но беше много отдавна.

Къде е това вкъщи?
Това ме интересува.
Странджа ли, Родопа ли, толкова сложно ли питам

Намерих едни картинки онлайн как изглежда това. Сайтът май е преведен с гугъл, обаче снимките дават някаква представа:

[линк]

Не е регионално, както се оказва - и други се обадиха, че са виждали подобно нещо. Едва ли е някакъв традиционен занаят, свързан с даден край - просто на някого му е хрумнало.

Интересно ми е. Гледах картинки и не разбрах. Какви точно са били тия чорапогащници

По спомен - по-плътни от стандартните сега, нещо като 100 den. плътност на текстила. И май не толкова еластични, колкото са днешните. Не си спомням с какви бои се боядисваха, обаче.

Мерси за линка и извинявай, но ми беше интересно