Прочетох сега, че в антична/средновековна Грузия, както на повечето места в Европа все по някое из тия времена, имало платени пътища. Просто някой си заемал даден път, поддържал го, почиствал го, премахвал от него разбойниците (или се хващал за охрана на пътниците) и изисквал такса за преминаване - за услугите.
Интересното в случая е, че съществувал обичай, негласно споразумение или както щете го наречете, че човек, който нямал пари за таксата, можел да мине с някой друг. При това - без другият да плаща двойна такса. Само трябвало да се съгласи и да заяви тая работа.
И безпарични люде чакали в началото на пътя, някой да ги "вземе" с него.

Та, като сменили в Тбилиси системата на плащане в метрото от жетони на електронни карти, някой се сетил за тая традиция и я възстановили.
Еднократно плащане важи за час и половина, независимо от това, че можеш да излезеш от метрото и пак да влезеш. Просто ако се регистрираш втори път в системата в рамките на тоя час и половина, от картата ти не се взимат пари, но автоматът отваря бариерата и те пуска.
И сега имало хора, които се възползвали от това, седейки до входните автомати и разчитащи някой излизащ да се регистрира отново за влизане, пускайки ги вътре...

Четох, четох, та си помислих - абе, тия в Грузия сигурно могат да минат без застрахователи. И си напоприпомнях доколкото можах... бе май не познавам човек, който да е отишъл в тая държава и да не е останал очарован от хората там.

П. С. Освен за Грузия, ми попаднаха и некви писаници на Надя Брайт и Бойкикиев... Грийне и Глигоре, квото щете си мислете, ама вий двамата сте единствените пепедебейци, дето могат да пишат добре. И смешно.

О, да, това е един очарователен селски тарикатлък, не може практикуващите го да не очароват.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Кога успяха толкова да ви промият мозъците се чудя...
И как.

От няколко поколения. С убеждението, че това носи полза на човека.

Ами все още са доста беднички, правят си услуги.
А помниш ли едно време, особено през 90-те, в голямата мизерия, как на слизане от градския транспорт си подавахме перфорираните билетчета на някой, който се качва? Хората даже си ги оставяха на някоя седалка, за да ги ползва друг, без да дупчи ново билетче. Хем тогава бяха никакви пари, 6 стинки.

"И сега имало хора, които се възползвали от това, седейки до входните автомати и разчитащи някой излизащ да се регистрира отново за влизане, пускайки ги вътре..."


Не го знаех, туй нещо много готино и Правдиво-на принципът някой да ни гарантира, че сме достойни да ни пуснат в системата за сугурност!


Не я слушай адвокатката какви редовно ги плещи, че било селяния...де ги ева, точно тези същите ползват право да изкарат от арестуван в арест, като му дадат ГАРАНЦИЯ.


Извинете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не е същото с оставянето на билетчетата.
Оставянето на билетчетата е измама. Сиромахомилска може би, но измама. Защото градският транспорт не ни беше разрешил да оставяме билетчета.
В древна и сегашна Грузия е различно. Там преминаването на нямащия пари става официално, с одобрението на собственика.
И точно това ми е поантата.

Защо трябва да чака някой да му отвори бариерата, като може да я прекрачи. И в двата случая е без билет и ще го глобят при проверка, втрото обаче пести време.

А с автобусите как е? Там вратата се отваря за всеки, без значение дали има билет или не :)

Визирах елементарното мислене.
При теб е добре възпитано, знаем.

Грузия и Армения са азиатските страни, в които бих отишла. Наблизо (макар с тромав транспорт), различно, музикално, хубаво вино.

Метрото няма да го коментирам, колкото държави, толкова безумия, още не мога да му простя на лондонското метро, че не ми хареса картата на Уникредит Пусна ме, но не поиска да ме пусне да изляза. Добре че бях с малките, та служител на метрополитена вдигна аварийно турникета. Би трябвало още да се водя, че съм някъде там в подземията:)