е отреден за почит на Светият Дух.

Молитва
" Царю Небесни, Утешителю Всеблаги, Душе на истината, предвечно изхождащ от Отца и всякога почиващ върху Сина, непресъхващ източник на божествени дарования, разделящ ги на всеки според Твоята воля, с които и ние, недостойните, се осветихме и се запечатахме в деня на нашето кръщение! Погледни милостиво на молитвата на Твоите раби, дойди при нас, всели се в нас и очисти душите ни, за да бъдем подготвени за жилище на Пресвета Троица. Да, Всеблаги, не се гнуси от нашата нечистота и греховни рани, но ги изцели с Твоето целебно помазване. Просвети ума ни, за да познаем суетата на света и на това, което е в света, оживи съвестта ни, за да ни напомня постоянно какво подобава да вършим и какво да отхвърляме, изправи и обнови сърцето, за да не източва ден и нощ зли помисли и неуместни желания. Укроти плътта и угаси с Твоето росоносно дихание пламъка на страстите, помрачаващи в нас драгоценния Божий образ. Прогони далече от нас духа на празност, униние, властолюбие и празнословие, и ни дай дух на търпение, дух на кротост и смирение, дух на чистота и правда, та като изправим разслабените сърца и колена, безленостно да тичаме по пътя на светите заповеди, и така, избягвайки всеки грях и изпълнявайки всяка правда, да се сподобим да получим мирен и непосрамващ край на нашия живот, да влезем в небесния Иерусалим и там да Ти се покланяме заедно с Отца и Сина, пеейки във вечни векове: Света Троице, слава на Тебе. Амин."

По принцип стара традиция при ръкополагането на въведеният в сан да му се дава име на някой мъченик или на друг изявен предшествеик християнин.

Да, така е, но всички библейски имена имат някакъв смисъл, някакво библейско значение, което после се предава през вековете, че и до наши дни. Не е изключено и с името на Арий да се е случило нещо подобно, но в негативен или поне спорен смисъл и значение.

Съмнявам се името на Арий (Areios) да е от същият корен от който произхожда термина арийци.
Ето нещо за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за свети преподобномъченик Прокопий Варненски пострадал през 1810 г. в гр. Смирна.
"...Той се родил в околността на гр. Варна от благочестиви родители българи. На 20-годишна възраст той постъпил в Предтечанския манастир на Атон, гдето духовният живот под ръководството на стареца Дионисий бил строг. Там приел монашеско пострижение, но не издържал и напуснал Св. Гора. А оттам нататък дяволът вече го довел до пълно отчаяние и до приемане на мохамеданската вяра. Прокопий отишъл при кадията на гр. Смирна и заявил, че се отрича от Христа. Обаче когато подир 15 дни той бил обрязан по мохамедански обичаи, изведнъж така силно се смутила съвестта му, че той не издържал нейните угризения и се отправил при един християнски духовник, атонски йеромонах, на когото открил своя голям грях и своята решимост да го изкупи чрез мъченичество.
Духовникът го посъветвал да поеме по-добре умерения път на монашеското покаяние на св. Гора Атонска, но Прокопий решително помолил той да го благослови за мъченически подвиг. В продължение на 15 дни се подготвял с пост и молитва, като често идвал за съвет при духовника. В последния ден те заедно изпели молебния канон на св. Богородица и Прокопий облечен в турско облекло отишъл при съдията, пред когото хвърлил от главата си зелената чалма, смело изповядал Христа и проклел Мохамеда.
За тази постъпка турците го набили жестоко и го хвърлили в затвор. После те опитали да го привлекат с обещания за високи служби, но всичко било напразно. Последвала смъртна присъда."