само като помириша възглавницата и заспивам.. ама не сядам почти през целия ден..
плюй си в пазвата!

Аман!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уффф, то и аз акъл давам, ама нямам проблем със съня. Може би донякъде ми помагат превантивните мерки (писах вече за кето и пр., плуването и кисненето във вана, и дъждовния душ, разбира се). Йога не ми помага, не ме свърта на едно място, но разтоварвам динамично. От по-статичните разтоварвания - рисуване, всякакви крафт проекти. Парвати трябва да си намери нейния начин. Доколкото разбирам, живее в апартамент - но и в апартамент може да се развъждат китки; колкото по-зелени и непретенциозни и бързорастящи, по-добре. Има нещо магично в това, да отгледаш цвете, или поне босилек или копър. :)
Бях споменавала, мисля, че мама свеки живее с нас; напредваща деменция, и, ей богу, натоварването е повече, отколкото когато близнаците бяха бебета! Май само тогава имах проблеми със съня, докато се адаптирахме, правихме графици, инсталирахме и настройвахме аларми и пр. Сега е ОК положението; засега...
Парвати: Life is what happens to you while you are busy making other plans; cherish the moment.

Доколкото разбирам, живее в апартамент - но и в апартамент може да се развъждат китки; колкото по-зелени и непретенциозни и бързорастящи, по-добре. Има нещо магично в това, да отгледаш цвете, или поне босилек или копър. :)

Развъждането на китки в саксийки не помага срещу безсъние.

Относно китките: фокусираш се на друг обект, който има нужда от внимание и се абстрахираш от другите си проблеми. Поливаш, подстригваш, баеш им или те на теб; на мен ми действа положително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намаляват тревожността и стреса, но в случая с Парвати, както си описва внезапно връхлетялото я състояние след цял живот спокоен здрав сън, не е панацея. По-скоро леко релаксиращо занимание. При това, изискват промяна на ежедневните навици.

Виж, физическата преумора, доста помага, но изисква и поне по няколко часа време на ден за усилен физически труд или спорт. То, и следобедният сън за красота компенсира нощното недоспиване, но за работещи на фиксирано работно време и в офис е невъзможно. Засега може да спасява положението с билкови чайчета, таблетки, хранителни добавки, докато малко от малко си навакса със съня, пък не пречи да изпробва всевъзможни нови занимания и да си променя постепенно навиците, докато открие кое най-добре сработва при нея.

Аз гледам орхидеи.. последната живя с нас повече от три години .. може би трябваше да я пресадя, щото по едно време спря да цъфти и загина.. ама нали съм аджамия късно се усетих. Предишната едвам издържа две.. и много ми беше тъжно като загина цветето.. сега се оглеждам за нова, чета как се присаждат.. може да опитам пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно права си - ние можем само да подхвърляме идеи, които евентуално да помагат със симптоматиката, но първопричината си остава. От друга страна, някои занимания сами по себе си избиват клина (моите ги споменах), поне за малко, макар и да не отстраняват проблема. Много е индивидуално: не ми е проблем да се завържа на йога панделка в каквато и да е поза, но това само ме дразни, губивреме ми е; но ей на колко хора помага. А вода мога да гледам с часове - река, море, каквото има.
Между другото, орхидеите ми са много стресов фактор; популярен вариант на подарък, но само ми сздават комплекс за вина и стрес. Те се мъчат, аз се тормозя, не ги усещам, макар че ги гледам по книга до последно, и пак някоя гад току реши и се гътне. Затова предпочитам по-непретенциозни, бяснозелени и бързорастящи китки.
Ей, Алиса, отдавна се канех да те питам, но все нямаше повод - как ти влияят различните цветове, засягат ли те на емоционално ниво, или си претръпнала професионално? Цветове в интериора, облеклото, или в каквото рисуваш за себе си. Преди години бях позалитнала по Wuxing . Автосугестия, културен код с ограничен ареал, има ли изобщо универсален код или всичко е условно и временно, исторически и културно обоснована традиция...

Иначе е лесно да се каже “не мисли и се отпусни”.. ама на мен са ми толкова неща на главата, че изобщо не можеш да си представиш..

искаш да изпиеш хапче, да приучиш мозъка да не отчита и реагира на проблема
да заспиш и да се събудиш борда, за да сложиш още неща на главата си ли, Парвати
тялото ти дава сигнал "не мога повече така"
за да се излекува човек, трябва да се откаже от нещото, което го разболява
мисли за тялото си като за транспортно средство на душата си
представи си кола, ти си шофьор
можеш ли да качиш повече от допустимия товар или ще трябва да разтовариш, преди да продължиш
колко разстояние можеш да минеш със свръх товар
с каква скорост ще го минеш
можеш ли да сложиш друг вид гориво от позволеното
ако видиш сигнали, че пуши, свети, тече, трака... какво ще направиш, ще ги пренебрегнеш ли
при всеки е различно, защото има различно отношение към всеки проблем, не защото сме различни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и поговорка: Не товарът те събаря, а начина по който го носиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И точно това ли видя в иронично-комичната ми ситуация? Спор? Съмнение в нещо написано от теб? Конфронтация? Това "пишеш, спориш, после вече се триеш" е отвратително внушение, за един изтрит постинг, в точно същия смисъл на това, към което ми отговаряш. Много правилно съм си преценила да пиша в основната тема, вместо да се обръщам към теб. Ти чужд проблем няма да видиш, само дебнеш да не ти засегнат по някакъв начин жизнения опит и многото знаене. Откъде-накъде си решила, че споря! Че на мен четворната доза на твоята не ми действа, е факт, някаква лична обида ли е, че се чувстваш длъжна да ме изкараш тъпа, не чета и се тъпча с каквото ми падне? Погледнала съм, видяла съм, че пише за кожни проблеми, останалото съм го подминала. Иронично е, даже смешно. Проблемът ми е твърде елементарен, за да умирам от ужас да не се отровя. Да реагираш сякаш съм те обидила, е супер егоистично и особено неприятно. На никого не съм казала да не пие приспивателни. Това, че съм против, си е точно така и няма нищо лошо да го кажа. Да виждаш диалог след мен? Да виждаш някого да съм седнала да убеждавам, за нещо да настоявам? Но не, трябва да кажеш, че пиша ли пиша, и споря, и трия, направо тука два дни само това правя! И сто пъти да напиша "ще падна", и двайсет удивителни да оставя, докато пиша нещо за СЕБЕ СИ, то не е твое, за мене е! Ти не можеш да видиш моя проблем, виждаш само онова, което теб те засяга. В случая - хвалиш лекарство, а пък там онази неразумната и нечетящата се обажда, че на нея не й било действало. Сакън. Чак не можела да повярва, ах колко сте глупави другите, пък аз съм толкова умна, даже солта си купувам интелигентно и отговорно и с повишено внимание. Аз пък през цялото време бързам! Ти ако във всяка секунда от перфектния си живот си била на сто процента адекватна - браво, чудесно и някой да ти връчи медал. Егати спора.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!